„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
За теоретичното и практическото познание на вярата
Господ е заповядал изучаването на вярата да бъде и теоретично, и практическо, съединил е тези два пътя на изучаване с неразрушима връзка и заповядал след теоретичното познание непременно да последва практическо.
Без второто първото няма никаква цел пред Бога. Без второто първото не може да ни донесе никаква полза (Мат. 7:21-23). Второто служи като доказателство за искреността на първото и се увенчава с придобиване на Божествената благодат (Иоан 14:21-24).
Първото можем да уподобим на основи, а второто - на здание, издигнато върху тези основи. Зданието не може да бъде издигнато, ако преди това не бъдат поставени необходимите основи, а слагането им ще си остане безполезен труд, ако върху тях не бъде построено здание.
Плодовете от човешките науки и способите за тяхното достигане си остават недостъпни и неразбираеми за хора, които не се занимават с тези науки. Плодовете и способите за тяхното достигане в науката на науките – науката, слязла от небето и дадена на човеците от Бога - в науката, която из основи променя човека, претворявайки го от плътски и душевен в духовен, в християнството - още повече са недостъпни за онези, които не се занимават с неговото изучаване законно, по начина, установен от Бога.
Безразсъдна е надеждата на някои, че плодовете от изучаването на християнството, неговите възвишени и дълбоки тайни ще са за тях напълно ясни, без каквото и да било изучаване на християнството. Искате да узнаете тайните на християнството? Изучете го.
Школското изучаване на вярата по буква не само е много полезно, но е и необходимо, тъй като така се придобиват подробни познания за християнството по учението на Православната Църква. В течение на осемнадесет столетия нападали християнството за да го унищожат, а особено силно днес нападат безбройни лъжеучения. Днес повече от когато и да било е налице огромна нужда от здраво обоснована проповед и задълбочено изучаване на християнството. Но теоретичното изучаване изисква то непременно да бъде съпътствано от деятелно изучаване. „Законът на свободата се почита с изпълнение на заповедите”*, пише св. Марк Подвижник. Християнският труженик трябва да получи представа за Царството Небесно не само от слушане на проповеди за него, но и опитно (Мат. 13:52).
Без тази представа учението по буква се превръща предимно в човешко учение и ще послужи само за развитието на падналото естество. Печално доказателство за това виждаме в иудейското духовенство по времето на Христа. Учението по буква оставено само на себе си веднага поражда самомнение и гордост и така отчуждава човека от Бога. Външно представяйки себе си за познание за Бога, то всъщност може да се окаже и съвършено незнание и отхвърляне на Бога. Проповядвайки вяра, човек може да изпадне в неверие. Тайните, открити за безкнижните християни, много често се оказват скрити за най-учените мъже, които са се задоволили само с теоретичното изучаване на богословието като една от човешките науки.
„Отреклите се от света, дори и да не знаят азбуката, но биват по-мъдри и просвещавани от Божествената светлина повече от онези, които цялото Писание знаят наизуст, но търсят начин да се прославят в този свят. Свещеното Писание ни е дадено от Бога за наше спасение и прослава на Божието име. Заради това трябва да го четем, да се поучаваме от него и да го разбираме. А когато го четем за наша прослава и за да се напълним със знания, тогава то не само не ни е от полза, но ще ни бъде и във вреда”**. А такъв е именно характерът на богословието в целия инославен Запад - и при католиците, и при протестантите.
Слово о чувственном и о духовном видении духов.
Превод: свещ. Божидар Главев
* Преп. Марк Подвижник, За духовния закон, глава 32, Добротолюбие, част 1.
** Святый Тихон Воронежский, Том 15, письмо 32.