Слово на Възнесение Господне и по повод земетресението станало в България през пролетта на 1928 година
Когато Иисус Христос се възнасял на небето, а апостолите, макар и предупредени за Възхождането Му при Отца, стояли с вперени в Него погледи в изумление от дивното събитие и потънали в скръб поради раздялата си с Божествения Учител, тогава за да ги утешат били изпратени ангели. Какво направили тези небожители? Какво лекарство използвали, за да излекуват апостолите от обзелата ги печал?
Като силно действащо лекарство те употребили за тази цел мисълта за бъдещото явяване на Скрилия се от взора на апостолите Господ: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, казали те на апостолите, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). И колко ефикасно се оказало за апостолите това духовно ангелско лекарство! След Възнесението Господне те се върнали, разказва дееписателят, в Иерусалим с голяма радост (Лука 24:52). Затова и самите апостоли впоследствие, когато трябвало да укрепяват немощните или да облекчават страдащите християни, винаги им напомняли за бъдещото славно пришествие на Христа Спасителя, радостно за истинните и страшно за мнимите християни.
Може да се каже, че мисълта за очакваното явяване на Христос в първоначалното християнство била всеобщо основание, което поддържало цялото здание на християнството и всеобща сила, която одушевявала цялото тяло на Църквата. Но, за съжаление, не винаги било така.
Всеки път, когато в следващите векове отслабвал истинският дух на първоначалното християнство, в съзнанието на християните помръквала и мисълта за бъдещото славно Христово пришествие. И човечеството под влияние на това пагубно умопомрачение, забравяйки заповедта на Спасителя: „Бъдете будни” (Марк. 13:37) в очакване „да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос” (Тит. 2:13), потъвало в дълбок духовен сън. Забравяйки за горното, за небесното, то започвало да живее само за земното (вж. Кол. 3:2). Лошият слуга казва в сърцето си „няма да си дойде скоро господарят ми и начева да бие другарите си и да яде и пие с пияниците” (Мат. 24:48-49). Закъснява Младоженецът (Мат. 25:5), мислят си неразумните девици и спят безгрижно, докато в същото време последните капки масло догарят в техните светилници. Закъснява Съдията, викат ругателите на Божествения Промисъл, „де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението” (2 Петр. 3:4), и надявайки се на това забавяне, или по-добре да се каже, изпадайки в отчаяние, започват да ходят по своите си похоти: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!” (1 Кор. 15:32).
Какво прави в този случай вечно Будният и Светият (Дан. 4:10)?
„Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът” (Бит. 6:3), казва Той в Своя Божествен Съвет. И там където Божията любов е безсилна не поради недостатък на Божествена сила, а заради липсата на възприемчивост у хората, тя започва да ги вразумява с думите на Божествения гняв.
Така някога проговорил със своя гняв Господ от небесата, когато водите на Всемирния потоп залели цялото греховно човечество и умили земята от човешките беззакония. Така проговорил Той, когато огън паднал от небето и изгорил потъналите в грехове градове Содом и Гомор. Така било и на Голгота. Когато грешното човечество не разбрало Кого разпнало, заговорила самата природа. „А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час” (Мат. 27:45). „Храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха” (Мат. 27:51-52).
Така днес говори Господ и вам, братя, очевидно заради това, че и вие сте станали глухи за гласа на Божествената любов, вследствие на това, че забравяте за небето и мислите само за земното. Закъснява Господ със Своето дохождане, мислите и вие дълбоко в сърцето.
Не, лукави раби и рабини, „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние” (2 Петр. 3:9). И кой знае дали не се е изпълнила вече мярата на Неговото дълготърпение?!
Забележете, християни, как от ден на ден се умножават знаменията за Неговото пришествие, знаменията, които Сам Той е указал: скръб между народите, глад, мор и трусове, множество съблазни, предателства на човек от човека, умножаване на беззаконието, изстиване на любовта (вж. Мат. 24:3-33 и Лука 21:11-36). Не бяхме ли и ние свидетели на единствената по рода си велика всемирна война, когато не в преносен, а в буквален смисъл, както е по думите на Спасителя, въстана „народ против народ и царство против царство” (Мат. 24:7)? И това е знамение за близкото пришествие на Небесния Съдия, че толкова много хора дремят, без да обръщат внимание на поразителните знамения на времето, защото по думите на светите пророци и апостоли „ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем” (2 Петр. 3:10). „Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат” (1 Сол. 5:3).
Искаме или не искаме, все ще дойде времето, когато ние ще чуем този страшен глас, който от небесните висини ще възвести: „Ето, младоженецът иде” (Мат. 25:6). Ето идва Съдията! Ето явява се Царя! Ето Бог идва да съди живи и мъртви! Тогава от този глас ще се поколебаят основанията на земята и „силите небесни ще се разклатят” (Мат. 24:29). Ще се съберат ликовете на ангелите, архангелите, херувимите и серафимите и всички силно ще възгласят: „свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде!” (Откр. 4:8). И всяка твар на небето, на земята и под земята с трепет ще възгласи: Благословен Идещият в име Господне (Мат. 21:9)! И подобно на страшна мълния ще възсияе и ще се яви за Съд над вселената Великият и Славен Бог наш!
Светиите узнават това време по знаменията на времето. Но онзи, чийто ум е обърнат към житейските дела и обича земното, не може да види ясно тези неща, според думите на преп. Ефрем Сирин в Словото за пришествието Господне. Затова такива Господ наказва с проявления на Своя гняв.
И вас сега, христолюбци, Този, Който като „погледне към земята, и тя се тресе” (Пс. 103:32), чрез станалото земетресение ви пробужда от греховен сън и ви призовава към духовно бодърстване и очакване на страшното и славно Свое Второ пришествие. „Днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си” (Евр. 3:7-8).
„Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око” (Откр. 1:7).
Блажен онзи, който от все сърце може да каже: Амин, да, дойди Господи Иисусе (22:20)!
Святитель Феофан Полтавский, Жизнеописание, проповеди, письма.
Превод: свещ. Божидар Главев