Пред плащаницата
Скръбно събрание. Печално зрелище. Пред нас лежи Мъртвец, необикновен Мъртвец.
Лежи пред нас Царят на небето и земята, Творецът на цялата вселена.
Той умря за нас. Ние съгрешихме, а Той пострада.
Хората нарушиха Божията заповед, отстъпиха от Бога, а Бог, желаейки да ги привлече със Своята любов, отиде на мъки и умря за тях.
Не можейки Бог да страда и да умре по Своето Божество, затова се въплъти и със Своята човешка природа пострада и умря, не преставайки да бъде Бог. Всичко това Той направи за нас, за да покаже любовта Си към нас.
С каква благодарност към Него трябва да бъдат изпълнени сърцата ни!
Как бихме могли достойно да Му благодарим?
С принесените за Него цветя, запалените свещи? Не отхвърля и тези жертви Господ, но друго иска Той от нас и само при неговото изпълнение ще приеме и останалите ни приношения.
„Синко, дай Ми сърцето си”, казал Бог чрез Свещеното Писание на Стария Завет. Нашето сърце очаква Господ, ето какво сме длъжни да Му подарим. Да обичаме заповедите и учението Му и да ги изпълняваме – ето благодарността за Пострадалия за нас, ето благодарност, приятна и угодна Нему.
Подхождайки да целунем лика на бездиханния Спасител, да вземем твърдо решение да следваме по пътя, указан от Него. А ако се наложи по този път да претърпим несгоди и да изпитаме трудности, Помощник ще ни бъде Сам Христос, Който пострадалите с Него ще възкреси заедно със Себе Си и ще им дарува безкрайни блага в Своето Небесно Царство, с каквито и ние да се сподобим. Амин.
Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Францисского
Превод: свещ. Божидар Главев