Управляващата олигархия на Запад отдавна е стъпила на пътя за борба срещу християнството. Във всички западни страни от много години в училищата и университетите се съкращават образователните програми, свързани с християнството. Техните съдилища и средствата за масова информация (СМИ) все по-често преследват лица, несъгласни с държавната политика за пропаганда на содомските грехове. Навсякъде масово се проповядват неоезически и откровено сатанински култове, води се държавна политика за разтление на децата, посредством „уроци за секс просвета” и др. Известният консервативен политик от САЩ Патрик Бюкенън прекрасно е описал всичко това в своята книга „Смъртта на Запада”.

Обикновено обаче всичко това се правеше донейде скрито под някаква маска на „обществено възмущение”. Никога досега западната върхушка не е стъпвала така явно на пътя на богоборчеството, както при сегашната защита на PR. Наистина те се опитаха да обяснят това като защита на „момичета, преследвани по политически причини”. Но без съмнение представителите на Държавния департамент на САЩ и депутатите от Бундестага, подписали се в подкрепа на дегенератките, прекрасно знаеха, че в храма на Христа Спасителя покровителстваните от тях съвсем не бяха пели „молитва” за изгонването на Путин, а просто нецензурно похулиха Христос и Божията Майка. 

Сега вече окончателно стана ясно, че и киевските FEMEN са управлявани от същите кукловоди. И пред нас се играе грандиозен спектакъл с един и същ режисьор и този спектакъл се играе в Киев, Москва, Вашингтон, Брюксел и Берлин. 

Акцията на FEMEN по премахване на кръста на киевския централен площад беше обмислен ход при цялата привидна чудноватост и глупост. За организаторите на това варварско шоу беше важно поругаването над християнския символ да остане безнаказано, за да се предизвика верижна реакция от подобни вандалски прояви по целия свят. 

Там FEMEN унищожиха униатски кръст, поставен в памет на жертвите на НКВД (наблизо се намира заеманата някога от НКВД сграда). Но в дадения случай това не е толкова важно, важен е фактът на безнаказаното поругаване над християнския символ в центъра на Киев, първата столица на приелата Кръщение Рус. Така се разширяват границите на позволеното. При това чрез такъв своеобразен избор организаторите на кощунството поставиха православните патриоти в доста сложна ситуация: кръстът не е техен и е поставен там от еретици и русофоби, но все пак всички ние сме против такъв акт на вандализъм. Благодарение на този избор на промоутърите на FEMEN, сега автоматично се изключва участието в преследването на престъпниците от страна на депутатите от комунистическата партия и активистите от другите проруски леви движения, симпатизиращи на Православието. А за управляващата Партия на Регионите не е много удобно да се застъпва за кръст, поставен преди време на площада от техните врагове. Казано накратко, между политическите сили няма твърдо съгласие, позволяващо да се предприемат съответни действия. Всичко това много затруднява осъждането на тези вещици, защото украинското следствие в такова дело, предизвикващо обществен интерес, се ориентира по мненията, изхождащи от вярата. А такова единно мнение всъщност няма...

Има и още. Акцията на дегенератките в Киев наистина допринесе за подобряване на имиджа на PR. Защото последните отказаха поддръжка на „кръстоповалянето”, както ги посъветва мечтаещият да ги пощипне и нагости с блини протодякон Кураев: „Пред московските феминистки се откри шанс да спечелят апелацията в Московския Градски Съд. За тази цел е достатъчно да нарекат киевската свинщина „свинщина”. Така ще успеят да докажат, че не изпитват ненавист към социалната група „православни християни”. 

И ето я и първата крачка на Алехина в тази посока:

- Някои ви сравняват с групата Femen от Украйна? Чувствате ли ги близки?
- Близки са ни внезапността на проявите и протеста против авторитаризма, но ние гледаме по различен начин на феминизма, що се касае до формите на изразяване. Ние не се събличаме и няма да се събличаме. Последната акция по отрязването на кръста, за съжаление, не предизвиква чувство на солидарност. 

Тъй че шансовете за PR да отърват след време затвора нарастват. Ако те според сценария се придържат към ролята на „доброто ченге”, то „femen-истките” са злото и радикалното. 

Освен това FEMEN вече биват използвани от руските крайни националисти в усилията им да убедят великорусите в дебилността на украинците. В това, че деградиралата Украйна е „отрязан член и това е добре, защото всичкият нефт и газ ще си останат за нас”. Макар на практика FEMEN да са ненавиждани от всички украинци - от хора с най-различни възгледи. 

Уви, сбъдва се моята лоша прогноза за вероятния провал на углавното преследване на дегенератките заради така сложилата се ситуация в Украйна – ситуация, в която е налице липса на единно политическо мнение, благодарение на добре обмислената акция. 

За да разберем по-добре същността на случващото се, нека разгледаме богатия западен опит на подобни процеси. Защото рогатият „режисьор” на антихристиянски постановки е същество без творчески талант. Ако схемата му е проработила веднъж, той ще я повтаря и на други места. Важен „полигон” за сатаната се явява Норвегия. Малцина знаят, че там през последните години са били изгорени от сатанисти десетки храмове. При това не става въпрос за новопостроени църквички с четвъртита форма, а за древни храмове, които са били символи на Норвегия и места за масово многовековно поклонничество. За такава малка, но в същото време с голяма територия страна, цялото население на която е малко повече от населението на Киев, това е страшно много. На тази тема има написана една много съдържателна статия „Сатанизмът в Норвегия” от местния журналист Симен Мидгорд. 

Нападенията на вандалите охотно се показвали по местните СМИ, макар и с отрицателна оценка, но това също било реклама. И там се намерили местни „християнски” либерали, които от позицията на „народно възмущение” обявили, че дейците на местното основно вероизповедание са „задрямали” и „изостанали”, че не си дават сметка за новите тенденции в младежката среда и че това вероизповедание дразни хората със своя държавен статус. Необходима била модернизация. И тя била набързо проведена. В храмовете започнали да се организират дискотеки за „привличане на младите”, богослуженията още повече били съкратени, както и проповедите, тоест самата модернизация била в ход отдавна, но след нападенията на сатанистите рязко се ускорила. 

В петък на 18 ноември 2007 г. „Евангелско-лутеранската църква” на Норвегия отменила забраната да се ръкополагат пастори, намиращи се в открити хомосексуални отношения. Ще отбележа, че числото 18 при сатанистите има особено значение (6+6+6), в този ден те твърде често извършват някое престъпление. Случайно или не, но антихристиянското содомитско поругание над лутераните в Норвегия стана точно на този ден, при това в петък (над този ден демонопоклонниците издевателстват много охотно, защото в този ден е бил разпнат Христос). 

Наред с вътрешната дебилизация се стеснявал и кръгът на нейната външна поддръжка. Предлогът също бил „подобряване на отношенията между църквата и обществото”. От 21 май 2012 г. тази конфесия официално била лишена от поддръжката на държавните структури и била „отделена от държавата”. У нас това направил атеистът Ленин със свой указ, а там либералите – агностици и окултисти. 

Наред с това в СМИ, (които там са в голяма степен централизирани и зависими от държавата), активно се пропагандирала субкултурата на сатанизма в това число и със съответната музика и текстове. При добро желание властите можели да пресекат това опасно и асоциално движение в зародиш, но всичко станало на обратно. 

Black Metal - това изключително антихристиянско направление в музиката се е зародило именно в Норвегия и Швеция през осемдесетте и деветдесетте години. От Норвегия са три от най-разкрепостените блекметал групи MAYHEM, DARKTHRONE и BURZUM и много други по-малко известни. Лидерът на BURZUM Граф Гришнак бил арестуван по обвинение в подпалването на две църкви.

В своята статия „Братството на черния метал (Black Metal Brotherhood)”, публицистката Екатерина Лазарева привежда мнението на този сатанист за ефекта от техните действия по унищожаването на храмовете: „Църквите са много скъпи на хората. Тяхното влияние и вярата на хората в собствената им безпомощност не се поддават на оценка. За стадото църквата е символ на мир и безопасност. Когато устойчивостта на този мир е заплашена, когато нищо и никой не може да гарантира, че тази църква, която човекът-овца е посещавал от детството в неделни дни, няма да бъде изгорена, никой не може да гарантира, че тъмната страна на съзнанието на този човек няма да го подтикне за вземе ножа, само поради това, че той е страдал и умирал заради жалките си убеждения. Човекът-овца вече няма да се съмнява, че да се живее според правилата на убийците и подпалвачите е по-безопасно. Когато църквите продължат да бъдат изгаряни, а свещениците страхливо се прекръстват, когато смелите млади хора оскверняват олтарите и не биват поразени от божествен гръм, тогава възникват съмнения в божествеността на църквата” (Shadow Dweller, член на това „Братство”).

Но управляващата върхушка в Норвегия не се задоволила само с тези косвени поощрения на сатанинската субкултура. В местните училища били въведени окултни учебни програми под вид на „дълбока екология”. Един от разработчиците на тези програми споделя: „Днес ни е необходимо огромно разширяване на екологичното мислене в направление, което аз наричам „екософия”. „София” на гръцки е мъдрост, а това има отношение към етиката, нормите и правилата на поведение. Екософията или дълбоката екология при това положение предполага преход от науката към мъдростта”.

Но формата на „мъдростта”, предлагана от дълбоката екология, се оказва доста „широка”: „Духовността в дълбоката екология и въобще в екофилософията е еклектична. Тя е побрала в себе си и метафизиката, и духовната практика на американските аборигени, а също и други традиции, в частност дзен будизъм, даоизъм, индуизъм, християнство” (по материали от книгата на Рик Скарс „Ековоините. Радикално движение за защита на природата”).  

Децата, чиито родители се противопоставят на такива антихристиянски програми, като например не допускат децата си до такива уроци, бързо-бързо биват отнемани от местната ювенална юстиция*, която е много жестока. Тя не допуска дори най-малки наказания за децата, тоест те израстват неморални и разпуснати. 

Не бива да се мисли, че влиятелните норвежки кукловоди специално вербували хора за погром над храмовете. Дори такова нещо да се е случвало, можем да предполагаме, че това са отделни случаи. Не, просто те „отгоре” формират антихристиянска идейна матрица, която неизбежно произвежда такива нравствени уроди. 

Като цяло „меката” политика за внедряване на антихристиянските ценности в обществото се оказва по-ефективна от масовите жестоки гонения. Днес Норвегия е привързана към християнските ценности много по-малко, отколкото например Украйна, която преживя седемдесет годишен период на атеистични гонения срещу вярващите. 

Според допитване, проведено през 2005 г. от Gallup International в 65 страни, Норвегия се оказала най-слабо религиозната страна в Западна Европа. 29 % принадлежали към някоя църква, 26 % се определяли като атеисти, и 45 % били неопределилите се. Днешната ситуация е по-лоша. 

Освен това по данни на Кевин Бойл, експерт по Норвегия, професор по История в Университета в щата Охайо, дори в средата на формално вярващите, вяра всъщност няма. Той пише: „Мнозинството от членовете на държавната църква не са активни енориаши, като се изключат ритуалите на кръщение, евхаристия, венчание и погребение. Около три процента средно посещават църквата в неделя, а десет процента средно посещават църквата всеки месец”. 

Такъв алгоритъм за разрушаване на християнството, обществото и семейството бил избран и в Швеция: външни гонения на отявлени сатанисти, удари по символите, вътрешно разложение под предлог „доближаване до народа” и закономерен крах на държавното вероизповедание. 

През последните петдесет години шведската църква станала изключително „напредничава”, позволила на жените да приемат свещен сан, а на хомосексуалисти да стават епископи. Необикновените богослужения от рода на „техно меси” са поредната крачка по пътя на „прогреса” и „мисията сред младежта”.

Само че за последните десет години числото на енориашите в шведската лутеранска „църква” спаднало с 13%, а посетителите на традиционните неделни служби намалели наполовина.

И в Швеция, и в Норвегия крайните и крещящи изкривявания на вероучението направили възможно въвеждането в страната на „секспросвета”, „еднополови бракове” и „гендерни” програми. Семейната институция в Скандинавия на практика вече е унищожена, посредством методи, които у нас се практикували при Ленин и Троцки. В Русия и в Украйна днес виждаме същия алгоритъм на настъпление срещу Църквата, държавата и семейството. С малки поправки според местната специфика. Оскърбяване на чувствата на вярващите, след това обвинение... към вярващите в „нетолерантност”. Всичко това се ползва като предлог за незабавни реформи от страна на Църквата, а някакви либерални клирици с шум „напускат Църквата”. 

В своята книга „Гледайте колко внимателно трябва да постъпвате” архимандрит Пьотр Кучер ясно предупреждава, че Руската Църква е под прицела на западните управници, които се ръководят не от човешка, а от сатанинска логика. И какво се случи? Той и неговата обител бяха подложени на нападки, а вътрешноцърковните либерали забраниха продажбата на тази книга. Външните и „църковните” либерали се обединиха и започнаха сегашните гонения срещу РПЦ. Но вече е съвсем очевидно, че о. Пьотр е бил абсолютно прав. Колкото и неприятно да е за не много умните либерали, но неговото неполиткоректно мнение е вярно, а „зализаното” мнение на отровените от научния материализъм негови опоненти – грешно. 

И ето че сега вече за цялата Църква, а не само за Свято-Боголюбския манастир средствата за масова информация излъчват само негативна информация. За консервативните възгледи на църковния народ не се казва почти нищо. В Украйна има около два милиона православни монархисти. Но тази тема е табу практически за всички СМИ. За монархическия 3-4 хиляден Кръстен ход из центъра на украинската столица не съобщи нито един (!) телевизионен канал. Едвам се промъкна информация в два-три популарни сайта. И толкова! 

Затова пък отрязването на кръста от четирите дегенератки от FEMEN охотно бе показано от ВСИЧКИ телевизии на Украйна. Риторичен въпрос: що за сили контролират телевизията и пресата? И как се стигна до положението средствата за масова информация да са до такава степен централизирани, че дружно да изпълняват указанията на един център, без да обръщат внимание на реалните обществени настроения? 

За FEMEN се намират пари за пътувания по цял свят, а също и за огромен пиар. Техните хулигански и кощунствени акции минават безнаказано из най-различни страни по света. В Турция не бяха наказани за поругаване на джамия, в Москва се отърваха с лек уплах за оскърбление на Путин, нищо не им се случи и в Париж, и в Рим. Тоест силите, стоящи зад тях, им обезпечават силна юридическа и политическа поддръжка по цял свят. Сега на практика цялото украинско общество е против FEMEN, но последната им акция е замислена толкова хитро, че те пак могат да се отърват само с „лек уплах”. 

Кощунството отдавна се използва от тоталитарната секта на масоните като прелюдия към по-сурова „чистка” на християнството. Според нас е възможно повторение на кървавите драми от миналото. Какво може да пресече задаващата се трагедия? Разобличаване на случващото се в СМИ, сурово наказание за изпълнителите и организаторите, самоорганизиране на християните. А главното, колкото и странно да звучи това за нашите довчерашни „научни материалисти”, е масовото участие в църковните тайнства и обреди. Защото „тоя род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21).

Русская народная линия

Превод: свещ. Божидар Главев

* Т. нар. ювенална юстиция или ювенално законодателство представлява "защита правата на детето" най-вече от родителите и семейството на детето - повече тук. Подобен закон е на път да се въведе и в България - виж Новия закон за закрила на детето – бел. прев.