Слушайки за вечните мъки, не се смущавайте, понеже те са много благодетелни за човека; ако въобще ги нямаше, то бихме били още по-лоши и грешни. Тъй както бащите и майките удържат децата от пакости чрез пръчката, така и Бог посредством адските мъки удържа хората от злодеяния.

Преподобни Антоний Оптински (4, с. 329)

Не трябва да се доверяваме на помислите. Трябва веднъж завинаги да се подчиним на изискванията на Църквата, колкото и строги да ни се струват те. А те не са толкова трудни! Какво изисква Църквата? Моли се, когато трябва – пости; това трябва да се изпълнява. За Своите заповеди Господ говори, че не са тежки.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 203)

За старообрядците може да се молите само в домашна молитва и само за живите, тъй като ние все още се надяваме, че може да се обърнат.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 312)

Да моли за прошка е трудно за този, който е горд. Дяволът също не умее и не обича да моли за прошка.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 92)

Под таланти трябва да се разбира не само богатството, учеността, знатността. Таланти - това са благоприятните условия за спасението на душата. На всеки от нас са дадени таланти. Бедност, болести, различни видове скърби – това са все таланти. Ако човек употребява дадения му талант духовно, за спасяване на душата си, – той принася плод. «С търпението си спасявайте душите си» (Лука 21:19). А под такъв, който е заровил в земята дадения му талант, се има предвид човек, който поради нерадение за спасението на душата си е употребил земния живот само за достигане на земно благополучие – тоест, заровил е таланта в земята.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 319)

Не виждам скърби, които биха били непоносими. Дори и такива да се случат, то получавам и Божия помощ, чрез която да ги понеса. Невъзможно е напълно да се избавим от тях, след като нашият Господ Иисус Христос ни ги е оставил като наследие. Сам Той е пострадал за нас. А светите апостоли, сред многото поучения за търпението и необходимостта от скърби, са написали и това, че «през много скърби трябва да влезем в Царството Божие» (Деян. 14:22). Ето защо, без да търсим доброволно скърби, сме длъжни да се подчиним на Божията воля. Каквито и скърби Му е угодно да ни изпрати, трябва да ги приемаме с благодарност.

Преподобни Лев Оптински (9, с. 304)

Спасението ни става чрез ближните ни и е заповядано да търсим не своята, а ползата на другите.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 733)

Сам Бог живее в този човек, който има мирно сърце. Главното е да считаш себе си за по-лоша от всички, да не търсиш нито любов, нито почит от никого, а сама ги имай към всички – така ще постигнеш мир! А започнеш ли да желаеш другите да те забелязват, да откриват в теб достойнства и някакви добродетели, тогава – сбогом на душевния мир.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 274-275)

Да се грижиш за телесното може и трябва, но не с цената на душата си, както е казано в Евангелието.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 371)

Бог е просто същество; и духовният живот трябва да бъде прост. Образността в Православната Църква се допуска само в църковните обреди и в седемте Тайнства. Всичко останало има пряко и ясно значение. Затова е необходимо да се избягва образността и иносказателността, особено в делото по изправлението на нравствената устроеност.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 85)

Господ е силен винаги да ни утеши. Но постоянното утешение ще ни навреди. Така, ако постоянно пече слънце или вали дъжд, то всичко ще изгори или изгние. А ако се редуват – ще е добре.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 201)

Който има лошо сърце, не трябва да се отчайва, защото с Божията помощ човек може да изправи сърцето си. Нужно е само внимателно да следи себе си и да не пропуска случай да бъде полезен за ближните, често да се изповядва пред духовника си и да раздава милостиня според силите си. Това, разбира се, няма как да стане отведнъж, но Господ е дълготърпелив. Той само тогава прекратява живота на човека, когато види, че е готов за преход към вечността или когато не вижда никаква надежда за неговото изправяне.

Преподобни Амвросий Оптински (2, с. 496)

Причината за отпадналостта на духа и страха е, разбира се, в нашите грехове.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 785)

Вярвай, че, ако се случи да търпиш трудности, ги търпиш по Божията воля и праведния Божий съд, заради спасението.

Преподобни Никон Оптински (14, с. 376)

Трябва да живеем на земята така, както се върти колелото: то само в една точка се докосва до земята, а с останалите непрестанно се стреми нагоре; а ние като се залежим на земята, не можем да станем.

Преподобни Амвросий Оптински (2, с. 495)

Според учението на Светата Православна Църка, ако някой греши в надеждата за покаяние, той е виновен в хула против Духа Светаго. Да грешиш съзнателно с безразсъдна надежда на Божията благодат и да си мислиш «Нищо, ще се покая» – това е хула против Духа Светаго.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 190)

Дали ще живееш в мир зависи от теб. Потърпиш ли – ще има мир. А започнеш ли да отвръщаш на злото със зло, тогава и мирът ще отстъпи и Бог ще те изостави.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 269)

Трябва да заставяш себе си, дори и против волята си, да правиш някакво добро на враговете си, а главно – да не им отмъщаваш и да бъдеш внимателен, за да не ги обидиш по някакъв начин чрез презрение и унижение.

Преподобни Амвросий Оптински (2, с. 496)

Любовта без смирение не може да бъде трайна и непоколебима.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 573)

Забравянето на Божието всеприсъствие само по себе си води до присъда. Има само едно средство, което може да предотврати тази неизбежна крайност – покаянието. Господ ни показва мярата на Своето търпение в живота на много хора. Блажени тези, които не са пропуснали навеки единадесетия час и са привели разума си в послушание на вярата.

Преподобни Нектарий Оптински (12, с. 176)

Разсъдителността стои по-високо от всичко, благоразумното мълчание е по-добро от всичко, а смирението е най-трайно от всичко.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 28)

Бог никога не оставя имащите благоразумен стремеж към съхранение на чистотата и девството си да паднат в борбата, а за подвига ги увенчава и с небесен венец.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 126)

Според човешкото мнение, пътят на спасението, като че ли трябва да бъде равен, тих и мирен; а според Евангелското слово, този път е скръбен, труден и тесен.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 30)

Душевните немощи [на своя брат] трябва да понасяш благодушно, без огорчение. Понеже ако някой е болен телом, ние не само не му се сърдим, а му служим по всякакъв начин; така трябва да постъпваме и с душевни недъзи.

Преподобни Моисей Оптински (11, с. 122)

Бог, Който ни спасява, е устроил така, че никой да не бъде без скърби, понеже Господ иска да спаси всички, а без скърби спасението е невъзможно. В скърбите е скрита Божията милост!

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 258)

За Господа е по-приятен смиреният каещ се грешник, отколкото гордият праведник.

Преподобни Варсануфий Оптински (5, с. 205)

За човека е свойствено да съгрешава и пада, тъй че не трябва да изпада в униние и да стига до прекомерна печал, ако се случи да съгреши. Но да не се кае е свойствено на бесовете; затова е необходимо да се кае.

Преподобни Никон Оптински (15, с. 190)

Гордостта е първата степен на бесовското устроение. Но Този, Който иска всички хора да се спасят и да достигнат до познание на истината, допуска дявола и хората да ни смиряват.

Преподобни Анатолий Оптински (3, с. 72)

Без самоукорение, смирение, търпение и любов е невъзможно да се спасиш; с тези средства и борбата се облекчава, и коварството на враговете се съкрушава.

Преподобни Макарий Оптински (10, с. 733)

Свободата на разумните същества винаги е била изпитвана и досега се изпитва, докато се утвърди в доброто, защото без изпитания доброто не е затвърдено.

Преподобни Амвросий Оптински (1, с. 40)

Лаком ли си? Може да изядеш част, а останалото да дадеш на болен или на някой друг.

Преподобни Анатолий Младши Оптински (16, с. 397)

<< предишна || следваща >>

Оптинский цветник, Москва, Благовест, 2011

Превод: Любомир Серафимов