Неправилното учение на митр. Антоний за първородния грях. Несъстоятелност на изясняването от него на апостолските думи „в него” (Рим. 5:12). Тълкуването на този текст от еп. Теофан Затворник, изразяващо светоотеческото учение за първородния  грях

При митр. Антоний има още една несъобразност, която е тясно свързана с неговото отрицание на действието на Божественото правосъдие в делото на нашето изкупление. Имаме предвид неговото учение за първородния грях. Светата Църква на основание на Свещеното Писание учи, че присъдата на Божественото правосъдие: "в който ден вкусиш от него, (от дървото за познаване на добро и зло) бездруго ще умреш"^[1], се отнасят не само към Адам, но и към потомците му^[2], защото след смъртта на Адам започнали да умират всички хора. Ясно е, че ние всички се явяваме отговорни за греха на Адам. Тази истина е засвидетелствана от св. ап. Павел с думите: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”^[3].

Но при митр. Антоний отрицателното действие на Божественото правосъдие в делото на нашето изкупление води до отричане на нашата отговорност за първородния грях, наложена върху нас от същото това Божествено правосъдие.

Това неправилно учение на митр. Антоний за първородния грях води до неправилното му тълкуване на думите на св. ап. Павел от Посланието до Римляни^[4].

Митрополит Антоний пише: „Но позволете, би възразил читателят, вие някак си придавате малко значение на греха на Адам, а повече -  на греховете, по-точно на греховността на всеки човек, но нали точно за Адам апостолът се изразява така: „в него всички съгрешиха?”…

Да разгледаме преди всичко думите на св. ап. Павел към Римляните (5:12) „както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”… Вземаме руския превод и веднага забелязваме издайнически курсив, в който както вече казахме в повечето случаи става въпрос за католически и протестантски дописвания: „защото в него всички съгрешиха”. Ако това тълкувание беше правилно, то би се явявало главна и може би единствена база за юридическата теория и приписването на Бога на родова мъст… Ние не по свое желание се явяваме внуци на Адам, защо да носим вината за неговото непослушание?... Нима осъждането на всички заради Адам се стоварило върху хората помимо вината на всеки един от тях? Защото апостолът тук казва, че дарованието се изляло в по-голяма степен отколкото осъждането (вж. Рим. 5:15), а при юридическото тълкуване се получава нещо обратно на това. И накрая вземаме оригиналния гръцки текст. С думите „в него” е преведено гръцкото ἐφ ᾦ, което значи „защото”, „понеже”… Значи правилният превод на тези думи на св. ап. Павел е следният: „и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, защото всички съгрешиха” (а не само Адам). Така тълкува тези думи и блаж. Теодорит^[5]. И тъй, Адам бил не толкова виновник, причина за нашата греховност, колкото първият по време грешник, и дори и да не бяхме негови синове, все едно, пак щяхме да съгрешим. Тъй че трябва да смятаме, че ние се явяваме грешници дори при добро направление на нашата воля, не защото сме потомци на Адам, а защото Всезнаещият ни дава живот в качество на хора, (а не на ангели напр.), защото Той е предузнал волята на всеки един от нас, като подобна на волята на Адам и Ева, тоест по същество не зла, но непослушна и горделива и следователно нуждаеща се от изправителна школа, каквато се явява нашият земен живот в тяло, живот постоянно смиряващ нашето упорство, с което тази школа постига успех в лицето на всички свои възпитаници, на които е съдено да преминат пълния курс на обучение, тоест да доживеят до дълбока старост, (дори бидейки в езическа вяра) …

Апостол Павел различава конкретното събитие, падението на Адам като способ, като път, чрез който грехът и гневът Божий се появяват в света, оттук са и последствията, поради които грехът на Адам се явил причина и съвсем логично в първия случай се ползва предлогът διά (чрез), а там, където адамовият грях се явява причина за повредата на човешкото естество и смъртността, той ползва творителен падеж като ablativus causae…

Всички изрази, където се използва διά руският превод предава съвсем неправилно с творителен падеж. Той гласи така: „затова, както чрез един човек грехът влезе в света” и т. н., а по гръцки е: „както през един човек грехът влезе в света” (δἱ ἑνόϛ); Адам се явява не активен виновник за проникването на греха в целия свят, а нещо като врата, открила път на греха…

И тъй, хората са осъдени не заради греха на Адам (вж. Иер. 31:29 и Иез. 18:2), а за своята греховност, чието последствие (смъртта) води началото си от Адам (διά ἑνόϛ); всички съгрешили, само че не в Адам, не ἐν ᾦ (в когото), а  ἐφ ᾦ (защото)”^[6].

Относно приведените думи трябва да кажем, че изразът „в него” еп. Теофан превежда също като митр. Антоний, тоест по гръцкия текст – не като ἐν ᾦ, а като ἐφ ᾦ, тоест не "в когото", а "защото", "тъй като". Но тълкуването на еп. Теофан на този израз е изцяло основано на учението на светите отци на Църквата и особено на св. Иоан Златоуст, като напълно се различава от тълкуването на митр. Антоний по същество.

Тълкувайки преди израза "в него" апостолските слова: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”^[7], еп. Теофан подробно се спира на думата „затова”, която, както ще видим по-долу, има твърде съществено значение при изясняване на Богооткровената истина за първородния грях. Последната само тогава може да бъде правилно усвоена от нашия разум, когато съгласно с учението на светите отци ние я възприемаме в съпоставка с другата Богооткровена истина – истината за нашето оправдание от Иисус Христос.

Въпросът е в това, че в руския превод като съответствие на славянската дума "якоже", (по руски "как", <бълг. в случая "както" – бел. прев.>), в този стих стои изразът "така и", който еп. Теофан справедливо смята за неправилен, защото тук вместо "така и", трябва да бъде "и по такъв начин". Тогава се получава следният превод на дадения стих: "Както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта и по такъв начин смъртта влезе във всички човеци". „Но в такъв случай, казва еп. Теофан, къде остава "така и", което се изисква от думата "както"?

И думата, и съответната й мисъл са изпуснати, но трябва да бъдат добавени по подразбиране така: както чрез един човек грехът влязъл в света и чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта влязла във всички човеци, защото в него единия всички съгрешили: така и (трябва да се добави по подразбиране) чрез един човек влиза сега в света оправданието (праведност и святост), а с оправданието – живот, и по такъв начин животът влиза във всички човеци, защото в Него Единия всички се оправдали и станали праведни. Така перифразират това място нашите тълковници^[8].

Имайки предвид тези думи на св. ап. Павел (Рим. 5:12), еп. Теофан привежда следното тълкувание от св. Иоан Златоуст и блаж. Теодорит: „Най-изкусните лекари, казва св. Иоан Златоуст, винаги се стараят да открият корена на болестта, да стигнат до самия източник на злото; така постъпва и блаженият Павел… а именно – разглежда… как и откъде смъртта е влязла в света?... Чрез греха на един.”

Блаж. Теодорит излага въпроса така: „Владиката Бог, като създал Адам и му дарувал разум,… му дал една заповед… Той (Адам), бидейки измамен, престъпил дадената заповед, а Законодателят в самото начало присъединил към заповедта и заплаха от наказание. Затова, когато Адам, намирайки се вече под смъртна присъда, в такова състояние родил Каин, Сит и другите, всички те, като произлезли от осъден на смърт, имали смъртна природа. Божественият апостол тук казва, че когато Адам съгрешил и поради греха станал смъртен, и едното и другото<и причината, и следствието – бел. прев.> се простряло върху целия човешки род. Защото във всички човеци влезе смъртта, тъй като всички съгрешиха”^[9].

След това еп. Теофан привежда в указания светоотечески смисъл тълкуванието на блаж. Теофилакт, отново на св. Иоан Златоуст и на Икумений.

"Какво значи "в него всички" съгрешиха. Значи, че всички са съгрешили в Адам. Веднага щом той паднал, чрез него станали смъртни и тези, които не били яли от забраненото дърво, все едно че самите те са паднали, защото той паднал”. (Теофилакт; същото и при св. Златоуст). „В него”, тоест в Адам, или чрез този първи човек Адам (Икумений)"^[10].

"Други тълкуватели, казва еп. Теофан, съединяват други мисли с този израз, основавайки се на това, че в гръцкия текст стои не „в него” ἐν ᾦ, а ἐφ ᾦ, което следва да се преведе „тъй като”. Но мисълта и така ще бъде същата, тъй като те са съгрешили в него. И напразно смятат, че така ще отнемат от този текст силата му на доказателство за първородния грях, казвайки, че точният превод на това място трябвало да бъде такъв: „тъй като всички съгрешиха”. И при това добавят, че тук не е необходимо да се открива смисъла, че са съгрешили в него. Защото възможно било освен това всички да грешат просто по неговия пример, по повод неговия грях. Вярно е, че ако вземем тези думи: „тъй като всички съгрешиха” извън контекст^[11], то възможно е от тях да не следва мисълта, че всички са съгрешили в него, но ако ги вземем в контекст^[12], във връзка и с предходното, и със следващото, то и при такъв превод (тъй като всички съгрешиха) трябва да допълним превода с израза „в него”, за да удържим мисълта^[13] на апостола. Той казва: чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде. Грехът отваря вратата на смъртта. Ако тя е влязла във всички, то у всички тя била предшествана от греха. Но няма друг начин във всички грехът да предшества смъртта, освен този – всички са съгрешили в този, чрез когото е влязъл грехът, тоест в първия човек Адам. При това положение, четейки: смъртта влезе във всички люде, защото всички съгрешиха, последното няма как да разбираме, освен че всички са съгрешили в него.

Но макар това „в него” от само себе си да би трябвало да идва на ум по логиката на речта^[14], все пак светият апостол се спира на този момент и следващите два стиха употребява за закрепване на тази мисъл в ума на четящите, за да може те, четейки „всички съгрешиха”, да разбират точно това – съгрешиха в него. Толкова важно е това „в него”!

За потвърждение на това, продължава светителят, апостолът не се впуска в дълбоки разсъждения, а само нагледно представя хода на смъртта. Всички умирали, казва той, след Адам, но не грешили подобно нему. Макар те и да грешили, но не грешили подобно нему, защото нямали закон, а където няма закон, там няма престъпление, там грехът не се вменява…

Но как може да се говори, пита еп. Теофан, че грехът до закона не се вменява? На Каин е бил вменен, вменен бил на допотопните, вменен бил на стълпотворците, на содомците, на египтяните… Апостолът подразбира такова вменяване, по силата на което за греха се присъждала смърт и то смърт, обща за всички. Защото той търси източника на смъртта на хората след Адам… търси такъв грях, който би бил причина за смъртта на всички по Божие определение. Но такъв грях нямало… Хората грешали, бидейки вече смъртници – осъдени на смърт,… но това било не първоначалната, не исконната смъртна присъда, а само ускоряване на срока на смъртта, която вече била присъдена на всички…

Да, той казва, че смъртта дошла заради нарушаването на закона, даден чрез Моисей, но откъде е тогава смъртта преди Моисей? Няма откъде другаде да е, освен от греха на Адам"^[15].

Виждаме колко ясно на основание на светоотеческото тълкуване еп. Теофан унищожава по същество неправилното разбиране от митр. Антоний на апостолските думи „в него”. Това светоотеческо тълкуване, както и личният възглед на еп. Теофан относно същността на въпроса, показват, че тези апостолски думи само тогава можем да разберем правилно, когато ги разглеждаме не откъснато, не без връзка с цялостното учение за първородния грях, а във връзка с него. По тази причина филологическият анализ на израза „в него” не може тук да бъде от решаващо значение. Апостолското учение ясно посочва първородния грях като причина за смъртта влязла в света. Макар и хората да не вкусвали от дървото за познаване на добро и зло, все пак те се оказали участници в първородния грях и били подложени на наказание, защото съгрешили в Адам.

Само заради този първороден грях, а не за своите лични грехове ние наследяваме смъртта и се явяваме виновни и грешни пред Божието правосъдие, подобно на това както всички ние се явяваме праведни в Христа, образ на Когото в дадения случай бил падналият Адам.

За да ни утвърди още повече в тази богооткровена истина еп. Теофан Затворник в своето тълкуване на 13-ти и 14-ти стих от тази глава, които са във връзка с 12-ти стих привежда изяснението на блаж. Теофилакт. Последният на основание на апостолските думи (в 13-ти и 14-ти стих) посочва, че и тези, които не са яли от забранения плод и не са съгрешили подобно на Адам, по причина на неговия грях се смятат за съгрешили и станали смъртни. И блаж. Теофилакт не вижда нищо противоречащо на чувството на справедливост в Богооткровеното и в апостолско учение, че всички хора са били подложени на смъртно наказание заради първородния грях. Тази истина става напълно понятна за нас, ако имаме пред вид другата Богооткровена истина, за която ни говори същият апостол, посочвайки първия Адам като образ на новозаветния Адам – Иисус Христос.

„Защото, както древният Адам, пише блаж. Теофилакт, направил така, че всички станали виновни в неговото падение, макар те да не паднали (както него), така и Христос оправдал всички, макар те да не направили нищо, благодарение на което те следвало да бъдат оправдани. Ето защо той е образ на бъдещия, тоест на Христа”^[16]. Така учат за първородния грях Свещеното Писание и светите отци на Църквата. И ние сме длъжни с вяра да приемаме тази богооткровена и светоотеческа истина, да се преклоним с благоговение пред нея, отхвърляйки всички свои рационалистически приумици.

Както виждаме, тълкувател-схоластик се явява не еп. Теофан, който изяснява израза „в него” на основание на богооткровените думи на св. ап. Павел и светоотеческото учение, а такъв се явява самият митр. Антоний. Последният фокусира вниманието си не върху мисълта на ап. Павел, не върху същността на неговото учение за първородния грях, а върху буквалната, външната страна на въпроса. Цялото внимание на неговия ум и сърце тук е заключено в тази формална страна. При това той изяснява израза „в него” откъснато, без каквато и да била логическа и същностна връзка с контекста на апостолската реч и неговото учение за първородния грях. Затова даденото тълкувание на митр. Антоний се явява несъстоятелно.

<< предишна || следваща >>

Архиепископ Серафим (Соболев), Искажение Православной Истины в русской богословской мысли.

Превод: свещ. Божидар Главев

Бележки:

[1] Бит. 2:17.

[2] Рим. 5:12.

[3] Рим. 5:12.

[4] Рим. 5:12.

[5] По повод казаното, митр. Антоний в своя бележка на стр. 51 и 52 пише: „Иоан Златоуст почти не се спира на този израз, а приближавайки неговия смисъл към съвременното разбиране пише: „един да бъде наказван заради вината на друг, това ни изглежда не съвсем справедливо” (ХІ, 594). Преосвещеният Теофан Затворник се придържа към схоластическото тълкуване, но нашия превод: „защото всички съгрешиха” признава за „точен превод”.

[6] „Догмат искупления”, стр. 50-54.

[7] Рим. 5:12.

[8] Еп. Феофан Затворник. Толкование І-VІІІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 308-309.

[9] Еп. Феофан Затворник. Толкование ІХ-ХVІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 307-308.

[10] Пак там, стр. 310.

[11] Курсивът наш (архиеп. Серафим).

[12] Курсивът наш (архиеп. Серафим).

[13] Курсивът наш (архиеп. Серафим).

[14] Курсивът наш (архиеп. Серафим).

[15] Еп. Феофан Затворник, Толкование І-VІІІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 310-314.

[16] Еп. Феофан Затворник, Толкование І-VІІІ гл. послания св. ап. Павла к Римлянам, стр. 312.