Как да тълкуваме Писанието

Първо няколко примера как не трябва да се тълкува Писанието.

В Писанието съществуват много пасажи, които изглеждат в противоречие с други. Например: „Всякой, който пребъдва в Бога, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал” (1 Иоан 3:6). Според буквалното значение на този пасаж би трябвало да смятаме, че щом човек е станал християнин, престанал е да греши. Но ако е така, защо тогава има тайнство Изповед? Защо, като погледнем себе си, виждаме, че постоянно съгрешаваме? Значи ли това, че не сме истински християни?

В същото послание четем: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” (1 Иоан 1:8). Как може един автор да напише две толкова противоречащи си на пръв поглед неща? Явно би трябвало да потърсим по-дълбок смисъл на двата пасажа. Трябва разбираме написаното в смисъл, че докато имаме Божията благодат, ние не грешим. Но ако грешим, това показва, че сме загубили благодатта и трябва да се потрудим да я придобием отново. Трябва да признаем, че има модел на поведение, който би трябвало да следваме, според който модел ние не би трябвало да грешим. Но не бива да се заблуждаваме, мислейки си, че сме в постоянно безгрешно състояние. По-скоро ние постоянно се трудим, за да достигнем такова състояние и понякога го постигаме, но понякога падаме отново. В това се състои нашият християнски живот. Тези места трябва да се четат със съзнанието и разбирането на това, какво значи да си православен християнин.

Св. ап. Матей например пише: „Никого на земята недейте нарича свой отец” (Мат. 23:9). Много протестанти тълкуват това място твърде буквално и по тази причина отказват да се обръщат към клириците с „отче”. Но в същата книга св. Матей нарича Авраам „наш отец” (вж. Мат. 3:9). Тук, разбира се, има предвид отец, който вече не е между живите, има известна разлика. В Послание до Евреите св. ап. Павел споменава отците и пророците от Стария Завет, които също не са между живите, но на друго място пише и за живи бащи: „Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието” (1 Кор. 4:15). Тоест тук той съвсем ясно казва „Аз съм вашият духовен отец”. Но тъй като съвсем не е многословен, протестантите пренебрегват този пасаж. И все пак той казва: „Вие нямате много бащи, защото имате няколко и аз съм един от тях, понеже аз ви родих в Христа”. Това на пръв поглед противоречи на казаното от Господа: „Никого на земята недейте нарича свой отец”. Но тук нашият Господ има пред вид Единия Отец, защото има Един, Който е Отец в смисъл, в който никой друг не е. Има много други, които са отци в конкретен ограничен смисъл. Има духовни отци и отци по плът… Те всички са отци, но по различен начин, точно както Той казва: „и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос” (Мат 23:10).

Буквално срещу иносказателно тълкуване

Веднъж бяхме посетени от протестанти, които ни казаха, че те тълкуват Библията абсолютно буквално. Попитах ги как тогава тълкуват пасажа: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Иоан 6:53). Те веднага казаха: „Е, това не се тълкува буквално” и веднага влязоха в противоречие със себе си. Те си мислят, че приемат всичко буквално, но правят изключение по отношение на онези пасажи, които не се съгласуват с вярванията им.

Има много места в Писанието, които могат да бъдат разбрани само в контекста на догматическото учение, което човек получава или от други Писания, или от някакъв друг източник, от авторитета на Църквата, или от конкретен учител. Някои адвентисти, тълкувайки обещанието на Спасителя към благоразумния разбойник „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43), твърдят, че пунктуацията не е правилна и това трябва да се чете: „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая”, защото те вярват, че когато човек умре, душата му потъва в сън и по тази причина разбойникът няма как „днес” да бъде с Христос в рая. Това е пример за промяна на смисъла на Писанието, за да се съгласува с определено вярване. И понеже тяхното догматическо учение по този въпрос е погрешно, тълкуванието на Писанието също не е правилно.

Има много такива мними проблеми, които биха могли да се появят при разкриване на смисъла на определени стихове от Свещ. Писание. Протестантите могат да спорят часове, дори години по тези въпроси. За нас е важно да не затънем в такива проблеми. Трябва да сме наясно с принципите на правилното тълкуване на Писанието. По този въпрос св. Иоан Златоуст пише:

„Човек не бива да откъсва думите на Писанието от връзката помежду им и от техния контекст. Не бива да се вземат определени думи и да се отделят от предшестващите и последващите ги с цел да се правят хитри трикове с тях. Защото щом при криминалното разследване, където се изследват неща от светския живот, ние посочваме всичко, което би допринесло за правилна присъда – мястото, времето, мотивите, извършителите и още много друго – не би ли било абсурдно, когато става въпрос за вечния живот, да цитираме думите от Писанието, както ни падне” (Беседа върху кн. Пророк Иеремия 10:23).

Точно това правят много протестанти, без да вземат предвид целия контекст и без да имат правилно догматическо понятие за нещата; те тълкуват Писанието наистина както им падне: „Това е очевидното  значение”. Но всеки текст от Писанието трябва да бъде поставен в общия контекст на цялото Писание и в общата картина на цялостното учение на Спасителя Христос, както ни е предадено от Църквата.

Един от трудните въпроси, свързани със Свещеното Писание е това, кои места трябва да се тълкуват буквално и кои - иносказателно. На този въпрос не може да се намери отговор по пътя на логиката и разума, защото това води до възникване на нови секти. Св. Симеон Нови Богослов - великият свети отец от единадесети век обяснява това лаконично:

„Повелителят на всичко Христос ежедневно ни учи чрез Евангелието, където някои неща Той казва прикрито, говорейки с притчи, та да не могат всички да ги разберат. И след това обяснява тези места само на Своите ученици, като казва: „Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи” (Лука 8:10). Но на други места Той говори ясно и в прав текст към всички, както става ясно от казаното Му от апостола: „Ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш” (Иоан 16:29). Затова нашата задача е да изследваме и да открием кои думи на Господа трябва да се възприемат в прав текст и къде Той говори прикрито с притчи”.

Св. Симеон дава пример, кога Господ говори в прав текст, например: „Обичайте враговете си” (Мат. 5:44). Това трябва да се разбира буквално. Или на друго място в блаженствата: „Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете” (Лука 6:21)и т. н. Това трябва да се разбира, както е написано: сега е време за плач. И отново: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2), или „Който обича душата си, ще я изгуби (Иоан 12:25); или „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24).

Някои от тези неща са доста трудни. Някои са дори труднодостъпни за възприемане от нашия светски ум. Но с опознаването на Царството Небесно и духовния живот, те стават ясни и се тълкуват буквално, дори когато понякога са използвани метафори.

Като пример за реч с притчи св. Симеон посочва „вярата е като синапово зърно” (вж. Мат. 13 гл.), или „Царството Небесно е като скъпоценен бисер” (вж. Мат. 13:45-46), или като „квас” (вж. Мат. 13:33), и после продължава: „И затова виж, моля те, колко велика е Божията Премъдрост и как с примери от такова чувствено естество, които изглеждат тъй прости, Той изобразява пред нас и като художник рисува в нашия ум неща, които са недостъпни за мисълта. Той постъпва така, за да останат невярващите слепи и лишени от познание за тези небесни реалности, тъй като те са се оказали недостойни за това познание заради неверието си. Но вярващите, от своя страна, чувайки и приемайки с вяра думите на притчата, могат да прозрат истината и ясно да познаят реалността на нещата, които са показани чрез притчата, защото притчите представляват изображения на нещата от духовната сфера” (Омилия 52).

Св. Симеон учи, че в Апостолските послания също много неща са казани ясно, но има и такива, които са казани прикрито.

Тясно свързани с въпроса за буквалното срещу мистичното значение на тълкуваните текстове са случаите, когато един текст има много значения, а материалните неща са посочени, за да въздигнат ума ни към духовната реалност. Това не значи, че непременно трябва да търсим в Писанието символи и винаги трябва да смятаме, че едно е казано, а друго трябва да се разбира, но това по-скоро е способ да бъдем издигнати на духовно ниво, където ще можем да започнем да разбираме духовната реалност, за която често пишат боговдъхновените писатели.

Затова когато цар Давид казва: „Ти счупи моите окови” (Пс. 115:7), той не говори само за окови в материален смисъл, но използва този словесен образ като символ на освобождението от тлението и смъртта. Това е мистичното значение. Използвайки общоизвестното значение на „окови”, той въвежда второ ниво на разбиране, използвайки материалния образ като възможност да обясни духовната реалност – освобождението от тлението. И ако ние вече познаваме християнското учение за грехопадението на Адам, влизането на смъртта в света, и изкуплението извършено от Иисус Христос, и ако се потрудим да се издигнем на това духовно ниво, тогава няма да имаме нужда от тълкувание, което да ни обясни значението на думите, тоест светите отци ще ни бъдат от помощ, но не в смисъл, че ще ни дават обяснение, от което става ясно, че "х" е равно на "у". Думите сами разкриват духовния смисъл. Всеки, който се моли, четейки псалмите, е преживявал опитно това. Особено в моменти на скръб, думите на псалмите придобиват ново, по-дълбоко значение. Ние откриваме, че материалните неща кореспондират с нашата скръб и потиснатост, както и с нашата нужда да получим спасение от Христа.

Православните служби са пълни с тези езикови похвати и ние наричаме това свещена поезия. Ключът за разбиране на тази поезия е воденето на духовен живот и за това се говори в Писанието.

С една дума, за да разбираме Писанието, ние се нуждаем от Божията благодат. Св. Симеон Нови Богослов прекрасно описва това: „Духовното познание е като къща построена сред полето на елинската мъдрост и в тази къща като здраво заключен саркофаг е поставено познанието на Свещеното Писание и безценното съкровище скрито в това познание – Божествената благодат. Влизащите в къщата не могат да видят съкровището, ако саркофагът не е отворен за тях, но този саркофаг не може да бъде отворен от човешката мъдрост. Затова хората, които разсъждават по светски, не могат да познаят съкровището, което е скрито в саркофага на духовното познание, точно както някой, който вдигне на гърба си този саркофаг, не може само с това си действие да види скритото вътре съкровище, а също и някой, който е прочел и е наизустил цялото Свещено Писание и може да го издекламира наизуст като един псалом, не може само по силата на това да придобие благодатта на Светия Дух, която е скрита в него. Защото, както скритото в саркофага не може да открито от самия саркофаг, така и това, което е скрито в Свещеното Писание, не може да бъде открито от самото Писание” (Омилия 49).

Това е много интересен откъс. Той показва, че протестантите са на съвсем погрешен път, защото Писанието само по себе си не разкрива смисъла на Писанието. То по-скоро се разкрива от Божията благодат. Св. Симеон продължава:

„Когато Бог дойде и заживее в нас и когато се открие за нашето съзнание, тогава ние се събуждаме за познанието, тоест ние наистина разбираме Божествените тайни скрити в Писанието <...> Но това не може да бъде постигнато по никакъв друг начин <...> Онези, които не знаят за какво говоря и не са го преживели опитно, още не са изпитали сладостта на безсмъртния живот, която притежават Божествените слова, и се хвалят само със собствените си знания. Те са основали надеждата за своето спасение само върху познаването на Свещеното Писание и на практика го знаят наизуст. След смъртта си те ще бъдат съдени по-строго от онези, които изобщо не са чували Писанието. Това с особена сила се отнася за онези, които са се отклонили от правия път, изопачават значението на Писанието и го тълкуват съгласно собствените си похоти. За тях силата на Свещеното Писание е недостъпна.

Човек дори цялото Свещено Писание да знае наизуст, не може да разбере и да придобие тайнствената Божествена сила и слава скрита в него, ако не изпълнява Божиите заповеди и не бъде удостоен да приеме Утешителя, Духа на Истината, Който може да разкрие смисъла на думите от Писанието и да му покаже тайнствената слава, която е в тях, и може в същото време да разкрие силата и славата на Бога. Тези прекрасни неща са скрити там заедно с вечния живот, изливащ се от тях. Но тези неща са скрити и недостъпни за небрежните и за онези, които презират Божиите заповеди” (ibid.).

Затова, за да четем и да разбираме Писанията, трябва да живеем съгласно заповедите, получавайки благодатта на Светия Дух, точно както са правели и авторите на Свещените Книги. И трябва да сме пламенни и ревностни в четенето. Свети Иоан Дамаскин, великият свети отец от осми век, който събрал учението на по-ранните отци в книгата си „Точно изложение на Православната вяра”, казва: „Нека да хлопаме на райската врата на Писанието <...> и да не хлопаме само понякога, но да хлопаме ревностно и настоятелно, и нека сърцето ни не унива, докато хлопаме, защото само така то ще се отвори за нас. Ако прочетем веднъж, след това втори път и все още не разбираме това, което четем, не бива да се обезкуражаваме. Но нека настояваме, нека размисляме и изследваме, защото писано е: „Попитай баща си - и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат” (Втор. 32:7), защото не всички имат знание. Нека пием от този райски извор вечнотечащите и пречисти води, които текат в живот вечен. Нека се угощаваме с тях и да се угощаваме без насита, защото те съдържат благодат, която не може да се изчерпи” („Точно изложение на Православната вяра” 4. 7.).

Друг важен момент от подхода към Писанието е, че трябва да подхождаме със смирение, тоест ние не бива да очакваме, че ще прочетем веднъж и веднага ще „разберем”. Не трябва да очакваме, че като прочетем, ще използваме нашата логика, мислейки, че наистина разбираме, но трябва да имаме много смирено съзнание, че може би голяма част от нещата все още не разбираме дори и в пасажите, които ни изглеждат съвсем ясни. Трябва да имаме това начално смирение, защото основната причина за възникването на всички онези протестантски секти, които са базирани на различни тълкувания на Свещеното Писание, е гордостта. Те четат и си мислят: „Аз разбирам значението на написаното”. И тук бъркат. Когато четем Писанието, трябва да мислим за себе си така: „Аз разбирам нещичко, нашите отци ми обясняват още нещо, чел съм тълкувания, слушал съм църковните служби и моето разбиране е в съгласие с това, което съм научил от Църковното предание, но все още нямам основание да смятам, че съм напълно наясно със значението”.

Не бива просто да хващаме първата идея, която ни идва наум, или дори втората и третата. Трябва да стигнем по-дълбоко и да видим какво учат отците, какво учи Църквата, как се съчетава това с другите книги на Библията, и винаги да сме наясно, че нашето познание за Библията, без значение колко знаем, винаги е недостатъчно. Ние никога не знаем достатъчно и винаги трябва да искаме да научим повече.

<< предишна

Saint Herman Calendar 2012, Saint Herman of Alaska Brotherhood.

Превод: свещ. Божидар Главев