Архиепископ Теофан Полтавски (Бистров) - (1872-1940) - е един от най-ярките светилници на Православната Църква през 20 век и сред най-видните учени-богослови за времето си. Бил е духовник на Император Николай II и цялото му семейство. Завършва Санкт-Петербургската Духовна академия и впоследствие става неин ректор, подвизавайки се едновременно на три поприща: научно-академично, пастирско и монашеско-аскетическо. През 1916 г. е изпратен в Полтава, където служи до 1919 г. като архиепископ Полтавски и Переяславски. След Революцията емигрира заедно с други руски иерараси в Константинопол, а оттам заминава за Югославия. В средата на 20-те години получава покана от Св. Синод на Българската Православна Църква да се премести в България. За краткия си петгодишен престой тук архиепископ Теофан живее в София, а след това във Варна. През 1931 г. заминава за Франция, където през 1940 г. мирно се преставя в Господа.

Архиепископ Теофан Полтавски е известен с критиката си на софиянската ерес на о. С. Булгаков, както и с ревностната си защита на Кръста Господен в Православното учение за догма­та за Изкуплението, изкривявано и изопачавано от кръстоборческата ерес на митр. Антоний Храповицки.

Архиепископ Теофан е известен още и със своите пророчества, прояви на прозорливост и чудотворство. Наследник на свети Теофа­н Затворник, сам завършва живота си като доброволен затворник, придобивайки в аскетически трудове и безмълвие Светия Дух. Житието, подвизите и трудовете му са прекрасен пример и вдъхновение за съвременните християни, принудени да се подвизават в днешните лукави последни времена.

***

На вниманието на читателите на „Бъди верен” е следният кратък откъс от жизнеописанието на владика Теофан, свързан с престоя му в България и голямото земетресение в Чирпан през 1928 година.

***

Архиепископ Теофан Полтавски служел доста често във Варна, канен от своя добър приятел Варненско-Преславския митрополит Симеон – русофил и сам поборник и защитник на Православието, както и непримирим борец срещу масонството и модернизма.

Случило се така, че през пролетта на 1928 г. на Връбница владика Теофан пристигнал във Варна и отседнал в близост до Катедралата за Страстната и Светлата седмици. Особено се запомнили две богослужения, отслужени от Високопреосвещения Архиепископ в този храм и най-вече двете слова, които обаче произнесъл не на обичайното място сред храма, а в олтара, така че по това време почти никой не успял да ги чуе...

Ето какво всъщност се случило.

Било Страстната седмица с нейните духовно-тържествени и умилителни богослужения. Дошъл Велики Четвъртък, когато било установено Таинството на Светата Евхаристия. На Всенощното бдение се пеела неповторимата мелодия на: „Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, тогава злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше...”.

На сутринта започнала тържествена архиерейска литургия. И сякаш Сам Господ Иисус Христос я извършвал - било така трогателно, молитвено и умилително... Вместо обичайната Херувимска песен хорът запял: “На Твоята Тайна Вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий...”, когато изведнъж станало нещо необяснимо. Старинният храм се изпълнил с някакъв непонятен шум. Десетките кандила, които висели на дълги вериги из целия храм, започнали звънко да се люлеят насам-натам. Все едно, че храмът бил на път да се срути. А той бил корабна базилика висока повече от десет метра с два реда иконостасни икони. Дванадесетте високи колони, подпиращи тавана изведнъж започнали едновременно да се клатят, а закачените в близост до тях кандила, висящи до този момент неподвижно, неудържимо се залюлели... Половинметровите стени станали като живи и сякаш заговорили със страшни, хриптящи гласове, каквито звуци се чуват при стържене на камък о камък. Камбаните започнали сами да звънят, но с някакъв виещ метален звън.

В този ден в Югозападна България станало това, което влязло в историята й като Чирпанското земетресение.

Народът в храма изтръпнал. Разнесъл се тропот на нозе, бягащи вън от храма. Отец настоятелят с вълнение в гласа се обърнал към служещия Архиерей, Високопреосвещени Теофан:

— Благословете, Владико, да успокоя народа!
Архиепископ Теофан повдигнал за миг очи от молитвите, които четял и казал на настоятеля:
— Стойте и се молете! - и сам отново потънал в молитва.
Настоятелят решил, че Архиереят не го разбрал и повторил:
— Благословете да успокоя народа!
Архиепископът отново прекъснал молитвата и отвърнал:
— Нищо не трябва да се говори... Стойте и се молете!

Паниката, която започнала да обхваща богомолците постепенно се уталожила, защото хората видели, че в олтара няма паника, и че Архиереят и свещенството продължават усърдно да се молят. Това произвело огромно впечатление на присъстващите. В това време, когато целият град напускал домовете и бягал по площади и улици, в храма продължавали да се молят, уповавайки се на промисъла Божий и на Неговата милост...

Дошла Велика Събота. Вместо “Херувимската” на този ден се пеело „Да мълчи всяка плът човешка и да стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли: защото Царят на царуващите и Господ на господаруващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите...”.

И ето че когато хорът запял думите: „Да мълчи всяка плът човешка и да стои със страх и трепет” в същия този миг на думите със „страх и трепет”, всичко се повторило отново. Същата картина, същите звуци вътре в храма и отвън. Но този път нервите на богомолците, изтеглени от предишните преживявания и описанията във вестниците, не издържали и този път народът изпаднал в паника. Мнозина хукнали към изхода... Кристалният звън на полилеите, силното им люлеене, скърцането на каменните стени, ревът на животни и крясъците на птици, воят на камбаните — всичко се сляло в някакъв нечленоразделен хаос... И настоятелят на храма, стоящ до Престола и позабравил урокът, преподаден му от Архиерея предния път, с огромно вълнение се обърнал към него:

— Владика, благословете да успокоим народа!
Архиереят все така, без да спира да чете положените молитви, но този път вече по-властно, казал:
— Отец протоиерей, стойте и се молете!

Този път настоятелят на храма не повторил своята просба. Очевидно сам си спомнил станалото преди дни на Велики Четвъртък, и с народа станало същото, което и тогава. Втурналите се към изхода богомолци, виждайки гърба на Владиката, който стоял при отворените Царски двери и напрегнато се молел, им вдъхнало спокойствие, мъжество и упование на Господа, и хората сами последвали неговия пример. Те разбрали, че най-мъдрото било да се оставят на волята Божия, и всички се върнали по местата си, славейки Господа Бога за благия урок.

Епицентърът на земетресението бил в югозападна България на приблизително триста километра по въздух от Варна. Най-пострадал бил град Чирпан. В този момент мъжкото население на града седяло на открито под лъчите на пролетното слънце по ресторантите и кафенетата вместо в Божиите храмове... И целият град се оказал в развалини. Човешките жертви били много. Огромна част от жители в буквалния смисъл на думата изчезнали безследно. Земята, според очевидци, ту откривала своите дълбоки недра, ту моментално ги закривала. На много места се образували огромни пропасти, които в миг изчезвали, погребвайки онези, които попадали в тях.

Гневът Божий бил съвсем явен, призоваващ християните към покаяние. „В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете” (Лука 13:1-3).

Велики Четвъртък и Велика Събота* на 1928 година останали за дълго в паметта на християните в България, разбира се, у онези, които не загубили християнския си разум и сърце. И четиридесет дни след тази Света Пасха Архиепископ Теофан напомнил за това земетресение в Словото си за Възнесение Господне с призив към покаяние: „Така и сега Господ говори и вам, братя, очевидно заради това, че и вие сте станали глухи за гласа на Божествената любов, вследствие на това, че забравяте за небето и мислите само за земното. Закъснява Господ със Своето дохождане, мислите си и вие дълбоко в сърцето. Не, лукави раби и рабини, „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние” (2 Петр. 3:9).

И вас днес, христолюбци, Този, Който като „погледне към земята, и тя се тресе” (Пс. 103:32), чрез станалото земетресение ви пробужда от греховен сън и ви призовава към духовно бодърстване и очакване на страшното и славно Свое Второ пришествие. „Днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си” (Евр. 3:7-8).

Схимонах Епифаний (А. А. Чернов), Жизнь Святителя Феофан, Архиепископ Полтавский и Переяславский.

Превод и биографична бележка: Десислава Главева

* Според други сведения Велика Събота и Светла Сряда, при което първото земетресение е било с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, а второто - 7 – бел. прев.