По-леко с палката, маестро!
В зала „България” представят „Страсти по Матея” от митр. Иларион (Алфеев)
Католическата тактика на прозелитизма – мисионерство и чрез светската музика – предприе и главата на ОВЦС (Отдел за външно-църковни връзки) митрополит Иларион (Алфеев). Ползвайки се от служебното си положение, митрополит Иларион продуцира и организира концерти със своите чувствени, приличащи на католическите, произведения. При това уважаемият маестро не крие, че неговото творчество в голяма степен е заимствало от католическите композитори и затова е нетрадиционно за православната култура.
В интервю за гръцкия църковен портал «Romfea.gr» митрополитът споделя: «Широко разпространен в римокатолическите и протестантските църкви е жанрът „Страсти Христови“, но той не е характерен за православната култура. Най-известното произведение в този жанр е „Страсти по Матея“ на Йохан Себастиан Бах, но има и други произведения на тази тема, като всички произхождат от дълбините на западната култура. В историята на Православната Църква досега не са били създавани произведения на тема „Страстите Христови” за оркестър, солисти и хор”.
Действително в историята на Православната Църква «творчество» на тема Светите Христови Страсти никога не е имало. И това се обяснява много просто: подобни «произведения» всякога са се считали за кощунствени, а следователно и за недопустими.
Митрополит Иларион е известен църковен новатор, който много нощи е прекарал зад рояла на чаша бразилско кафе, съчинявайки непонятни за православния слух музикални композиции. Но «невежият» православен народ се отнася с разбиране към младежкото увлечение на главния диригент на ОВЦС.
Някои вярващи даже са на мнение, че музикалното творчество на митрополита, което, по собственото му признание, бил принуден да изостави заради «извънмерна заетост» в ОВЦС, е полезна за Църквата. Така той й нанася по-малка вреда, отколкото диалозите му с еретиците.
„Невежият” православен народ има само едно малко пожелание към него: «По-леко с палката, маестро!»
Православный крест
Превод: Десислава Главева