Прекрасно е вашето желание — да се намирате в пълно послушание при опитен наставник. Но този подвиг не е даден на нашето време. 

Него го няма не само в християнския свят, но дори и в манастирите. Умъртвяването на разума и волята не може да бъде извършвано от човек душевен, дори той да е добър и благочестив. За това е необходим духоносен отец: само за духоносец е явна душата на ученика; само един духоносец може да забележи откъде идват и накъде са насочени душевните движения на наставлявания от него.

Ученикът е длъжен, за да опази чистотата на съвестта си, с точност и подробно да изповядва своите помисли, но наставникът не бива да се ръководи и съди от тази негова изповед за душевното състояние на ученика - той трябва духовно да прозира, преценя и разкрива на ученика незримото за него състояние на душата му. Така действали Пахомий Велики, Теодор Освещени и другите свети наставници на монасите.

Учениците казвали на Теодор Освещени: «Отец! Изобличи ме!» — и той, движен от Светия Дух, явявал всекиму скритите в него душевни недъзи.

Тези велики Отци признавали, че «монашеското послушание» е особен дар на Светия Дух, така разказва писателят - техен съвременник – преподобни Касиан. Послушанието е «чудо на вярата!» То може да бъде извършвано само с помощта на Единия Бог. И го вършели тези, на които им е бил даден от Бога този дар свише.

Но когато хората искат със собствени усилия да достигнат това, което се дава единствено от Бога, тогава техните трудове са суетни и напразни; тогава те се уподобяват на споменатите в Евангелието строители на кула, започнали градежа без средства за доизкарването й (Лука 14:28-29). Всички минувачи, т.е. бесовете и страстите, ще им се присмиват, защото външно те сякаш вършат добро дело, а всъщност се намират в горчива измама, слепота и самоопрелестяване, подчинени на страстите си и изпълняващи волята на бесовете. И мнозина смятат, че изпълняват послушание, а на практика се оказва, че изпълняват своите прищевки, увличани от разгорещеност. Щастлив е този, който на старини може да пророни покайни сълзи заради увлеченията на младостта си.

За слепите водачи и водените от тях Господ казва: ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата (Мат. 15:14). На нашето време е даден друг подвиг, свързан с много трудности и пречки. На нас ни се налага да пътешестваме не денем, нито при ясно слънце, а нощем, при бледата светлина на луната и звездите.

Нам е дадено за ръководство Свещеното Писание и писанията на Отците, за което ясно говорят светите Отци от последните времена. При тяхното ръководство е полезен и съветът на ближните, но на тези, които сами се ръководят от писанията на Отците.

Не мислете, че нашият подвиг е лишен от скърби и венци. Не! Той е свързан с мъченичество. Това мъченичество е като мъченичеството на Лот в Содом: душата на този праведник се измъчвала при вида на непрестанното и необуздано разпътство.

И ние се мъчим, отвсякъде окръжавани от умове, нарушаващи верността към истината, встъпили в блудна връзка с лъжата, заразили се с ненавист към писанията, които са вдъхновени от Бога, въоръжили се срещу тях с хули, клевети и адска насмешка.

Нашият подвиг има цена пред Бога: на Неговите везни са претеглени и нашата немощ, и нашите сили, и обстоятелствата, и самото време.

Някой си велик Отец имал следното видение: земният живот на човека се показал пред него като море. Той видял, че подвижниците от първите времена на монашеството имали огнени криле и като мълния преминавали морето на страстите. На подвижниците от последните времена не били дадени криле и те започнали да плачат на брега на морето. Тогава им били дарувани крила, но не огнени, а някак слаби и с тях се понесли над морето. По пътя, поради слабостта на крилата, често падали в морето и с труд се измъквали от него, а после отново поемали на път, и накрая, след много усилия и бедствия, прелетели отвъд.

Да не униваме! Да не се стремим безразсъдно към бляскави подвизи, превишаващи силите ни, да приемем с благоговение смирения подвиг, който най-добре съответства на нашата немощ, подаван ни, така да се каже, от Божията ръка.

Да вършим този подвиг с вярност към светата Истина и посред света, който като шумна, безчислена тълпа, върви по широкия просторен път, следващ самонадеяния рационализъм; да се стремим към Бога по тесния път на послушание към Църквата и светите Отци. Не мнозина вървят по този път? — И какво от това! Спасителят е казал: Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството (Лука 12:32). Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират (Мат. 7:13-14).

Слова и письма о вере и спасении

Превод: Десислава Главева