Ще се спра на няколко много разпространени в православните среди лъжеучения, които са възникнали поради това, че хората не вниквали както се полага в учението на Църквата, а го подменили с някакви измислици и човешки басни. Един прост пример: Има в Свещеното Писание такова учение, че Бог е любов. За това говори св. ап. Иоан Богослов:  „който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога” (Иоан 4:16).

И наистина, учението, че Бог е любов на нас ни е познато както от Свещеното Писание, така и от нашия личен опит. Всеки, който се е изповядвал, е имал възможност сам да се убеди в това, както се досещате. В това тайнство се прощават греховете. Това е проявление на Божията любов към нас. Всеки от нас е усещал Божията любов, макар и мъничко, нали?

Но възниква такава съблазън: да кажеш, че Бог е само любов. Разбирате ли разликата? Когато казваме, че Бог е любов, ние Го описваме действително, такъв, какъвто е. Той наистина е любов – самата любов, защото Той е Троица. Отец люби Сина и Светия Дух, Синът люби Отца и Светия Дух, Светият Дух люби Отца и Сина. Тоест Божествената любов, намираща се вътре в Троицата се дава на нас, когато общуваме с Бога, влизаме с Него в съюз и живеем Неговия живот, живеем в Църквата.

Прощаването на греховете е следствие именно на троичната Божествена любов. Но когато кажем, че Бог е само любов, ние прибавяме от себе си към казаното от Бога. И какво следва от това: Щом като Бог е само любов, хората казват: следователно, Той ще спаси всички. Как е възможно Бог, Който е любов да не спаси всички? Разбирате ли логиката? И откъде идва този извод? Той се дължи на добавянето просто на една дума: само. Защото, ако Бог е само любов, как тогава няма да спаси всички? Значи тогава Той е безсилен, не е всемогъщ и т. н. Но ако Бог не е само любов, ако притежава такова качество, като, да речем, справедливост, праведност, тогава възниква друг въпрос: Как Бог ще се отнесе към онези, които вършат зло и не се каят за това? Нима Бог може да се примири със злодей, който не желае да се откаже от своето злодейство? Тогава Той не би бил справедлив. Значи всяко ограничаване на понятието за Бога води до това, че на практика човек се покланя на някаква фикция, която не съществува в реалността.

Веднъж ми се наложи да участвам в предаване по телевизията. Беше точно след голямото цунами през 2004 г., спомняте си го. На 24 декември в Източна Азия големи вълни цунами погълнаха и погубиха почти половин милион души. И възникна въпросът, откъде е дошло това бедствие. Аз изказах точно същата мисъл, която по принцип се употребява в аналогични случаи в Библията: че това е Божий гняв, а в случая с това цунами дори беше ясно, защо е бил този гняв. Гневът Божий връхлетя върху разврата – разврата на бащи, които се явяват развратители на деца. Гневът Божий връхлетя също и мюсюлманите-уахабити-убийци. Бяха унищожени техните лагери, където се подготвяха. Тоест Господ ясно показа Своето отношение към блудодеянието и убийството. За православния християнин това е естествено и разбираемо, защото ние знаем, че нашият Бог е Бог, Който ненавижда злото и обича праведността, Който не е безразличен към доброто и злото. Но по време на предаването се нахвърлиха срещу мен: „Ама как си позволявате, така не може да се говори за Бога! Бог е само любов, как смеете така да говорите за Бога?” Наложи се да отговоря: „А как е според вас? Ако Бог е само любов, тогава помимо Неговата воля ли се случи всичко това? Значи Бог гледал, пък нещо недогледал и ето какво се случило, така ли? Значи това цунами се е получило не по Неговата воля”.

Всъщност точно така се получава, като прибавим невярното слово „само”. По този начин веднага отхвърляме вседържителството на Бога. Защото в реалния свят, който наблюдават нашите очи, очевидно действа Божието правосъдие. Който не вярва, нека провери в гробищата и да обърне внимание на богатите, пищно украсени гробове от деветдесетте години. Там веднага става ясно, как т. нар. „нови руснаци”, които натрупаха богатството си чрез кражби, убийства, злини и какво ли още не, почти всички там и са отишли на постоянно местожителство. Тук имаме проява на какво? На Божието правосъдие. Разбирате ли, реалният свят е такъв: в него явно действа Божието правосъдие. Мисля, че за да установим това, не е необходимо да ходим далеч, достатъчно е да погледнем в огледалото.

Забелязвали ли сте, че когато извършим нещо лошо или нечестно, сякаш помръкваме? И ето тук възниква много интересен въпрос. Хората, които се явяват поддръжници на теорията, че Бог е само любов, а такива хора има много и навсякъде, дори извън Църквата, защото това е една митология, която е много близка на хората от този свят, те винаги твърдят, че Бог никого не наказва, а човек се наказва сам. Пипнал си въглен с ръце, опарил си се, сам си си виновен.

Но какво излиза? Излиза, че Бог не управлява света и следователно е безполезно да Му се молим. Разбирате ли? Ако Бог не управлява света, ако всичко е следствие на някакви мои постъпки, само на моите постъпки, които никой освен мен не може да промени, оказва се, че всички мои просби към Бога са абсолютно безсмислени. Ето ние на помените за починали пеем „Многая лета” и защо? Нима това са думи на вятъра? Ако просим от Господ да даде християнска кончина на нашия живот, безболезнена, непосрамна, мирна и добър отговор на Страшния Христов съд, защо го правим, ако всичко е следствие само на нашите постъпки и ако Бог не може нищо да промени?

Забележете! Само една думичка води до унищожаване на цялото християнство и от него не остава абсолютно нищо! Що за християнство е това – без молитва, без прошка на греховете, без Страшния съд? Това не е християнство! Тук Христос се явява съвсем ненужен! Не остава нищо християнско. Получава се нещо твърде близко до индуизма, но в християнска опаковка. В индуизма има карма, там човек извършва нещо и следва неизбежно следствие.

Всичко е заради това, че хората прибавили към казаното от Господа едно единствено лъжовно слово. Да, страшно е: едно лъжовно слово довежда дотам, че всичко се разрушава. Разрушава се цялото учение.

Спомням си, че веднъж по интернет разговарях с един привърженик на това учение и го питам: „А защо тогава се молиш?” А той казва: „Когато се моля, духовното ми настроение се подобрява”. Да, само дето това не е молитва, а медитация. Тоест, ако няма общение с личностния Бог, няма нищо. Става така, че изхождайки от желанието да измислим някакво по-добро учение за Бога, ние изобщо загубваме представата за реално съществуващия Бог. Губим връзката с Него.

Както добре е казал един американски богослов: „Ти ми пишеш, че Бог никого не наказва и че наказанието е все едно, че си хванал оголен електрически проводник и сам си си навредил, а ако не го направиш няма и да пострадаш”. А по-нататък казва: „С тези думи ти ме лишаваш от надежда. Ако Бог е страшен цар, който се е разгневил, за мен има надежда. Аз мога да изпрося прошка от царя. А от електрическия проводник по никакъв начин не мога да измоля прошка”. Разбирате ли разликата? Този Бог, Който е описан в Библията и Когото познаваме от нашия всекидневен опит, този Бог, който награждава праведника, защото Той наистина награждава праведника, този Бог, Който наказва грешника, Бог, Който не се примирява със злото, Бог Който въздава на хората по делата им, това е реално съществуващият Бог, Когото ние виждаме и в живота и в Библията. Бог, Който се гневи, Който дори е яростен, каква страшна дума, нали? Бог, Който има Свои любимци. Много хора се възмущават: как може така. Но това е реалният Бог, с Когото и в Когото човек може да се спаси. Защото това е живият Бог, разбирате ли? Това не е Бог на фантазиите или на илюзиите, това не е някаква безлика сила.

Ала когато започваме да подменяме реално съществуващия Бог с някаква си там аморфна любов, на практика се получава едно нищо. Получаваме пълно отчаяние, защото не можеш да се уповаваш на любов, която по никакъв начин не реагира на твоите постъпки. На бог, който е само любов не може да се вярва и на него не можеш да се надяваш.

Приведох този пример, защото такова разбиране е много разпространено. И тук не става въпрос само за някакви отделни богослови, които се придържат към него. Това е един масов светоглед, който споделят стотици хиляди или милиони хора, живеещи в Русия. Точно така хората се оправдават, задето не ходят на църква. „Бог е само любов и тъй или иначе, ще ни помилва”. Чували сте такива приказки, нали? „Защо ми е притрябвало да ходя във вашата църква, Бог е в моята душа, Той е толкова добричък, при мен всичко ще е наред.”

Както добре беше казал един човек, за такива хора вместо Бог има дядо Мраз. Да, наистина, истински дядо Мраз, защото ето, той дава подаръци, а насреща няма да изисква нищо. Но реално съществуващият Бог е съвсем друг. Той наистина е такъв, какъвто Го описват словото Божие и отците на Църквата. Той е извънмерно любящ, немислимо любящ, ние дори не можем да си представим колко велика е Неговата любов. Както Той е казал, че дори да стигнеш до самото дъно на злото и из бездната извикаш към Мен, Аз ще те извадя. Бог казва, че ако човек е вършил беззакония, убивал, прелюбодействал, крал и изведнъж се е разкаял, никакви негови зли дела няма да бъдат поменати. Каква немислима любов! Но чия е тази любов? Това е любовта на Царя, Който е Личност, любовта на Личността - Владетел на вселената.

Но от друга страна Той казва, че ако човек е бил праведник, но надявайки се на праведността си, решил да извърши грях, никакви негови добри дела няма да бъдат поменати. Разбирате ли? Важно е непрекъснато да сме с Бога, да имаме лично общение с немислимата правда и немислимата любов, с немислимото милосърдие, но и страшния гняв, защото това е реално съществуващият Бог, Когото ние познаваме и Който управлява реалния свят. И Той е казал, че няма много пътища за спасение, а има само един път.

Из видеолекцията: „Священное Предание и современное богословие”

Превод: свещ. Божидар Главев