Веднъж един учител попитал своите ученици:

- Защо хората викат, когато се карат?

- Защото загубват спокойствието си - отговорил един ученик.

- Но защо трябва да се вика, след като другият човек стои близо до теб? – пак попитал учителят. – Не трябва ли да говориш тихо? Защо ти е да викаш, когато си ядосан?

Учениците предлагали всеки свой отговор, но нито един от тях не се харесал на учителя. Накрая той обяснил:

- Когато хората са недоволни един от друг и се карат, тогава и сърцата им се отдалечават едно от друго. За да скъсят това разстояние и за да могат да се чуват, налага се да викат. И колкото повече се сърдят, толкова по-силно викат.

А какво става, когато хората са влюбени? Тогава те не викат, напротив, говорят тихо. Защото сърцата им са едно до друго и разстоянието помежду им е съвсем малко.

А когато се влюбят още по-силно, какво става? - продължил учителят. – Тогава вече дори не говорят, а само шепнат и любовта още повече ги сближава. Накрая дори не е нужно да шепнат. Само се гледат един друг и всичко разбират без думи.

Така става, когато двама се обичат.

Затова и вие, когато спорите, не позволявайте на вашите сърца да се отдалечават едно от друго, нито произнасяйте думи, които още повече ще увеличат разстоянието помежду ви. Защото може да дойде ден, когато това разстояние стане толкова голямо, че да не успеете да намерите пътя на обратно.

Христианские притчи

Превод: Десислава Главева