- Ти си говедо! - извика Архондарят и изхвърча от стаята, като затръшна вратата след себе си.

- Но как си позволява той?! – възмути се Библиотекарят.

- И аз това се чудя - каза Иконописецът. – Как си позволява да ме обича?

- Да те обича?! – недоумяваше Библиотекарят. – Аз ли съм глух или ти си луд? Той току-що каза, че си говедо. При това е и Архондар. Той посреща хората в манастира. Трябва да има велика любов!

- Каза, каквото каза. Но ти как мислиш, иска ли той да съм говедо или не иска да съм говедо?

- Не знам дали иска да си говедо, знам какво каза.

- А ти говедо ли си? – попита Иконописецът.

- Теб какво, да не те прихвана? – сопна се Библиотекарят.

- Ами не бъди говедо тогава и разбери, че само дресираните животни реагират водени единствено от външния образ на словото, защото бидейки безсловесни, те не могат да проникнат под словесната обвивка.

- А ти какво видя под тази обвивка? – попита Библиотекарят.

- Видях, че той ме обича и просто не иска да съм говедо. Той всъщност ми каза това: „Моля те, недей в никакъв случай да правиш неща, с които се оприличаваш на говедо. Виж, лошо е да си говедо, не бъди такъв!” Значи ми мисли доброто.

- Аз пък знам, че на това му се казва „осъждане” и не разбирам нито дума от онова, което говориш. Умът ми отказва да го побере – опита се да заключи темата Библиотекарят.

- И какво правиш с нещата, които умът ти „не побира”? Изхвърляш ги? Но така със сигурност няма да поумнееш.

- И какво предлагаш да ги правя? – попита Библиотекарят.

- Запазвай ги.

- Ха! Лесно ти е на теб. Знаеш две-три неща и имаш в ума си много свободно място. А мен питаш ли ме? Главата ми е пълна с какво ли не - книги, автори, теории, факти…

- И каква полза от цялото това познание, след като не успяваш да разбереш нещо толкова просто? Направи тогава така: изхвърли от ума си всичко, което разбираш, но пък ти е съвсем ненужно и на освободеното място „складирай” ето такива неща, които не разбираш. Не се опитвай веднага да ги разбереш. Нека си стоят там. Помоли се на Господа и кажи: „Господи, ако искаш, можеш ми отвори ума”. Помоли се и на Божията Майка ето така: „Пресвета Богородице, с твоите молитви изгони от мене унинието, забравата, неразумието, нехайството и най-вече всички нечисти, лукави и хулни помисли от окаяното ми сърце и от помрачения ми ум, и угаси пламъка на страстите ми!” Не бързай, моли се и чакай. Може да се наложи да чакаш дълго. Когато Бог види, че си възложил надеждата си изцяло на Него, а не на себе си, ще започне да действа благодатта на Духа и постепенно ще започнат да се възстановяват разкъсаните връзки вътре в ума. Това е т. нар. изцеление на ума – умът отново започва да става цял. Така отделните парчета знание ще се свържат помежду си и ще можеш вече не просто да възпроизвеждаш това, което си научил, но на базата на тези връзки ще разсъждаваш и тъй да се каже ще придобиеш разсъдителност. Това всъщност постигат малцина.

Библиотекарят гледаше неразбиращо. Той всеки ден идваше при Иконописеца да му почете от Евангелието, защото знаеше, че той не може да чете. Дори иконите, които рисуваше надписваха и подписваха други хора. Обичаше го най-много заради това, че когато беше унил или ядосан Иконописецът винаги успяваше да го развесели с някоя глупава детска шега. Когато обаче Библиотекарят идваше при него весел и го засипваше с многобройни шеги, Иконописецът се натъжаваше. Библиотекарят четеше на Иконописеца от Евангелието, а Иконописецът му говореше ето такива странни и необясними за него неща.

Често обаче Иконописецът го дразнеше. А най-много се дразнеше, когато Иконописецът казваше, че Архондарят го обича. Архондарят да обича Иконописеца?! Абсурд! Библиотекарят беше убеден, че го мрази.

И тъй Библиотекарят започна да чете откъс от Евангелието, който смяташе, че в случая ще бъде уместен:

- „Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака", виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена”. Сега разбра ли? – попита той, гледайки очаквателно към Иконописеца.

- Разбрах.

- И какво разбра?

- Разбрах, - започна Иконописеца - че ако нарека брата си с обидна дума, ще бъда виновен за геената огнена. И още разбрах, че ако предизвикам брата ми да изрече обидна дума към мен, също ще бъда достоен за геената огнена, защото нали вчера ми чете, че съблазнителите…

- Писна ми да си губя времето с теб! – скочи Библиотекарят и изхвърча от стаята, като затръшна вратата, която вече беше с нащърбени ръбове и почти олющена боя. Опадалата мазилка покрай касата показваше, че не за първи път бе затваряна така.

- Прекрасни момчета, - каза си Иконописецът и отвори една тетрадка, в която си записваше по нещо от това, което му бяха прочели и зачете: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве … А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”.

Разбира се, че Иконописецът можеше да чете. Просто изключително много ценеше разговорите с Архондаря и Библиотекаря и затова двамата идваха да му четат – единият от светите отци, другият от Евангелието. Е, и двамата бяха малко буйни и срещите не винаги преминаваха гладко, но пък…

- Чудесни момчета, - отново си каза Иконописецът.

- Велик си ти! – обади се Бесът. – Изпълнил си всички заповеди и си победил всички страсти!

- Лъжеш! – отряза го Иконописецът. – Насилвам се.

После загаси свещта, за да са наясно всички, че спи и потъна в среднощна молитва.