Св. прор. Моисей получава скрижалите на Завета на планина Синай

В Православното богословие сравнително неотдавна се появи лъхащият на протестантизъм термин „юридическа теория” – вътрешно празен и безсмислен, но така замислен, че да предизвика психологически ефект.

Правото е наука за правата, тоест осъществяването на принципа на справедливостта в обществото посредством определени изработени норми, които се охраняват от законите на държавата. Затова самият термин не би трябвало да предизвиква възражение или укор. Бог е Висшата Справедливост и в отношението си към човека осъществява принципа на справедливостта чрез заповедите и онази божествена искра, вложена в човека, наречена съвест.

Бог е съвкупност и единство на всички съвършенства. В Божествената пълнота външното е неотделимо от вътрешното, както и вътрешното от външното. По-точно, в абсолютната простота на Божеството външното и вътрешното представляват неделимо цяло. Но волята Божия, дадена на хората в заповедите, има словесна форма, която заключва в себе си съдържание, идещо от Божествената безконечност, съдържание, което се открива чрез благодатта и служи като средство за осъществяване на обожението. Затова правилно разбрана юридическата теория - това е принципът на справедливостта, в който законът и заповедите от Божественото Откровение съвпадат с вътрешния глас на съвестта на човешката душа, която по природа е християнка.

Да злоупотреби може всеки, да се изврати може всичко, в това число и най-добрите закони, но за това е виновна падналата човешка воля и лукавият човешки ум, а не самият принцип на справедливостта. Модернистите подлагат на осмиване самото понятие „юридизъм”, като се стараят да му придадат унизителен, карикатурен и комедиен смисъл, смисъл на някакъв съдебен формализъм, на някакъв мъртъв механизъм, който може да потисне, смаже и унищожи човека, тоест да подложи на осъждане невинен посредством словесно изкуство или измама. Във всеки случай модернистите искат да представят юридизма като нещо външно, умъртвяващо и лишено от нравствено чувство.

За модернистите е непонятно, че съдържанието не може да съществува без формата и че за падналия човек е необходим външен ориентир, за да не сбърка гласа на страстите си с гласа на съвестта. Дори човешкото правосъдие взема под внимание душевното състояние на човека, мотивите, които са го ръководили и във връзка с тези неща едни и същи закони могат да бъдат прилагани в различна степен при различни лица и случаи. Това, разбира се, е в идеалния случай. Но що се отнася до Божествената справедливост там хармонията между външното и вътрешното винаги трябва да бъде съхранена. Лутер противопоставил вярата като основа на нравствеността на външните постъпки на човека и по този начин подкопал основите на нравствеността.

Някои протестантски секти са стигнали в борбата с юридизма до такова извращение, считайки, че колкото повече човек греши и заедно с това вярва, че ще бъде спасен от Божията благодат, толкова повече той изповядва и прославя Божието милосърдие и толкова по-непоколебима става вярата му. Подобни мисли се срещат в частната кореспонденция на Лутер. Древният гностик от апостолските времена Карпократ също отхвърлял всякакви юридически норми, като оковаващи свободата на човека и призовавал хората при постъпките в живота да се ръководят от гласа на любовта, която при него и последователите му се превърнала в разпътство. В протестантството осъществител на идеите на карпократизма се явил Ървинг.

Казват ни, че с юридическия подход може да се злоупотребява и дават за пример схоластиката, но злоупотребата винаги си остава патология, освен това в схоластиката виновен е не юридическият подход, а дръзкото втурване в областта на Откровението със средствата на аристотелевата логика. Ако в държавата се отменят юридическите закони и на гражданите се предложи да живеят по гласа на съвестта, тогава кой би се зарадвал? Крадците и бандитите, които се боят от думата „закон”, но не се притесняват от угризения на съвестта.

Модернистите забравят, че човекът се намира в състояние на тежко падение и съвестта може постепенно да се самозаглушава и да се умъртвява, както и обратното – при борбата с греха - да се пробужда и гласът й да става по-ясен сред шума на нашите страсти. Но при всички духовни състояния и при всички житейски ситуации трябва да имаме ориентири в учението на Евангелието, съхранено и действено в Църквата.

Падението на човека му се открива според мярата на придобиване на благодатта. Нашият съвременник свети Николай Сръбски пише, че душата му е подобна на Вавилон по време на строежа на кулата. А какво да кажем ние за своите души? Какво да кажем за пропагандираната от модернистите нравственост без закон, която в края на краищата стига до безнравственост, за християнството без Христа и за протестантските „окастрени” сотириологични теории?

Особено раздразнение у модернистите предизвиква догматът за изкуплението, който се явява център, „сърце” на Православната сотириология. Изкуплението е тайна на Божествената любов, непостижима дори за умовете на ангелите, които благоговейно предстоят пред тази тайна като пред непристъпна светлина. Самият вечен живот за хората ще стане постепенно разкриване на безкрайната любов на Бога към Неговото творение. Тайната на изкуплението ще се разкрива във вечния живот според мярата на приближаване на душата към Бога в новото нейно осияване от благодатта на Светия Дух. Това няма да бъде осъзнаване подобно на нашето земно умопостижение, а онтологическо познание чрез непосредствено съзерцание и съучастие в Божествения живот.

Тук на земята тайната може да се изрази словесно или предаде само посредством символ. Преподобни Иоан Дамаски пише: „А тъй като ние намираме, че в Божественото Писание на много места символически се говори за Бога, като се използват телесни образи, то трябва да знаем, че за нас като хора облечени в тази груба плът, не е възможно да мислим или да говорим за божествените и високи невеществени действия на Божеството, ако не използваме подобия, образи и символи, съответстващи на нашата природа. Затова казаното за Бога при използване на телесни образи е казано символически и има най-възвишен смисъл” (Преп. Иоан Дамаскин, „Точно изложение на Православната вяра”, кн. 1, гл. 12).

По отношение на тайната на изкуплението още св. ап. Павел употребявал такива изрази като „откуп”, „купени”, „придобивка”, „платка” и т. н. и този образен притчеобразен език бил съвсем понятен за неговите съвременници, а и сега остава близък и понятен за онези, които с молитва и благоговение четат Свещеното Писание.

Светите отци също, за да открият пред нас бездънната дълбочина на изкуплението, по мярата на нашите духовни и интелектуални възможности, или, ако щете, по причина на нашата ограниченост, прибягвали към иносказание, използвайки символи, асоциации, подобия, алегории, сравнения, метафори, примери, съпоставки и всякакви видове синекдохи и тропи по отношение на Бог и Неговите действия.

Разбира се, всичко човешко е несъвършено и могат да се намерят неудачни примери – прекалено абстрактни и пресилени алегории, метафорични образи, лишени от мистична дълбочина, особено при западните схоластици с техния рационализъм и тесногръда пунктуалност. Модернистите щателно изнамират точно такива алегории, като ги подхвърлят на различни спекулации, за да опорочат самия догмат за изкуплението и да обвинят православните богослови в някакъв несъществуващ „католически плен”,повтаряйки кресливите протести на бащите на Реформацията.

Какви средства използват модернистите в своята битка с традиционната православна сотириология? Често средствата са същите, които са използвали и атеистите, съзнателно профанизиращи и придаващи уродлив образ на библейския език, в резултат на което антропологическите символи по отношение на Бога се представяли като буквални, като фотографски изображения. На тази лъжлива основа се създавали карикатурите в списание „Безбожник”.

Указанията на екзегетите да се разбират метафоричните образи от Свещеното Писание и църковната химнография „в най-възвишен и духовен смисъл” като път, възвеждащ ума и сърцето към Бога, модернистите заменили с противоположното. В символите и алегориите те търсят най-ниския и пошъл смисъл и умишлено им натрапват лъжливо, приземено съдържание, след което опровергават собствените си вулгарни представи.

И тъй, ние считаме, че един от най-главните методи на борбата на модернистите с Православната сотириология и в частност с догмата на изкуплението, се явява умишленото извращаване на спецификата и характера на библейския език, тоест методът на профанацията.

Karelin-r.ru

Превод: свещ. Божидар Главев