В отговор на статията „Какво се вижда, след като се разсее словесната мъгла около опелото на Березовски”

***

На 4 юни в сайта на Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ) излезе материал в отговор на моите две статии ”Руският олигарх Борис Березовски опят в храм на Синода на противостоящите” и ”Мистерията на обвитото в английска мъгла опело на Березовски”, публикувани съответно на 9 и 16 май. В първата ми статия съобщавам новината, разпространена от руските и британски медии, че олигархът е бил опят в храм на разколническия Синод на противостоящите, с който е в общение БПСЦ. След излизането на тази статия енориаши на БПСЦ изискаха на редакционния ни имейл да коригираме новината, тъй като било излязло опровержение от служещите в този храм, в което те отричат да са извършили опелото. Във втората статия оспорвам това опровержение, основавайки се на репортажите в средствата за масова информация (СМИ) в Русия и Великобритания и потвърждавам новината. Именно в отговор на моите две статии е и материалът от сайта на БПСЦ, на който се спирам по-долу.

Първото, което прави впечатление е, че този материал е анонимен и като автор е подписан целият „Редакционен екип на официалната интернет-страница на Българската Православна Старостилна Църква”. Явно за да се справят с двете неголеми статии на Десислава Главева, от официоза на БПСЦ се е наложило да мобилизират цял безименен екип, който да се заеме с отговора, чийто обем е впечатляващ. Тази асиметричност на отговора издава преди всичко наранена гордост, липса на сериозна фактологическа аргументация, заместена от безброй предположения, и желание да се смаже идеологическия враг, за което най-после е настанала сгода. С ученически патос и вдъхновение Редакционният екип (нататък Ред. екип) прави разбор и анализира до запетайка всяко мое изречение в тези две статии.

Още при първи прочит установихме, че обемът всъщност идва от една лъжа, представяна в различни модификации, като за целта е използвана даже интерактивна методика. Останалият пълнеж на статията представлява злобни квалификации, примесени с изблици на емоционална незрялост, които трябва да циментират паянтовата кула от „аргументи”, заплашваща да рухне при първия повей на здрав разум.

Предварително моля читателите да ме извинят за подробностите, в които навлизам, но макар и незначителни, те са важна част от общата картина. И след като в статията е разисквано всяко мое изречение, налага се да отговоря на обвиненията.

В двете ми статии цитирам изнесеното в руските и британски СМИ, че Березовски е опят в храм "Св. Едуард", намиращ се на гробището, където е погребан олигархът, и принадлежи на Синода на противостоящите. Статията на Ред. екипа представлява опровержение на тази информация и в нея се твърди, че опелото всъщност било в гробищния католически параклис, който може да се използва и от други деноминации.

Още в началото трябва да подчертаем, че Ред. екипът гради своята теза само върху опровержението на архимандрит Алексий и едно изречение от статия в „Гардиън”. Всичко останало са многобройни предположения и лъжи поради оскъдната фактология, която да потвърди тезата на Ред. екипа, представени обаче като неоспорима истина. Във втората ми статия вече стана дума за опровержението на английския архимандрит. Бидейки, така да се каже, „главният заподозрян”, архимандрит Алексий е ненадежден източник и затова не приемаме опровержението му, което гласи, че опелото не е извършено в неговия храм, а в католическия параклис. Валидно за нас остава свидетелството на медиите. Затова сега ще проследим как се гради лъжа само върху едно единствено изречение от статия, която при това не е в полза на моите опоненти, както ще видим по-долу. Визирам статията на „Гардиън”, повторена с някои разлики от United Press International (UPI.com).

Лъжата с католическия параклис

В статията на „Гардиън” пише, че Березовски е погребан на закрита церемония в Съри и че роднините първоначално планирали погребението за понеделник, но променили деня и мястото, за да „избегнат руските про-Путински държавни медии и да изчакат православен свещеник да долети от Москва” (превод - Ред. екип). И още: „службата бе извършена в малък тухлен параклис с надвесени съзвучно със случая руски елхи и сребърни брези, под унило, облачно небе” (превод - Ред. екип). Статията в „Гардиън” няма актуална снимка от събитието, а архивна фотография на къщата на Березовски от времето на убийството и представлява кратка дописка, като за погребението се споменава набързо, след което се прехвърля към подробности от миналото на олигарха. Тази дописка цитират и други медии, позоваващи се на „Гардиън”. По повод отлагането на погребението, във втората си статия пиша, че всичко се извършва в условия на повишена секретност именно с цел да се избегне всякакво медийно присъствие, а не само руските про-Путински държавни медии. Колкото до „изчакването на православен свещеник да долети от Москва”, факт е, че такъв не долита и затова се налага да търсят друг на място, за което също пиша във втората част.

Крайъгълният камък, върху който Ред. екипът гради цялата си теза обаче, е указаният тухлен параклис, където пише, че било извършено опелото. Ред. екипът твърди, че този параклис е католическият. Но в статията на "Гардиън" няма снимка на този параклис и името му не е упоменато. За да докаже обаче своята теза, че олигархът е опят именно в католическия параклис, а не в православния, както твърдят СМИ, Ред. екипът слага снимка на католическия параклис, свалена от сайта на гробището и внушава на читателите, че „Гардиън” има предвид него. Само че авторът на статията в „Гардиън” съвсем няма предвид него! Нека видим дали това описание отговаря на католическия параклис. По-долу е снимката на Ред. екипа, свалена от сайта на гробището, и още три от друг ъгъл.

Снимки: сайт на гробището в Брукууд

Вижда се, че точно над този параклис няма надвесени никакви брези, нито има такива в близост до него, а в "Гардиън" пише, че до параклиса имало брези. Брези обаче има до „Св. Едуард”, което се вижда от снимката му по-долу:

Що се отнася до думичката параклис (chapel), Ред. екипът твърди, че се използвала само по отношение на католическия параклис, а „Св. Едуард” наричали църква. Но много от руските журналисти също наричат „Св. Едуард” параклис (часовня – рус.), а на английски този храм е известен като South Station chapel – параклисът на Южната гара и Shrine of St Edward the Martyr – параклис на св. мчк Едуард, като shrine също значи олтар, параклис. „Св. Едуард” е дело на архитектите, проектирали и католическия параклис и също е тухлен отвън и отвътре. Строен е като втори англикански параклис през 1909 г., както ни осведомяват тук, преди да бъде продаден през 1982 г. на Братството.

„Св. Едуард” също е тухлен отвън

и отвътре

UPI.com пише, че „опелото е извършено в параклис (оттук до края удебеленият или подчертан шрифт е мой, Д. Гл.) на гробищата в Брукууд” (in a chapel at Brookwood Cemetery). Не в "малък", както хитрува Ред. екипът, а в параклис. Неопределителният член (a chapel) пък указва просто някакъв параклис. Само че католическият параклис е основният параклис на Брукуудското гробище, който единствен може да се наеме и преустрои според характера на религиозната церемония, която ще се провежда вътре. От всички молитвени места на гробището само той има специална страница в сайта на гробището под името Cemetery chapel (Гробищният параклис). Ако опелото беше в него, тогава думата щеше да бъде членувана (the chapel) или щеше да бъде указан като Cemetery chapel. Липсата на определителен член говори за някакъв параклис, а не конкретно за този. Така че съвсем не става дума за католическия параклис.

И от „Дейли Мейл” пишат, че „церемонията се състоя в гръцка православна църква”, и представят актуални снимки от мястото на събитието. Но понеже тяхната информация не устройва Ред. екипа, той я поставя под съмнение: „В материала на Daily Mail не се уточнява откъде са научили това” (мястото на опелото - бел. Д. Гл.). Напротив, уточнява се: Daily Mail се позовават на присъстващия на гробището екип на Life News, който "направил ексклузивни снимки от гробището", а Life News твърдят, че опелото е в "Св. Едуард".

Статията в „Гардиън” не потвърждава тезата на Ред. екипа за опело в католическия параклис. Основа на това лъжливо твърдение остава само опровержението на архим. Алексий. Но тъй като около неправилното тълкуване на изречението от статията в "Гардиън", че опелото е в католическия параклис, са напластени още много лъжи, ще се наложи да разгледаме и тях. 

Английски монаси в руски храм на гръцки синод

Всички останали медии, които се намират на гробището и отразяват събитието, освен че предоставят в кореспонденциите си снимков и видео материал, също твърдят, че опелото е било извършено в храма на Синода на противостоящите. Наистина журналистите на моменти се изразяват на пръв поглед противоречиво – едни споменават за гръцки синод, други - за руски параклис, а трети - за английски монаси, но всички имат предвид едно и също – църквицата „Св. вмчк крал Едуард”, в която служат английски монаси, числящи се към гръцкия Синод на противостоящите и която преди това е била към Руската Задгранична Църква. Просто светските хора се сблъскват със странен казус - английски монаси служат в бивша руска църква, принадлежаща към юрисдикцията на някакъв гръцки синод! Това обяснява и казаното в репортажа на Вести.ру за „гръцка секта” и „алтернативно православие”.

Присъстващите на опелото

Колкото до присъстващите на опелото, Ред. екипът пише, че в „малкия параклис” са допуснати само роднините, а останалите чакали отвън, но „Д. Главева не намира за необходимо да се коригира”. Нито „Гардиън”, нито UPI пишат, че на опелото присъстват само роднините. Дори UPI пишат: „Около 30 човека бяха на погребалната служба в един параклис на Брукуудското гробище. Сред тях децата на Березовски, адвокатите му и приятели като Ахмед Закаев – чеченския сепаратистки лидер, който живее в Лондон”. Повечето медии също твърдят, че на погребението са присъствали роднини, приятели, адвокати. Други споменават, че на опелото са били само близките, но обикновено под „близките” може да се има предвид както роднини, така и близки приятели. В репортажа на НТВ пък се появява надписът: "В церемонията участват само близките. За журналисти входът е закрит". Тук под "близки" не се има предвид само роднините, а всички участници.

Но защо присъстващите на опелото са проблем за Ред. екипа, ако то е било извършено неизвестно от кого в католическия параклис? Какво ги притеснява евентуалното съмолитстване, след като твърдят, че обредът не е извършен от английските монаси? Явно целта е, ако се окаже, че някъде греша, по презумция да заключат, че греша във всичко. Трудно обаче може да се каже кой е бил на опелото и кой – не, още повече, че някои медии подчертават, че сред присъстващите на церемонията бил и Ахмед Закаев, като под „церемония” едва ли имат предвид само разходката от паркинга до гробното място. А и Ахмед Закаев е пристигнал дори преди роднините, докато има гости, които идват доста по-късно.

Интересно защо обаче след като Ред. екипът приема от медиите, че на опелото са били допуснати само близките, (каквото и да значи това), не приема и останалото, което те твърдят, а именно, че е било извършено в „Св. Едуард”? Защото филтрира информацията и ползва само тази, която го устройва.

Това бяха по-сериозните „аргументи” от първата част. С емоционалните словоизлияния, които съставляват основният пълнеж в нея, няма да се занимаваме тук, а сега да разгледаме „аргументите” от втората.

***

В нея, както и в първата, прави впечатление, че Ред. екипът разчита с многословието си да доведе читателя до пълно объркване и когато последният вече е съвсем зашеметен и уморен – да пусне най-опашатата си лъжа с надеждата тя да пропълзи покрай другото. Да изпитаме обаче силата на по-главните „аргументи” и тук.

Опровержението на английския архимандрит

Втората част започва с опровержението на архимандрит Алексий, в което се отрича причастността на английските монаси от руския храм, принадлежащ на гръцкия синод, към погребението на олигарха. Ред. екипът пише, че такова опровержение е излязло и във Вести.ру с дата 11 май 2013 г., което аз уж умишлено не съм отразила. Аз наистина съм упоменала опровержението в руския блог на свещ. Николай Савченко, защото тогава още не знаех за съществуването му и във Вести.ру. Нямаше как да допусна, че при наличието на такова опровержение във Вести.ру от 11 май, телеканалът все пак ще излъчи репортажът от погребението с идентично съдържание от 8 май на 12-ти и на 13-ти май, тоест на два пъти след опровержението? Това показва, че във Вести.ру не вярват на това опровержение. И макар да са дали трибуна на архимандрита да опровергае твърдението за опелото в неговия храм, Вести.ру не са му обърнали внимание и отново излъчват своя материал. Предоставили са на засегнатата страна право на отговор по силата на етичния медиен кодекс, който, както виждаме обаче, съвсем не ги задължава да се съгласят с това опровержение. Нещо повече, свързахме се с кореспондента на Вести.ру Андрей Кондрашов, който потвърди пред нас, че опелото наистина е било извършено в храма на противостоящите, въпреки излязлото опровержение.

По-нататък Ред. екипът пише, че обвинявам архимандрит Алексий „в най-безочлива лъжа”. Това обвинение обаче не е мое. По същия начин архимандрит Алексий е „обвинен” и от всички медии, отразяващи ставащото на Брукуудското гробище. Ако мен могат да заподозрат в недобросъвестност, защо не сторят същото и с тях? Журналистите нямат полза да твърдят това, което и аз, но все пак единодушно го правят. В едно дело обикновено се изслушват обвинението и защитата, но често от решаващо значение са именно показанията на свидетелите – в случая журналистите.

Метонският „епископ” Амвросий

За по-голям ефект Ред. екипът решава да включи тежката артилерия в лицето на оказалия се на Брукуудското гробище по време на погребението Метонски „епископ” Амвросий. Оказва се, че той е бил в манастира точно по същото време – първите дни на Светлата седмица. Припомняме, че погребението е трябвало да се състои на 6 май, понеделник - втория ден на Пасха, но после бе преместено на 8 май – Светла сряда. Знаем, че Борис Березовски е обичал големия мащаб, както остроумно подхвърлят в репортажа си Вести.ру. Големият мащаб обичат повечето олигарси навсякъде по света. В България – също. Когато тук умре някой събрат на Борис Абрамович чинът на погребението често се извършва от архиерей. Близките на един олигарх не биха се задоволили с опело, извършено от прост йеромонах. И ето че Ред. екипът услужливо ни осведомява, че по същото време в манастира на гробището е присъствал местният епископ! Очевидно това би следвало да сложи точка на „измислиците” на Д. Главева. Само че без да мисли Ред. екипът се включва с много сериозен аргумент в полза на опелото, извършено от английските монаси от Синода на противостоящите: вместо руски свещеник от Москва тук роднините получават възможността да се сдобият с цял епископ. Не случайно семейството на Березовски остава много доволно от погребението, въпреки че от Русия не пристига свещеник, което значи, че се е намерил кой да го опее. РИА Новости, както и останалите медии твърдят, че погребението е предшествано от „православна панихида” (имат предвид опело). Зетят Егор Шупе споделя: „Той е погребан както трябва. Семейството е доволно от всичко». „Всичко беше така, както е прието да бъде на едно погребение”, потвърждава и приятелят на Березовски Юлий Дубов. Едва ли имат предвид само, че благополучно са положили тялото в гроба, без да прекатурят ковчега.

Самият Березовски е искал да бъде погребан след смъртта си в близост до църквата, където е кръстен; самопонятно е, че би желал да се спази и целият ритуал, тоест да бъде опят. В изпълнение на тази негова воля роднините се опитали да му издействат опело в храм на Руската Задгранична Църква, но получили отказ поради съмнения за самоубийство, както научаваме оттук. Затова роднините избират Брукууд: защото мястото, както казват в един от репортажите на Вести.ру, е "приватно", и защото има православен манастир, където са се договорили за опело. От православните храмове по другите гробища са получили отказ.

В "Труд.ру" четем: „Погребението на олигарха Борис Березовски, което се състоя на 8 май на гробището Брукууд, бе извършено по каноните на разколническа гръцка църква. Березовски бе опят в църквата на Православното Братство на свети Мъченик Едуард, чиито свещеници се намират под егидата на разколническата гръцка църква - Свещен синод на противостоящите, където правилата за опело не са толкова строги. Близките на покойния са се обръщали към Великобританската и Ирландската епархии на Руската Задгранична Църква с молба да извършат опело по православния обред, но получили отказ. Съгласно православната традиция, самоубийците не бива да се опяват в храм и да се погребват на гробища около църкви”. Същото потвърждава и „Московский комсомолец”: „С Березовски се простиха не в гробищния параклис, а в църквата на Православното Братство на Светия Мъченик Едуард. Нейните свещеници не искали да се обединят с РПЦ и в 2007 г. преминали под егидата на разколническа гръцка църква – Свещен синод на противостоящите, където правилата за опело далеч не са толкова строги”.

По-надолу Ред. екипът ни уведомява, че освен двете писма на архим. Алексий разполага и с писмо от Метонския епископ Амвросий. Какво пише в трите, той не съобщава, но енигматично добавя, че съдържали „интересна допълнителна информация, която не се среща в дописките и видеоматериалите на журналистите от информационните агенции и ТВ компаниите, отразили събитието”. Ако информацията в техните писма можеше да прибави нещо към защитата, защо Ред. екипът я пази в тайна? Защото така се създава атмосфера на съспенс, което е много ефектно и цели да стресне опонента. Очевидно Ред. екипът много държи да има последен думата, а ако все пак аз отговоря, да изкара нови привидни несъответствия, които да раздуе до големината на полярния кръг и после да остави лъжите му да кънтят из виртуалното пространство, разчитайки да не получат отговор.

***

Да видим сега колко „отчайващо далече от истината”, според Ред. екипа, било твърдението ми, че „репортерите от всички телевизионни компании, отразяващи събитието, единодушно свидетелстват, че опелото е станало именно в храма на Синода на противостоящите”.

Какво научаваме от репортажите на „обърканите” журналисти?

Ред. екипът пише: „В репортажите от самия ден на събитието съобщенията са неточни, противоречиви и объркани”. Нищо подобно! Репортажите са достатъчно точни, репортерите дежурят от дни на всички гробища и твърдят, че са ги разучили най-детайлно, няма нищо противоречиво в репортажите им, нито пък личи да са объркани от нещо. Напротив, в репортажите им на живо или изпратените дописки събитията се отразяват със завиден професионализъм и осведоменост. Оказват се на точното място в точното време и всички твърдят, че добре са разучили гробището, до което са имали достъп предишните дни и сутринта на същия ден.

Освен това пред двата входа на Брукуудското гробище отляво и отдясно на пътя, който го разделя, има големи указателни табели с легенда къде какво се намира.

Гробището има и сайт, в който всичко това е описано подробно. На гробището се продават дипляни със същите указания, които се отварят и свалят през сайта и могат даже да се изпишат. Би било много непрофесионално журналистите да не са се възползвали от тези съвременни средства още от предишните дни, когато са имали свободен достъп вътре. Изобщо Ред. екипът наивно си въобразява, че репортерите живеят в каменната ера и нямат никаква представа как да си вършат работата. Трогателна наивност при условие, че находчивостта на журналистите и папараците е известна в цял свят!

По-нататък четем: „Репортерът на руската НТВ, например, говори за „параклис на Руската Православна Църква, в който служат гръцки монаси”; вероятно до тях е достигнало, че в миналото манастирът е бил в руска юрисдикция – тази на РПЗЦ, но като хора нецърковни и стоящи далеч от църковната проблематика (това са политически репортери) не могат да се ориентират достатъчно бързо”. Този аргумент обаче потвърждава, че репортерите отлично са се ориентирали къде се извършва опелото, както се вижда от репортажа в линка: кореспондентът предава: „сега траурната церемония се скри зад стените на параклиса на РПЦ, който се намира на територията на гробището и върви служба, която извършват гръцките монаси”. Лесно може да се заключи, че иде реч за бившия параклис на РПЗЦ, в който служат английските монаси, принадлежащи към гръцки синод. Защото тези сведения кореспондентът ни дава, след като процесията е преминала от единия вход на гробището през шосето и е влязла в другия, който води към "Св. Едуард", което се вижда от заснетите кадри. Но ако опелото беше извършено в католическия параклис, той щеше да каже, че то вече се е състояло и процесията се е насочила към гробното място, а не че опелото се извършва в момента, което е много показателно.

За „политически репортери” хората са се ориентирали повече от добре!

Съобщението за сръбската църква

„Появява се съобщение, - продължава Ред. екипът, - дори за „сръбска православна църква”(?), с която уж роднините се договорили за опелото. Това обаче е поредното потвърждение, че става дума за „Св. Едуард”. Повечето от журналистите дежурят със своите лаптопи и лесно могат да влязат в сайта на гробището. На картата на гробището наистина има парцел № 39, обозначен като сръбски, но, забележете!, когато се кликне с мишката над надписа Serbian, отваря сайта на манастира „Св. Едуард”! Ето как се обяснява това „съобщение” за договорка със сръбска църква за опело: като договорка с Братството на Св. Едуард.

Името на храма

Следващият нонсенс: „Никой от тях (представители на медиите) не знае името на храма „Св. крал Едуард”, нито къде точно се намира той в територията на гробището. Изобщо никой не знае колко и какви храмове има на гробището и къде се намират те”. Вече обяснихме за картите и дипляните, в които пише къде какво има. Самият Ред. екип в статията си дава снимки на входа на Брукуудското гробище, където дежурят журналистите и твърди, че на тях се вижда указателна табелка, сочеща към манастира с надпис: „Православна църква и манастир”! До дадената от мен по-горе указателна табела се вижда, че стои друга с надпис „Православна църква „Св. Едуард”. При условие, че репортерите дежурят там и често застават в близост и до двете табели, трябва да са слепи като къртици, за да не ги видят.

На репортажите манастирът се вижда и от пътя. Всички кореспонденти отбелязват, че предния ден и дори сутринта на същия ден журналистите са имали свободен достъп в гробището, тоест, достатъчно време да го разучат. Ако „никой не знае кой е храмът и къде се намира”, как тогава ще го назовават поименно и ще твърдят, че в него е станало опелото?! Ред. екипът също признава, че участъкът на манастира опира в шосе и оттам журналистите снимат храма.

Кадри от опелото

След това Ред. екипът твърди: „Репортерите няма как да са видели, още по-малко заснели, къде е извършено опелото (кадри от него няма в нито един репортаж)”. Кадри от опелото няма, защото никой не е допуснат до храма. Има обаче кадри, които показват как хората вървят в тази посока. За жалост на Ред. екипа обаче няма нито един кадър, който да показва как опечалените отиват в католическия параклис. И докато няма нито една снимка на хората в близост до този параклис, направена от журналистите (самият Ред. екип я взема от сайта на гробището), в репортажите има такива на „Св. Едуард” и хората в близост до него плюс свидетелствата на всички журналисти.

Ред. екипът твърди: „... оградата в много участъци не е по-висока от човешки ръст и вероятно не тя е представлявала препятствие за проникването на журналисти на територията на гробището. Главното препятствие са строгите закони, охраняващи частната собственост, които в Англия при това се и спазват”. Не само са проникнали, но дори са се скрили в храстите и са предавали оттам, преди да ги изгони охраната, както научаваме от някои репортажи: „Журналисты вели трансляции из кустов” – „Журналисти предаваха от храстите”. Или от НТВ тук: "Двама кореспонденти бяха изведени от гробището. ... Някои журналисти се опитаха да се скрият в храстите и да заснемат ставащото".

Паянтовата кула от карти

Следва привидно най-силният „аргумент” на Ред. екипа. Тъй като тази част е доста дълга и онагледена с безброй карти и снимки, налага се да я преразкажа. Ред. екипът дава снимка от втората ми статия, на която се виждат журналистите, стоящи на зеленото островче между двата входа на гробището и снимащи влизащата в главния вход погребална процесия.

Под тази снимка Ред. екипът пише, че в дъното се вижда последният автомобил от процесията, заминала, според него, към католическия параклис. Но всъщност това не е "последният автомобил", а един спрял автомобил. Освен това този кадър е от 2 мин. и 41 сек., докато на репортажа целият кортеж пристига в 3 мин. и 18 сек. На видеорепортажите се вижда, че на гробището непрекъснато пристигат автомобили, които не са от кортежа, но са на участници в погребението.

Мястото е указано и със снимки от maps.google.com, като на една от тях с червени стрелки пак са посочени входовете и островчето.

Коментарът гласи: „През този вход (входът, водещ към католическия параклис – бел. Д. Гл.) тя („траурната процесия от автомобили”) е навлязла на територията на гробището”. Наистина пристигащите автомобили влизат вътре оттам. Това се вижда и на видео репортажите. След това Ред. екипът представя карта на гробището, на която се вижда шосето, което го дели на две части, с манастира от едната страна и от другата - тази част на гробището, в която се намира католическият параклис. Червено балонче сочи островчето, където стоят журналистите. За да не би читателят да не схване нещо, следват още три снимки, които пак показват входа, водещ към параклиса от едната страна и указателната табелка за манастира, сочеща на другата страна.

Първата цел на процесията

След това Ред. екипът заявява: Естествено, първата цел на процесията е мястото, където следва да се извърши опелото”. Ето тук пропълзява най-опашатата лъжа в статията на Ред. екипа и по-долу тя ще лъсне, а внушителната кула от карти, сътворена с толкова труд от колективния мозък на Ред. екипа, безславно ще рухне.

Защото „първата цел на процесията" не е мястото, "където следва да се извърши опелото”. Първата цел на процесията научаваме от журналистите, които отразяват събитието на място. РИА Новости предават: „на гробището започват да пристигат гости ... Всички автомобили влязоха на територията на гробището, където имената на новодошлите бяха проверени по съставените отнапред списъци”. Това е «първата цел на процесията»! Затова колите влизат в тази част на гробището, (където доста по-навътре се намира католическият параклис): за да бъдат проверени хората по списъците, което, естествено, няма как да стане на шосето. От тази страна е администрацията на гробището и главният вход, има и места за паркиране.

«След което, – продължава РИА Новости – гостите се насочиха към църквата». Значи няма никакво бавене. На всички видеорепортажи, след пристигането на гостите, се вижда как хората излизат от този вход, където преди малко са били проверени и поемат към срещуположната страна – по пътя, водещ към «Св. Едуард». В нито един репортаж няма и дума, че след пристигането си гостите изчезват по посока на католическия параклис и че се бавят там неопределено време. Ако беше така, всички репортери щяха да го отразят, недоумявайки къде се губят, но никой не казва такова нещо. Хората пристигат, проверяват ги по списък, което много добре се наблюдава от входа, защото колите спират веднага след него и журналистите отлично виждат какво става. Вести.ру го съобщават в един от репортажите си, а НТВ предава: «Гостите са щателно проверени по списък, предаден на полицията, за да не бъдат допуснати никакви любопитни». И веднага поемат към срещуположната страна на гробището, която води към руския параклис на гръцкия синод с английските монаси. Това е зафиксирано на абсолютно всички репортажи и пак ще повторя, че никой от журналистите не предава, че колите поемат навътре към гробището, че се бавят там и още по-малко, че отиват в католическия параклис, за съществуването на който репортерите, според Ред. екипа, следва дори да не знаят! Ако хората наистина бяха отишли в него и бяха престояли там известно време, това щеше да бъде отразено. Но не, те пристигат и след проверка по списък, се отправят към «Св. Едуард».

Проверка на новодошлите по списък.
Русата жена е организатор на събитието.

Опашката на лъжата

По-долу е налице пример за това, как се внушава лъжа и как една хипотеза се представя за истина: „От видеокадри се вижда че след входа, процесията завива наляво”. От видеокадри се вижда, че процесията влиза във входа и някои автомобили завиват наляво. Други обаче паркират срещу входа, има такива, които отиват надясно, има и паркирали отвън. Непрекъснато движение на автомобили и хора - това е, което се вижда. Няма обаче нищо, което да сочи, че тя „следователно е минала по Western Ave, The Crescent и Oak ave и че „именно параклисът е първата цел на траурната процесия”. Това е абсолютно стопроцентова измислица! Виждаме само как хората влизат с колите си в гробището и след малко някои тръгват пеша на обратно. Те нито са се бавили там, нито са влизали по-навътре. Документирано е пристигането на близките, проверката по списък, и как после тръгват към „Св. Едуард” и се скриват зад стените му. Това е, което виждат всички журналисти. Коректността изискваше Ред. екипът да спре дотам, докъдето е видно какво става, а не да прави свободни съчинения и да си измисля реалност, а на свой ред да обвинява другите в това. Когато човек сам не е очевидец, трябва да се довери на тези, които са, и на техния разказ и в това отношение аз се опирам на свидетелството на всички медии, докато Ред. екипът започва да фантазира. При журналистите такъв голям времеви интервал, в който опечалените да изчезнат по посока на католическия параклис и да останат там за времето на едно опело, липсва!

Лъжата повторена втори път

Повторението обаче, освен че е "майка на знанието", е и баща на внушението. Затова Ред. екипът за пореден път цитира „Гардиън”, който пише за параклиса с надвесените над него елхи и брези, мислейки, че става дума за католическия параклис. По-горе се видя обаче, че авторът няма предвид него. Но за да засили внушението за опело там, Ред. екипът слага снимката на католическия параклис, свалена от сайта на гробището. Само че не може да предложи нито една, която поне малко да сочи, че хората дори са се доближили до него, както е със „Св. Едуард”. Налице са само снимки с пристигащия на гробището кортеж, влизането на част от колите вътре, връщащата се след това катафалка, опечалените, които тръгват след нея пеш или с колите си по посока на руския параклис. Също и свидетелството на всички журналисти, дори на този от „Гардиън”, че опелото е в „Св. Едуард”. Да сложиш снимка на една сграда, а после да кажеш, че някой е отишъл там, само защото е изминал десетина метра в тази посока, си е чиста манипулация. И отново поредната порция обвинения, че не съм "изследвала коректно сведенията", защото съм трябвало да зная от "Гардиън", че опелото е в католическия параклис. Но как да "зная" нещо, което "Гардиън" не е казал?!

Лъжата потретена

И понеже да изречеш една лъжа два пъти не стига, за да стане истина, Ред. екипът я изрича трети път, като неуморно представя целия маршрут пак и пак, така както е решил, че трябва да е: пристигането, влизането в гробището, въображаемото отиване до католическия параклис, връщането и отиването към гробното място в близост до „Св. Едуард”. Упоменава също, че „участъкът на манастира опира в източната си част до шосе А322, което представлява и граница на гробището” и че оттам снимат журналистите, с което внушава, че понеже те нямат достъп до католическия параклис, а имат изглед към храма, затова правят снимки как опечалените отиват натам, а няма такива от опелото в параклиса. Пак ще кажем, че никой не споменава опечалените да са престояли в другата част на гробището неопределено време. Затова повече от смешно е заявлението на Ред. екипа: „Видяхме вече, че участниците в погребението се насочват към храма „Св. крал Едуард”, едва след като опелото е извършено в параклиса в северозападната част на гробището”. Това са го „видели” само анонимните очи на Ред. екипа и никой друг.

После доплита лъжата: „Ако опелото беше извършено в храма „Св. крал Едуард” (гробът на Березовски е недалеч от него), то не би имало никакъв смисъл траурната процесия да влезе в северозападната част на гробището, сетне да излезе от нея и да влезе в югоизточната част, за да се насочи към територията на манастира”. По-горе видяхме защо процесията е влязла в тази част на гробището: заради проверката по списък и паркирането на някои от автомобилите.

Ставащото по минути от репортажа на НТВ

Следващото, което ще разгледаме, е проследяването по минути на случващото се на гробището, което прави НТВ тук. Трябва да уточним, че това не е същинско проследяване – това са блиц съобщения за сайта на телеканала, а минутите всъщност показват изпращането на информацията от кореспондента, предавайки любопитни подробности, а не обезателно нещо, което се е случило в същата минута. Такова е включването в 15:02, за да съобщи, че гостите пристигат и следващото в 15:03, че погребението се извършва в условия на повишена секретност. Второто включване не предава събитие, случващо се в следващ момент, а е просто описание на обстановката. Друг подобен пример има в 15:35, когато отбелязва, че на гробището дежури полиция. Репортерът се включва за да направи някакъв коментар, а не само да предаде за събитие. Това е видно и от примера на Ред. екипа: „в 17:24: опелото се провежда в неголям параклис, събралите се донесоха бели лилии”, а в 17:56 – „катафалката с тялото на Березовски е вкарана вътре”, което звучи нелогично, защото Березовски не може да бъде опяван, а тялото му да бъде донесено 32 минути след това. Едно събитие се случва в даден момент, за което репортерът научава по-късно и го оповестява още по-късно, често не в последователността на случващото се. Но в същото време той коментира и различни детайли от ставащото на гробището. Това е предаване на живо, нормално е да има известни разминавания или неточности, но те съвсем не са решаващи за общата информационна картина.

После Ред. екипа ме „уличава” в лъжа относно посоченото от мен пристигане на роднините в 16:58 и това че три минути по-късно, според сводката на НТВ, монасите молят журналистите „да не навлизат в територията на православния участък”. Ред. екипът ме „поправя”, че всъщност монасите молят „хората”, тоест опечалените да не навлизат на тяхна територия, защото уж опелото нямало да се извършва там, но, че аз съм го превела като „журналистите”. Но ако допуснем, че опелото не е извършено в „Св. Едуард”, то защо хората ще тръгнат натам, че да се налага да бъдат спирани? А и церемонията е добре организирана, има си организатор и церемониал-майстор, едва ли някой ще започне да се шляе безцелно насам натам. Знаем от всички репортажи, че охраната е на входа на гробището и още там спира неканените гости. Значи монасите имат предвид журналистите, не опечалените. Ред. екипът добре знае, че охраната няма право да спира гостите за опелото.

Да видим защо монасите в действителност молят именно журналистите да не навлизат на територията на манастира. Отговорът е на ИТАР-ТАСС: „Както уточни в разговор с кореспондент на ИТАР-ТАСС един от британските пазители на реда, днес в Брукууд са били изпратени полицейски поделения, тъй като "на гробището се очаква голямо струпване на хора. Самото гробище е затворено за посетители. Монасите от православния манастир, разположен на територията на Брукууд, помолиха днес на православния участък да не влизат външни хора", - добави сътрудникът на правоохранителните органи”. Ясно е, че монасите са помолили охраната да не допуска външни лица, имайки предвид журналистите. Охраната стои пред входните врати на гробището, за да не допуска чужди хора вътре. Нейната цел не е да спре опечалените, а външни лица да не отиват на гробището. Молбата пък на монасите, която е от по-ранен час, репортерът просто предава като поредния детайл в 17:01, а обвиненията, че „послъгвам с превода” са неоснователни, защото тук става въпрос за съчетаване на информацията от два източника. И от репортажа на ИТАР-ТАСС си личи, че това е истината: „Няколко минути след влизането на катафалката в гробището, внесоха затворения ковчег с тялото на руския бизнесмен в гръцката православна църква. Този храм принадлежи на неголям манастир, намиращ се в Брукууд. В църквата тялото престоя около час, след което започна самото погребение. Кафявият ковчег бе предаден на земята в един участък, недалеч от православния храм”. Възможно е да е имало охрана и вътре в гробището, но тя не е за да пази хората да не отиват към храма, а за да ги защити от следенето на папараци, които могат да се укрият в храстите, което наистина се случва: украински екип успява да проникне вътре в гробището и охраната го извежда навън. Това и потвърждава, че тя наистина следи вътре да не проникнат журналисти, както са ги помолили монасите. Тази молба би изглеждала неоправдана, ако монасите нямаше какво да крият.

После Ред. екипът отново манипулира, като цитира избирателно НТВ: „17:24: Опелото се провежда в неголям параклис, събралите се донесоха бели лилии" (прев. Ред. екип). И обвинява: „Отново манипулация – опелото е не „в храма”, както „превежда” г-жа Главева, а „в неголям параклис”. В същото време си затваря очите за написаното по-долу: "преди погребението опяха Березовски в параклиса, където служат гръцките монаси". Игнорирайки този текст, Ред. екипът продължава: "18:16: от параклиса траурната процесия с ковчега потегли към мястото на погребението" и включването от 18:52: "хората вървят към гроба в черни дрехи и тъмни очила". В цялата сводка хора постоянно пристигат и отиват натам. Да, налице е половинчасова разлика от излизането от параклиса до отиването на гроба. Ако от НТВ не бяха упоменали изрично "Св. Едуард" като мястото, където се е извършило опелото, тогава можеше да се градят хипотези, изхождайки от часовете на включванията. Но в случая такъв подход е откровено тенденциозен, защото Ред. екипът преднамерено не съзира телето под кравата и упорито продължава да го търси под вола. Показателно е как се ползва текст, от който се цитира едно, а се премълчава друго. Ако се "хванем" като удавник за сламка за тези включвания на репортера, които са неточни, да вземем тогава това от 18:52, в което се казва, че хората отиват към гроба, и това от 19:14, в което пише, че погребението е завършило и всички си тръгват: налице е интервал от 22 минути. За такъв кратък интервал трябва да се довърши последованието на опелото, да се положи ковчегът в гроба, да се зарови, да се оформи, да се положат венците и букетите и накрая присъстващите да се простят с покойника. За всички тези действия такъв интервал е прекалено малък. Всеки, който поне веднъж е присъствал на погребение, знае, че гореописаното не става за 20 минути, особено ако присъстващите са 50-60 или повече човека. Следователно отново става въпрос за неточно подадена информация за събитие, което е протекло по-рано и неговият час не може да се определи с абсолютна точност, още повече, че репортерът не е вътре в гробището.

Затова въпреки подобни неточности ще повторим, че и от видеорепортажа и от статията под тази сводка научаваме, че: "опелото е извършено в "Св. Едуард"! Ако Ред. екипът не филтрираше информацията, досега трябваше да го посочи: „Преди погребението Березовски беше опят в параклиса (в часовне), където служат гръцки монаси”. Ето кой манипулира тук.

Лъжата изречена четвърти път

По-нататък пак следва преповтаряне на хронологическите несъответствия и признанието на Ред. екипа, че: „Общо за този репортаж „по минути” на НТВ може да се каже, че неговата точност също е под въпрос, тъй като репортерите на НТВ, както и останалите журналисти, са спрени на входа, не са допуснати в гробищния парк и не са могли да наблюдават събитията, които описват”, което значи, че не може да се разчита на хронологията, както се видя дотук. Но за пореден път питаме: защо, цитирайки така старателно НТВ: „От параклиса траурната процесия с ковчега потегли към мястото на погребението.”, Ред. екипът и тук пропуска казаното в същия репортаж: „Преди погребението Березовски беше опят в параклиса (в часовне), където служат гръцки монаси”?! Защото си  прави свободни съчинения, без да се опре на каквито и да било факти, при това игнорирайки последователно ясни и недвусмислени свидетелства за извършване на опелото в "Св. Едуард", както от написаното по-долу в тази статия, така и от видеорепортажа на НТВ и останалите видео репортажи, в които ясно се говори за опело в гръцкия параклис. При това положение обвиненията, че използвам некоректно фактите са направо крещящо безочие и безгранична наглост, още повече, че Ред. екипът сам няма никакви доводи в подкрепа на лъжите и измислиците си!

Затова нелепо звучи и повторената за четвърти път лъжа: „Несъмнени доказателства за хода на процесията представляват кадрите, локализирани с помощта на сателитната карта на Гугъл карти (maps.google.com)”. Нито са налице „несъмнени доказателства”, нито са налице „кадри, локализирани с помощта на сателитната карта на Гугъл карти (maps.google.com)”, доказващи, че опелото е станало в католическия параклис. Това е карта, направена от Гугъл на местността, а не актуален снимков или видео репортаж, на който се вижда как хората отиват към католическия параклис. Можем да локализираме само кадри от това, което се е случило: влизането през главния вход, връщането и отиването към "Св. Едуард". Докато на Гугъл картата Ред. екипът просто си е нарисувал една синя линия от католическия параклис до гроба, за да внуши, че кортежът е бил в католическия параклис и после е отишъл на гроба, но няма никаква снимка на която да се вижда как става това. Все едно аз да дам карта от центъра на София в района на джамията и синагогата, да свържа двете сгради с една синя линия и да кажа, че мюезинът е излязъл от джамията и е отишъл да се помоли в синагогата, само защото е изминал десет метра в тази посока, за да си купи геврек. Ако това са „кадрите, локализирани с помощта на сателитната карта на Гугъл карти”, значи Ред. екипът определено има проблем със зрението и въображението, защото страда от недостиг на първото и от излишък на второто. Има проблем и с читателската аудитория, която явно счита за състояща се от неграмотни, иначе не би пробутвал толкова плитка и нескопосана лъжа.

Как още „послъгва” Д. Главева

Следващото обвинение е, че си позволявам и „други манипулации при работата с източниците”. Ред. екипът пише: „във втория й материал е поместена снимка на храма „Св. крал Едуард”, взета от фоторепортажа на lifenews.ru. Авторката твърди: „В журналистическия материал под снимката стои надпис: «Църквата, където се състоя церемонията по опяването»”. В действителност обаче под снимката пише: „Гръцката православна църква, в която по някои данни (получерният шрифт наш) се е състояло опелото на бизнесмена.”

Нека видим какво наистина пише под снимката, която съм дала от lifenews.ru:

„Църквата, където се състоя церемонията по опяването”. А над нея пише: „След опелото в неголямата православна гръцка църква процесията се насочи към мястото на погребението”. В друг репортаж на Life News пък четем: „Веднага след пристигането на погребалната процесия, занесоха ковчега в разположената на гробището гръцка православна църква за церемонията по опелото.” Там снимката е на целия манастир и надписът под нея също гласи: „Опелото протече в гръцка православна църква”.

Видя се дали „послъгвам с превода”.

Още свидетелства за опелото

Колкото до последния „аргумент” на Ред. екипа, че на една от снимките се вижда как някои от хората вървят към гробното място, а не към параклиса „Св. Едуард”, тук няма да споря. Действително на пръв поглед се вижда, че те вървят към параклиса, а при детайлно разглеждане - че го подминават на път за гроба. При голямо разстояние, както изтъква сам Ред. екипът, наистина може да се получи известна зрителна измама и камерата, поради приближението, да не предаде реално разстоянието до обектите и разположението им, давайки грешна перспектива в дълбочина и широчина.

Но от репортажите знаем, че опело все пак има и то е в „Св. Едуард”, извършено от английските монаси, защото след пристигането и проверката по списък, новодошлите веднага тръгват към руския храм. Хората, които се виждат на кадъра, вървят към гроба, защото като на всяко погребение, далеч не всички участват в църковния ритуал или идват навреме. Самият Ред. екип все повтаря, че не всички присъстват на опелото, което се вижда от по-късното пристигане и включване на останалите участници, които отиват направо на гроба. От този кадър не се разбира дали това е цялата процесия, а и от един кадър не може да се очаква много, защото информацията, която дава е нищо в сравнение с тази, която не дава. Един кадър не е доказателство, а придружаваща журналистическия разказ илюстрация. Именно журналистическият разказ е този, който поднася цялата информация и от който научаваме, че със сигурност не е имало опело в католическия параклис, както твърдят архим. Алексий и Ред. екипът. Може да не съм разчела правилно движението на хората, но грешката ми е неволна и я признавам. Съмнявам се обаче архим. Алексий да признае, че опелото не е било в католическия параклис, въпреки че дори „Гардиън” – основният свидетел, според Ред. екипа, – и другите журналисти и очевидци твърдят, че нито е било там, нито има кога да е станало. А ако не признае, значи ни предоставя умишлена деформация на истината, тоест дезинформация или иначе казано лъжа. А между зрителна измама, на която човек може неволно да се поддаде, и съзнателна лъжа, има огромна разлика. Архимандрит Алексий можеше да си спести лъжите и просто да каже, че не знае дали и къде е имало опело, или пък ако знае - да посочи точно кой го е отслужил. Все пак всичко се случва под носа му. Така щеше да бъде коректно. Но той си послужи с лъжа, за да отклони подозренията от себе си. Затова още в началото казах, че е неблагонадежден свидетел и не може да му се вярва.

Накрая Ред. екипът добавя, че монасите се били изпокрили: „не се вижда нито един ... защото, както ни каза о. Алексий, през времето, докато е протичала погребалната церемония, отците се прибрали в жилищния корпус на манастира, за да не се създаде впечатление (при непосредственото съседство), че вземат някакво участие в ставащото”. Е, как тогава са "молили хората да не влизат на територията на храма", според по-горното твърдение на Ред. екипа, като са били в жилищния корпус? По телефона?

Защо обаче е този страх, защо са тези мерки, ако човек няма какво да крие? Ако не е било планирано опелото да се състои в „Св. Едуард”, тогава защо монасите ще молят охраната да не допуска никого на територията на манастира? Отговор: защото журналистите ще заснемат ставащото! Ако нямаше подобна молба от страна на монасите, тогава репортерите щяха да видят дали в техния храм има опело и нямаше да пишат, че има, ако бяха видели, че няма. Ако само роднините бяха взели предпазни мерки – добре, но че такива вземат и монасите, е повече от подозрително! Защото тъкмо в техен интерес е било журналистите да се уверят с очите си, че опелото не е в техния храм, а те им отнемат тази възможност.

Журналистите знаят кога пристигат участниците в погребението и отчитат колко време се бавят във всяка точка от хода на процесията. Съобщават, когато последните излизат и тръгват към гроба, както твърдят в някои репортажи, например на НТВ и Канал 5. Кореспондентът на РИА Новости, след като предава как хората пристигат на гробището, твърди, че всички отиват в църквата (тук „православния храм”), която е разположена на него, и започва опелото (тук). По-късно предава: „Опелото на руския бизнесмен Борис Березовски завърши, започна погребението, съобщи за РИА Новости източник, намиращ се на гробището Брукууд в английското графство Съри. «От църквата всички се преместиха към мястото на погребението», — предаде източникът. Освен този източник РИА Новости също така са се свързали и със зетя на Березовски Егор Шупе: «за това какво се е случило за РИА Новости разказа зетят Егор Шупе».

Един репортаж представлява преди всичко журналистически разказ за дадено събитие, което не винаги се онагледява със снимки отначало докрай и в хронологически ред. Нека Ред. екипът изгледа някой път новините по която и да било телевизия и да види дали всичко е онагледено със снимки хронологически и от-до. За много от вестите журналистите се позовават на източници, които или остават анонимни, или неназовани. Въпреки това повечето от новините се приемат на доверие и хората вярват на казаното от репортерите, които застават зад него с имената си, журналистическата си репутация и човешка съвест.

Накрая Ред. екипът пуска и един ефектен фойерверк: „Който все още има съмнения, би могъл да се свърже с гробищната администрация на електронен адрес (тук) и да получи нужната му информация”. Ех, че лесно звучи?! Звъниш или пишеш на гробищната администрация и оттам послушно те осведомяват за нещо, което сами са се опитали да запазят в тайна преди това. Гробищната администрация по закон е длъжна да предостави информация само къде е погребан даден човек на гробището, ако постъпи такава заявка. Но информация къде се е провел погребалният ритуал администрацията не е длъжна да предоставя. Ние обаче послушахме съвета на Ред. екипа и се обърнахме към нея с молба да ни уведоми къде се е състояло опелото на Березовски. Към днешна дата още няма отговор! Ето какъв източник на информация ни препоръчва Ред. екипът – администрацията на гробището, която до последно лъже, че Березовски няма да бъде погребан в Брукууд: „Явно руските СМИ знаят повече от нас, – твърдят оттам до последния момент – тук нищо няма да се случи днес”. Поредната съзнателна лъжа!

Също така, както предават много от кореспондентите, единствена причина, която изтъква архим. Алексий, за да откаже опелото, е вероятността смъртта да е настъпила в резултат на самоубийство. Life News съобщават: “Веднага щом пристигна погребалната процесия, занесоха тялото в разположената на гробището гръцка православна църква за церемонията по опелото. По-рано в беседа с кореспондента на Life News настоятелят на църквата увери, че в никакъв случай няма да се съгласи да проведе обреда, АКО смъртта на покойния е настъпила в резултат на самоубийство”. Същото твърдят и други медии. Първото, което прави впечатление, е че архим. Алексий говори сякаш не е сигурен дали ще опява покойния. Но ако е щял да прави опело на другия ден, той трябва да знае това със сигурност: тези неща се уговарят предварително, не в самия ден и не в последния момент. Ако пък няма да прави опело, защо си оставя вратичка с условието: "ако не е самоубиец"?

Второ, това ли е единственият му мотив да не бъде опян Березовски? Самоубийство?! Значи ако не се е самоубил, щеше да бъде опят и въпреки афишираната вероизповедна ревност с напускането на каноничната Църква и излизане в разкол, архимандритът би съмолитствал с близките на руския олигарх, (които иначе за разколниците представляват „изменници на Православието”), стига само олигархът да не се е самоубил. Впрочем за отбелязване е, че този факт Ред. екипът удобно е пропуснал да коментира, което е показателно, имайки предвид, че е разчепкал всяко мое изречение!

Че английските монаси са съмолитствали не просто с „изменници на Православието”, а с еретици, ни уведомяват в собствения си сайт, където разказват за молебен и последвалото го бдение по повод полагането на основен камък на новия манастирски корпус. В статията четем за задоволството им от това, че един англикански епископ „Кристофър Хил престоя до края на Утренята”. При подобна безпринципност, опело на православен руснак, който може да е бил убит, съвсем не изглежда по-неприемливо от съмолитстването с еретици.

Англиканският епископ Кристофър Хил и архимандрит Алексий (горе вдясно). Видимостта към двамата е отлична, още повече, че няма жив плет, който да ги закрива. Сред присъстващите, участвали в службата, има и други англикани-дарители.

Някой може да възрази: „защо тогава, след като не крият съмолитстването си с еретици, да крият за опело на православен, който може и да не се е самоубил?” Първо, възможно е да са забравили, че тази статия е още в блога, защото е доста назад и разказва за събитие отпреди 7 години. Второ, близките също не желаят да се разчува дали има опело и къде. Трето, съмолитстването е от 2006 г., а напускането на РПЗЦ от английските монаси става през 2007 г. след обединението й с РПЦ. Тогава те се вливат в редиците на разколническите формации и прихващат характерното за тези среди лицемерие. И за да не пострада фасадата на демонстративната им ревност за чистотата на вярата, налага се вече да крият всякакви нелицеприятни факти. Което е присъщо за всички варосани гробници.

Затова в заключение ще помоля уважаемия Ред. екип, след всичко казано дотук, да ми спести в следващите си статии обвиненията, че си „измислям”, „послъгвам”, „фантазирам”, „манипулирам” и т.н. Ако медиите грешат, греша и аз. Което обаче важи и ако не грешат. Но не си измислям, нито послъгвам, нито фантазирам, нито манипулирам и по-горе приведох достатъчно убедителни доказателства за това. Аз просто предадох новина, която предадоха свидетелите от мястото на събитието. Ако новината не се харесва някому, най-нелепото нещо е да си го изкарва на вестоносеца, като го обвинява в лъжа.