Време е да спрем култивирането на дух на безнадеждност и униние!

Както е известно, твърде много така наречени „руски СМИ” днес силно зависят от даренията на враждебни на нас чужди държави. Поради това те насаждат сред народа ни мнение за непълноценност, тъпчат ни с „порно”, заливат ни с криминална „чернилка”, с картини на упадък. Накратко - убиват ни духовно. Съдейки по информационните съобщения и либералните „анализатори”, Русия е страна на бандити, проститутки и клошари. Либерастите умишлено пренебрегват случаите на масов героизъм на руснаците, които никак не са малко.

Да се върнем немного назад.

На 13 септември се запалва интернатът за психично болни „Оксочи” в село Лука, Новгородска област. 46-годишната санитарка Юлия Ануфриева спасява повече от 20 пациенти, като буквално на ръцете си изнася от огъня част от тях. Но Юлия Афанасиева не успява сама да излезе от горящата сграда – убива я експлозия на пожарогасител. Тя не мислела нито за своята безопасност, нито за награда, а просто спасявала хората, рискувайки живота си, въпреки че имала четири деца.

Либералите могат да възразят, че това е единичен случай „в тази дива страна”. Но у нас не е рядък и масовият героизъм.

Например при наводнението на Амур видяхме хиляди герои едновременно. Там през нощта на 16-ти срещу 17-ти септември, 2013 г., вълнението на Амур и поривите на попътния вятър, стигащи до 20 м/сек предизвикват мощен щторм. Водата преливала през изградения по това време насип. Спасители, войници и доброволци застанали до пояс във водата, закривайки по този начин с телата си града от наводнението. И този „жив щит” победил бушуващата вода, застрашаваща да наводни значителна част от Комсомолск на Амур. При това водата била само седем градуса. Ако не били няколкото хиляди герои на предните линии да преградят водната стихия, можели да загинат или пострадат стотици хиляди хора. 15 часа без да спират военни, спасители и доброволци удържали свирепите ледени води при ронливия насип...

Може да не се съмняваме, че ще се намерят русофоби, които да кажат, че тук, видите ли, ставало дума за необразовани прости хора, тръгнали „да спасяват света” от собствената си глупост и фанатизъм. А нà, образованите хора, остават, казват, в „цивилизования свят”, вместо да спасяват някого, рискувайки живота си. Или пък от американските дарения се заемат с „правозащитна дейност”, вместо да мръзнат в ледените води на Амур.

Но само след няколко дни, на 23 септември геройски загина високообразованият пилот на един от най-модерните бойни самолети СУ-25 – капитан Алексей Назаров, разбивайки се над родния му Кубански край. Когато самолетът му започнал да пада, той се отказал да катапултира и извел самолета от най-близкия град, за да не падне над жилищните сгради и хората... А след това вече било късно героят да катапултира, макар че и той имал какво да загуби: бил само на 32 години, а неговата дъщеря – на седем...

Наистина този път нашите „най-демократични в света СМИ” малко повече осветлиха този подвиг. Властите също отбелязаха смелата постъпка. „Алексей извърши героичен подвиг, като изведе падащия самолет от жилищните сгради, но самият той не успя да се спаси. Вечна му памет”, - написа в своя блог губернаторът на Кубан Александър Ткачьов. Но крупните западни СМИ замълчаха и този път...

Руските хора са различни, но героизмът е един. Мъже и жени, образовани и необразовани, военни и цивилни, масово са готови „да положат живота си за своите приятели”.

Има, разбира се, и сред нас не малко мерзавци. Но те не са твърде много, иначе държавата ни отдавна би рухнала. А на Запад Русия се рисува като земя на някакви престъпници. Макар че престъпността в нашите градове често е по-ниска, отколкото в големите европейски столици. Но да се съди за това, разбира се, е възможно само от реалния живот, а не от кривото телевизионно огледало. Разбира се, имам предвид цяла Русия, заедно с Украйна и Беларус, а не само територията на РФ.

Моята сътрудничка пък преди седмица забрави в маршрутката почти нов ноутбук. Разстроила се, но все пак решила да опита да открие шофьора, който я возил. И какво мислите? Никой от пътниците не се докоснал до нейния доста скъп ноутбук, макар че стоял без надзор; не го откраднал и шофьорът. Този честен човек предал ценната вещ на също така честна диспечерка. Момичето научило телефонния номер на диспечерката от друг шофьор на маршрутка, който не останал безучастен. Тя позвънила на диспечерката, която й върнала ноутбука, отказвайки при това предложеното й парично възнаграждение. И всичко това се случило в не толкова благонадеждните в криминален план покрайнини на Киев. Оставете си ноутбука в Харлем или в Уестминстер и вижте какво ще стане с него...

Ето и аз преди година забравих един ноутбук. В пътната суматоха случайно го оставих във влака Москва-Киев. И какво стана? Кондукторката ми го върна след ден, когато отидох на гарата, като почти не се надявах на успех, честно казано.

На мой познат преди няколко дни също върнаха доста скъпа играчка, която той купил за сина си, но забравил близо до щанда. Никой от минаващите от тълпата обаче не я присвоил, предали я на продавачката на щанда, а тя я върнала на собственика.

И макар връщането на изгубени вещи да не е толкова героично, както първите две описани от мен истории, но и то говори за неизгубеното чувство за дълг в Русия. Въпреки че именно нашият народ е подложен на особено силно социално програмиране в плана за неговото възпитание в престъпни наклонности. Либералните СМИ култивират престъпна субкултура, масово печатат всякакви „руски мат речници” (речници с нецензурен език, жаргон – бел. прев.), изнасяйки сред широките народни маси онова, което е „достояние” на затворническите килии.

В Русия и страните на ОНД се провеждат реформи на дива приватизация, предписана от западните съветници. Проведете такива „реформи” в Швейцария или Австрия и народът там масово ще се залови с престъпност. Ала въпреки това у нас още е съхранен здравият морал и чувството за дълг, а и героизмът не е рядкост.

Ние сме длъжни да култивираме култ към героите и позитивна обществена рамка за всяка смела постъпка. И за да бъдем честни, трябва да признаем, че не само либералните СМИ, но дори патриотичните вестници и сайтове често култивират у народа култ на безнадеждност и униние. Те разказват само за това колко е зле всичко у нас. Макар и от други позиции, но и те нерядко издигат глас, че всичко е пропаднало. Ала не всичко. У нас още са останали строители и воини на бъдещата империя, затова ние можем и сме длъжни да победим.

Русская народная линия

Превод: Светла Георгиева