В Евангелието се казва: «никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие» (Мат. 11:27). Това значи, че никой не може сам по себе си да познае Бога и нашия Господ Иисус Христос, да има правилно разбиране за вярата в Бога, ако не му го открие Сам Бог. Никой сам по себе си не може да познае волята Божия, пътя Господен, да има правилно разбиране за духовния живот и християнската нравственост, ако на това не го научи Сам Господ. А Той научава онзи, който искрено желае това и проси това от Господа, онзи, който се оказва способен и достоен да научи това, който пази своята съвест, който се стреми към Светлината, който принуждава себе си към всяко добро.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 292-293)

Бягай от тщеславието – то ще направи да изгният всички добри плодове.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 202)

Както се устройват обстоятелствата, така и трябва да живеем: защото окръжаващите ни обстоятелства се устройват не просто случайно, както мислят много съвременни модерни умници, а всичко се случва с нас по Промисъла на Бога, непрестанно грижещ се за нашето душевно спасение.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 269)

Преди всичко трябва да изоставим греха и да избягваме случаите, които водят към него. Никога не трябва да изпадаме в отчаяние; понеже отчаянието лишава от надежда за спасение, вкарва в още по-големи съгрешения и самото то се счита за най-тежък грях пред Бога.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 381)

По-често трябва да четем «Когато Съдията седне и ангелите застанат, когато тръбата прозвучи и огънят пламне и ти бъдеш поведена на съд, що ще сториш, о душо моя? Тогава твоите зли дела ще застанат пред тебе и твоите тайни съгрешения ще се открият. Затова преди да е дошъл краят, викни към Съдията: “Боже, очисти ме и ме спаси!”» (Псалтир, Катизма 7, Тропар 1).

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 157)

Смисълът и ползата от преживяното в повечето случаи се узнава впоследствие.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 376)

Скърбите са зестрата за драгоценния ни Жених. Който обича Иисуса, се старае с всички сили да събира по-голяма зестра, и, колкото повече обича Него, Пречистия, Прелюбезния, Пресладкия Иисус, толкова повече се радва, ако двуколката носи зестрата на добрата невеста, тоест, скърбите и болестите. И Господ Иисус обича такива.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 128-129)

Ако светиите, достигнали безстрастие, е трябвало да бдят над себе си, за да не отпаднат от своето благодатно състояние, то колко повече за нас, грешните, е необходимо всекидневно внимание и грижа за нашето вечно спасение.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 268)

Избраният от Бога човек се познава по това, че постоянно му се изпращат скърби и печали.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 333-334)

Ето, оставете тази маса за седмица в стая със закрити прозорци и заключена врата. После идете и прекарайте пръсти по нея. На масата ще остане чиста ивица, а по пръстите – прах, който не се забелязва във въздуха. Така е и с греховете: големи или малки, те се натрупват непрестанно. И от тях следва да се очистваме с покаяние и изповед.

Свещеномъченик Исаакий Оптински (16, с. 457)

Хулните помисли се старай да не приемаш и не им вярвай, и Господ ще ти прости. Когато помислите идват, не ги приемай и не се сражавай с тях, а още повече не ги заклевай и не им противоречи – това не е по силите ти! А прибягвай към Господа с молитва и смирение. Блудният помисъл и страхът се допускат заради гордостта ни. Укорявай себе си и се старай да не обръщаш вниманието си към съблазняващия те – и изкушението ще премине.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 98)

Как да придобием смирение? Как да се научим на това велико изкуство? Трябва да молим Господа да ни изпрати този дар. В една от вечерните молитви четем: «Господи, дай ми смирение, целомъдрие и послушание». Смирението ни уподобява на Самия Бог, Който «смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна» (Филип. 2:8). Сам Господ се явява учител по смирение: «поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце» (Мат. 11:29). Смирението може да се придобива чрез послушание. Човек, подчиняващ своята воля на духовния си наставник, побеждава гордостта и придобива смирение. Поради това хората, особено монасите, трябва да имат послушание.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 221)

Заради оскъдняването откъм учители и наставници в днешните времена нашите учители и наставници са скърбите.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 563)

Трябва да обичаме всеки човек, виждайки в него образ Божий, независимо от неговите пороци. Не трябва с хладност да отстраняваме хората от себе си.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 313)

В днешно време може да се срещнат такива случаи: да следваш собствената си воля не бива, а няма кого да попиташ. Как да постъпим? Трябва да помислим как Господ би постъпил по Своята кротост.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 322-323)

Смирявай се пред по-младите от теб, живей с въздържание, не яж до ситост, тъй като от това се умножават помислите.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 262)

Мъдростта и съветът дават поука, а скръбта изкарва на показ страстта или греха. И така човек бива поучен не с думи, а на дело. Затова са велики светиите, които са се научили на духовна мъдрост от опита и сърдечната болка. Дай, казано е, кръв и приеми дух.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 234)

Покаянието е по-горе от всички добродетели, но човек не трябва да продължава да греши, уповавайки се на Божието милосърдие и на покаянието. Такива внезапно биват застигнати от смъртта.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 242)

Господ чува всички молитви. Само гордите не приема. А смирените и укоряващите себе си приема винаги.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 155)

Няма за какво да се боиш от духовника и не се срамувай пред него. Духовникът знае всичко, знае всички грехове, понеже при него се изповядва не една душа, а стотици, и няма да го учудиш с никакъв грях, колкото и голям и тежък да е той.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 189)

Ако няма болести или изобщо някаква немощ, то елеосвещението не е задължително, тъй като при него се молят за изцеление, молят се за телесно и душевно здраве. Телесното здраве не се дава на всички и винаги, понеже Господ знае какво е полезно за нас. А душевното – винаги се дава.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 307)

Християнското разсъждение изисква не само своите постъпки, но и самите мисли и мнения да сверяваме с правилата на православния закон, и със светоотеческите правила и постановления, и, преди всичко, с Божиите заповеди. И което в нас се окаже в несъгласие с Божиите заповеди и светоотеческите правила, за него трябва да принасяме покаяние и да се смиряваме пред Бога и хората, а да не измисляме нови правила в свое оправдание.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 49)

Благодарящите на Бога със сърце и уста привличат към себе си милостивото Му благоволение, а ропотливите Бог не търпи и дори наказва. И в общуването един с друг се старайте да се ободрявате взаимно, а не да предизвиквате униние с безумните си разсъждения.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 99)

Приучи се повече да мълчиш; тогава няма да грешиш и осъждаш. Когато престанеш да роптаеш, по-усърдно ще служиш на болните заради Бога, тогава ще се избавиш от болестта си не само телесно, но и духовно. Ако след изправянето ти болестта не те остави, то е заради това, че за търпението ще ти бъде даден венец в бъдещия живот за безкрайно време. Потърпи. Животът ще мине като сън.

Преподобни Иосиф Оптински (7, с. 281)

Ако чувстваш, че те е обхванал гняв, запази мълчание и не говори нищо дотогава, докато непрестанната молитва и самоукорението не утеши сърцето ти.

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 181)

«Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде» (Пс. 117:18). Защо? За да се покаем. И да улегнем.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 224)

Ако с родната си сестра не можеш да живееш, то и с Ангелите в рая няма да можеш да се спогодиш заради гордостта си.

Преподобни Йосиф Оптински (7, с. 280)

Раздразнителността или яростната част, е една от трите части на душата. Дадена ни е не за да се гневим на ближните, а да имаме ревност против греха. А когато се ядосваме на ближните си, ние правим това противно на предназначението на естеството. Раздразнителността в нас получава сила от гордостта.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 528)

Всяко дело трябва да започваме с призоваване на помощ Божието име, понеже занятията, осветени от молитва, ще бъдат благотворни за душевното ни спасение.

Преподобни Иларион Оптински (6, с. 179)

Правете добро, отклонявайте се от злото – отначало от страх Божий, а после ще стигнете и до любовта към Бога.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 128)

Християнинът, водещ живот по Божиите заповеди, трябва да бъде изпитан с различни изкушения: 1) защото врагът, завиждайки на нашето спасение, с всякакви козни се старае да ни създаде препятствия за изпълнението на Божията воля; 2) защото не може да бъде твърда и истинна добродетелта, ако не бъде изпитана с противоположни на нея препятствия за да остане непоколебима. Затова в нашия живот има постоянна духовна борба.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 58)

Телесните подвизи и трудове се изискват само от здравите телом; за немощните е по-полезно смирението с благодарение. Смирението може да замени телесните трудове, които без смирение не принасят никаква полза.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 31)

 

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов