Спомен за чудото на преп. Нил Столобенски

Кощунството е страшен грях! Всеки път, когато хората се шегуват със свещени предмети или действия, не почитат както трябва светините и всичко, което е свързано с храма, хулят или клеветят свещенослужителите - това е кощунство. Пазете се от този голям грях! Ще ми кажете: „Владико, ние не кощунстваме!“ Това е добре! Но вършим много неща, които са близки до кощунството. Да дадем един пример. Отиваме в някой православен дом и виждаме: по стените висят портрети на роднини и познати, висят чисти и е много красиво. А редом с тях, в ъгъла, виси почерняла от прах икона, върху която са поставени престарели, изсъхнали, разпадащи се цветя. Дали това е угодно на Бога?

Има също свещеници, които не следят както трябва за чистотата в олтара и на Престола - това страшно място, което и Ангелите гледат със страх и любов. Имах такъв случай: пътувам из епархията. Пристигам в един град и благочинният ми казва, че имало някакъв немарлив свещеник, на когото трябва да му се затегне дисциплината. Отивам аз в храма и какво да видя? Престолът покрит с прах, на иконите сложени цветя, които не са сменяли вече две години. „Къде ви е чудотворната икона?“, питам. „Ето я!“. „Не я виждам!“, казвам. „Ама ето я тук, Владико!“. „Не!, казвам, не виждам иконата от слоя прах, който се е събрал върху стъклото.“ Свещеникът поиска прошка и обеща да се поправи и всяка седмица да ми съобщава как се поддържа редът в храма.

Или например следната картина. Пасха. Присъствали сте на утренята и на Литургията и сте седнали да разговеете. Хапнали сте късче нафора или козунак, поздравили сте се с „Христос Воскресе!” с осветено боядисано яйце, счупили сте го и сте го изяли. Всичко е направено добре и благоговейно. „А къде да сложим черупките?“, пита чистачката. „В боклука, разбира се!“ И тази черупка, която току-що в храма е била поръсена със светена вода и над която многократно са пели „Христос Воскресе!“ бива изхвърлена на боклука. Това ли наричаме уважение към светинята и към Божия храм?!

Добре запомнете, че всичко, което е свързано с богослужението и с Божия храм, е светиня, чрез която върху вас се излива Божията благодат и любов и към която, заради това, сте длъжни да се отнасяте с голяма любов и благоговение.

Исках с това да завърша, но си спомних още един случай, който трябва да ви разкажа.

Това се случило в обителта на св. Нил Столобенски на езерото Селигер. Сега там в нова рака почиват мощите на този светец, а предишната рака с изображението на преподобния на капака стояла в храма празна. Веднъж една благочестива жена с две малки деца пристигнала в обителта да се поклони на светите мощи. Докато жената се молела в храма, децата тичали из градината, късали зрели плодове от офиковите храсти, които растели там в изобилие, след което влезли в празния по това време храм, където стояла предишната рака на преподобния. Измислили си игра – започнали да хвърлят плодове по лика на преподобния.

И изведнъж, при съвсем ясно небе, присъстващите в обителта чули страшен гръм, който разтърсил всички сгради. Жената, като не видяла децата наоколо, хукнала притеснена да ги търси из цялата обител и накрая ги намерила, лежащи в безсъзнание до празната рака. Събрали се всички монаси и започнали да свестяват децата. Когато най-сетне те дошли на себе си, майката ги попитала какво се е случило с тях. Те откровено разказали как си измислили игра – да замерят „дядото“ с плодове и как изведнъж видели как той се надигнал и ги заплашил с пръст, след което блеснала мълния, раздал се гръм и повече нищо не помнят.

Виждате ли как Бог наказва и вразумява даже малките и неразумни деца за непочитане на Неговите Угодници. Вразумявайте своите деца и ги предпазвайте от това!

По молитвите на св. Григорий Чудотворец (в деня на когото е произнесено словото – бел. ред.) да изпрати Господ на нас и на нашите деца благоговейно почитане на иконите и на нашите светии. Амин.

По материали от книгата на В. Королева „Св. Николай, митрополит Алма-Атински и Казахстански“.

Превод: Даниела Димитрова