Колкото повече остарявам, толкова по-силно усещам нетрайността и суетността на земните неща. Сега имаш здраве, а утре го губиш. Сега лицето ти е весело, а скоро вече си мрачен. Очите ти проливат сълзи от голяма радост и любов, а скоро - от болка и скръб.

Животът – това е сянка и сън. Къде са родителите ни, братята и сестрите, дядовците и бабите? Всички те бяха бяха приети от гроба, всички те бяха унищожени от червеите и тлението. И нас ни чакат смърт и тление!

Когато Господ в определения час дойде да съди света, когато небесата се навият като хартиен свитък, а земята, осквернена от живеещите на нея, се обнови – когато слънцето, луната и звездите паднат като есенни листа (виж. Откр. 6:13, 14), когато при звука на всемирната тръба разпръснатите сухи кости се съберат и отново придобият плът и живот (виж. 1 Кор. 15:52, 1 Сол. 4:16, Иез. 37:1-10), когато ангелските войнства в необятните простори на небето застанат в почетен строй, за да поздравят Идващия страшен Съдия, когато малки облачета се отделят от безбрежното море възкръснали хора, носейки светиите и спасените да посрещнат Господа във въздуха (1 Сол. 4:17) - тогава нима останалите долу хора, като видят всичко, това няма да заплачат с най-горчиви сълзи и няма да се удрят от отчаяние, размишлявайки, че са пропилели това скъпоценно време в удоволствия, пиянство, в гонитба на богатство, в безчестни дела, в сребролюбие и във всеки грях, който сега ги е осъдил на толкова плачевно състояние?

Нима няма да почнат горещо да молят да им бъде дадено още малко време, за да могат да посетят бедни, болни, всеки нещастен, та в деня на Съда те също да чуят сладкия глас на Господ, Който казва:  Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам ... защото гладен бях, и Ми дадохте да ям ...  гол бях, и Ме облякохте (Мат. 25:34-36)?!

Но все някога през живота си те все пак са чули, че в ада няма покаяние. Затова ще ги обземе изключително силно покаяние. Ще молят и страстно ще желаят смъртта, като освобождение от тези безгранични мъки, но за съжаление няма да я намерят, защото всичко ще се е преобразило в безсмъртие!

Сега, докато грее слънцето и денят дава сладката си светлина, да вървим бързо по пътя на поправянето, докато не ни настигне нощта на бъдещето, когато няма да можем да продължаваме хода си. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение (2 Кор. 6:2) - гласят безсмъртните думи на св. апостол Павел.

Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим. 8:18). Безгранична, непостижима слава ще има в онези, които ще вървят в Христовата светлина.

Измамникът дявол незабелязано за самите нас ни ограбва с помощта на разнообразни уловки и скъпоценното време минава в нехайство и бездействие. Помненето на смъртта е най-добрият път за постигане истината за нещата. „Защо събираш, защо се гордееш, защо се хвалиш, о, младост, о, здраве, о, ученост! Щом дойда – казва смъртта, - ще ви дам истинската цена! Когато бъдете поставени в тъмния гроб, тогава ще познаете ползата от земните блага!“

Да купуваме скъпоценни неща, които се харесват на великия Цар: изповед, смирение, пълна чистота от плътски грехове, любов по Бога. Осъждането, празнословието, лъжата и други подобни да бъдат далеч от нас! Ако направим така, ще станем богаташи в блаженото Божие място.

Чедо мое, бъди внимателен с театъра, който се нарича свят, защото на неговата сцена дрипльовци и еснафи се обличат с дрехи на царе и владици. Някои наистина изглеждат такива и измамват въображението на зрителите. А щом представлението свърши, маските се свалят и тогава всички стават това, което са в действителност.      

със съкращения

подбрал: Тимотей Митев

"Отечески съвети", Старец Ефрем Светогорец, Изд. манастир "Св. вмчк Георги Зограф", 2007. VI глава.