Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Има ли Тайнства извън Православната църква

 

 

За повече от век съществуване на икуменизма икуменическите «богослови» разработиха множество еретически теории. Една от тях е «кръщелното богословие». Съгласно тази теория, границите на Христовата Църква се определят от «кръщението», без при това да се уточнява от кого и как е извършвано.

Тоест тези еретически общества, у които има подобие на Тайнството Кръщение уж били влизали в състава на Църквата Христова. Значи еретиците, които нямат такова подобие на Кръщение, не са чеда на Църквата, ако се вярва на тази теория. Но тук възниква въпросът: как може да се определи дали в дадено еретическо общество съществува «кръщение»? «Ако при преминаване в Православие даден еретик не е прекръщаван, – твърдят икуменистите, – значи Църквата признава „кръщението“, извършвано в неговото общество».

Само че тази ерес, повтаряна от много икуменисти и до днес, вече е отдавна изобличена и опровергана от православните богослови. Например свещеномъченик Иларион (Троицки) пише: «Ако Тайнствата са действителни извън едната Христова Църква, ако пълнотата на благодатния църковен живот не се ограничава само в пределите на Църквата, тогава съществуват няколко Църкви, <…> следователно трябва да се премахне деветия член от нашия Символ на вярата <...>. Мисля, че на Картагенския събор от 256 година епископ Суксес е изразил тази най-съвършена истина, казвайки: „Haereticis aut nihil aut totum licet“ („На еретиците [трябва] или нищо да не се позволява или всичко да им се разреши“). Тоест ако католическите свещеници са като нас, ако тяхното ръкоположение е като нашето, което и ние по Божия милост сме възприели, ако преподават на своите пасоми същите тези благодатни дарове, които и ние им преподаваме, то защо тогава католичеството да не е и същата Църква, каквато е нашата Православна Църква? Какво основание ще имам тогава аз – свещеникът на Христовата Църква - да се отклонявам от църковно общение с католическите епископи? Защо да не служа с тях Божествена Литургия и да не се приобщавам заедно с тях от едното Тяло Христово? Ако признаването на благодатността на католическата йерархия и нейните свещенодействия не противоречи на истината за единството на Църквата, то аз съм длъжен по повика на съвестта незабавно да встъпя в единение с католиците и да призовавам към същото своите събратя, осъждайки решително тяхното упорство, ако те не желаят това. Тогава и на миряните ще съм длъжен да проповядвам, че те могат да се причащават и в полските манастири, и във френските храмове. Но не, истината за единството на Църквата изключва благодатта на свещенодействията в извънцърковните общества. Да се примири единството на Църквата с действителността на Тайнствата извън нея е невъзможно».

Православный крест

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия раздел:

module-template15.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти