Худ.: В. Макеева

Днес както никога досега в историята на човечеството не искат да вярват на думите. За всичко са нужни доказателства, за всичко са нужни аргументи.

От толкова лъжи езикът загуби цялата си сила. Даже на Евангелието вече не вярват. «Всичко написано в него е неизпълнимо и недостъпно за човешките сили», – казват хората от нашата епоха.

Възрастният олисял човек, който изрече тези думи, замълча. Очевидно му беше трудно да съди строго своите съвременници, но може ли съвестта да прави компромиси?

– С какво може да се обясни недоверието, което имат към фактите днешните  хора? – попита неговият приятел - човек с малка брадичка и тънки устни.

– С гордостта! Вижте какво казват някои хора: "ние не вярваме на Евангелието и Житията на светиите. Всичко може да се напише, хартията няма да различи лъжата от истината" – отговори възрастният мъж и пак се умълча.

Той беше крайно замислен и неразговорчив. Човекът с малката брадичка и тънки устни също замълча. Той знаеше, че приятелят му непременно ще каже още нещо и то важно, затова търпеливо зачака да премине напрегнатото мълчание.

– Искате ли да Ви разкажа по памет един пример от живота на мъчениците? – обърна се към него олиселият.

– На драго сърце! – подканящо отвърна този с брадичката.

– Интересна работа! Гордостта превръща хората в отстъпници, а смирението – в мъченици.

На Изток, в Антиохия живели двама духовни братя: свещеникът Саприкий и неговият другар – младежът Никифор. Но ето че, бидейки хора, те се скарали за нещо. Никифор не веднъж след това искал да се помирят, но Саприкий не желаел да прости на своя приятел. По това време започнало гонение срещу християните. Кесарят Валериан издал указ, с който заповядал всички християни да бъдат залавяни и наказвани, задето не желаели да принасят жертва на боговете. Пръв хванали свещеника Саприкий, когото започнали да принуждават да похули Христа и да принесе жертва на боговете. «Аз съм свещеник и няма да принеса жертва на бесовете», – казвал той.

Мъчили го, били го, морили го с глад и жажда, но той държал на своето. Тогава Валериан заповядал да отсекат главата на Саприкий. Повели го към мястото, където трябвало да бъде изпълнена присъдата. Чувайки, че водят Саприкий на смърт, Никифор се затичал натам: «Мъчениче Христов, – казал той, падайки в нозете на Саприкий, – прости ми!»

Ала Саприкий се отвърнал от него. Той не искал и да чуе за помирение. И ето за тази гордост Господ снел Своята благодат от него. Когато щели вече да го посекат и палачът приготвил меча си, Саприкий изведнъж завикал: «Спри! Искам да принеса жертва на боговете!»

Виждайки, че Саприкий изменил на Христа, Никифор завикал към него: «Какво правиш, нещастни човече! Само преди минута ти беше Христов ученик, а сега си Христопродавецът Иуда. Аз съм християнин! – още по-силно завикал Никифор. – Убийте мене вместо него!»

Войниците незабавно изпълнили желанието на Никифор*. По заповед на Валериан те му отсекли главата, а Саприкий пуснали да си върви у дома.

Това е и цялата история. Има ли тук нещо неясно или неправдоподобно? Няма. Обаче трябва да има и аргумент някакъв, който да потвърди дали този разказ е верен или е нечия измислица!

– Така е – потвърди човекът с брадичката и се замисли.

Минаха 10–15 дни и ето че този човек се озова на гарата с някакъв багаж, готвейки се да замине за някъде. Преди да се качи във вагона, той се сблъска със своя неотдавнашен събеседник.

– Заминавате ли за някъде? – попита олисялото старче.

– Да, заминавам – отговори човекът.

– Надалеч?

– На север, при якутите.

– Какво ще правите в тази пустош там?

– Знаете ли, – замислено отвърна човекът с брадичката, – по професия аз съм лекар и реших да превърна живота си в аргумент. Или иначе казано нито един лекар не иска да замине за Якутия, затова се реших да отида като доброволец, защото там сега бушува страшна епидемия.

– А! Ето това е благородно! Ето това е благородно! – прегърна доктора олиселият. – А как е Вашето име?

– Казвам се Никифор Никифорович.

А след това тихо добави:

– Помолете се за мен!

– А! Никифор... Никифор!?... – смути се старчето, спомнило си неотдавнашния разговор. След това топло прегърна доктора и каза:

– Струва ми се, че ние с Вас не сме се карали, да ни избави Бог от това! Желая Ви успех и вечна награда!

***

Измина повече от година. Старчето усърдно четеше вестниците. И ето че веднъж попадна на един некролог. В него се съобщаваше за смъртта на знаменития лекар Н. Н. Иванов, който доброволно заминал за Якутия, където се включил в борба с върлуващата по това време епидемия. Той денонощно приемал болни – старци, жени, деца, даже сам ходел по домовете, рискувайки да се зарази. Местните жители го обикнали и започнали да му викат «бащицата доктор». Но веднъж Никифор Никифорович попаднал в снежна виелица и силно се простудил. След това  отслабналият му организъм бил атакуван от инфекция и славният лекар сам се оказал на смъртен одър. Вестникът изказваше съболезнования на роднините на починалия и съобщаваше, че жертвеният му подвиг бил увековечен с награда.

Старчето прочете некролога и дълбоко въздъхна. След това, изтривайки сълзите си с кърпичка, развълнувано рече: «Вечна да бъде паметта ти, скъпи мой Никифор Никифорович! Ти избра пътя на смирената жертва в подражание на твоя Ангел - мъченика Никифор! Знай, братко, че и твоят подвиг няма да бъде забравен и ще намери подражатели».

После, след кратък размисъл, старчето си рече: «Навярно и аз мога да превърна остатъка от живота си в аргумент. Но какво добро мога да оставя на хората?»

***

О, ако всеки един от нас се замислеше така за своя живот! Ако всеки един от нас превърнеше своя живот в аргумент!

Например, ти си вярващ човек. Покажи своята вяра в Бога не с думи и мечтания, а със самия си живот. Ругаят те – благодушно търпи. Гонят те – смирено претърпи. Присмиват ти се – не се обиждай. Клеветят те, заплашват те – смири се искрено.

Нека твоят живот бъде жив аргумент, т.е. потвърждаващ Евангелското учение с нагледния пример на твоите добри дела. И нека никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието (Ефес. 5:6). Защото «Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат» (Иак. 4:6).

Православный крест. Архимандрит Тихон (Агриков). «С Евангелием».

Превод: Десислава Главева

* Паметта на св. мъченик Никифор се чества на 9/22 февруари.