«Тайно родился еси в вертепе, но
небо Тя всем проповеда, яко уста,
звезду предлагая, Спасе».

Тихо и безшумно слязъл на земята и се въплътил Синът Божий. Както капката роса пада на земята, така Силата на Всевишния осенила Пречистата Дева и от нея се родил Спасителят на света. Но светът не забелязал великото дело извършено от Бога. Хората били заети всеки със своите грижи, а вниманието им било насочено към житейските дела и важните световни събития.

Рим укрепвал своята власт над народите и държавната си мощ. Гърция развивала изкуствата и се предавала на изтънчено служение на плътта. Източните народи се опитвали в явленията от природата да намерят отговорите на всички духовни въпроси. Иудеите страстно жадували освобождението от чуждоземната власт и чакали избавител в лицето на Месия – земен цар.

Само че житейските дела не доставяли удовлетворение на хората, дори когато били успешни.Все по-силно се чувствал „копнеж на духа” по правдата и се засилвало усещането, че светът затъва в суета и пороци и върви към гибел.

Ала не само иудеите чакали избавител, но и най-добрите от езичниците се намирали в очакване на Някой, Който ще спаси човечеството от гибел.

Но всеки по своему си представял Неговото пришествие и бидейки сам плътски, не можел да помисли за духовното. „Иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост” (1 Кор. 1:22).

И никой не очаквал Спасителя с кротко и смирено сърце, облечен не в земна, а в небесна слава.

А такъв именно бил Този, Който иска всички да се спасят „и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4).

Не с външна сила или горделива мъдрост дошъл Той да се възцари над народите. Не „устрашавайки ни с вида Си” (молитва на водосвета), а във вид на раб дошъл Спасителят, за да вземе върху Себе Си наказанието за адамовия грях, да понесе върху Си нашите немощи, ставайки достъпен за всички.

„Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Марк. 10:45; Мат. 20:28).

В съответствие с казаното, Той се ражда в пещера, в малък градец, където по времето на преброяването пристигнало богатото само на добродетели семейство на бедния дърводелец Иосиф.

Никой от живеещите на земята не си представял, че Избавителят ще се яви в такава нищета и по такъв начин ще дойде при хората Царстващият над всички твари.

И даже сам князът на тогавашния свят, гордият противник на Бога – дяволът, се оказал излъган и не познал в Родилия се Онзи, на Когото завидял, още когато бил ангел. Скритата от него предвечна тайна за спасението на човешкия род можела да бъде позната само от онези, които насочват слуха си към небесния глас и натам е насочен техният взор.

Пастирите чули ангелите, които възпявали Христовото пришествие в плът. Тези бедни витлеемски пастири, чийто единствен източник на мъдрост била отворената книга на Божията премъдрост, явена в красотата на Неговите творения, недокоснати от грешна човешка ръка.

А на останалото човечество, което не чуло ангелската песен, небето със светлината на ярко просиялата на него звезда, като с уста възвестило, че „Дойде у Своите Си истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан. 1:9, 11).

Небето се обръщало към всички, възвестявайки Божията слава. Но само влъхвите, които търсели в него откровение за Божиите съдби, и били готови да отидат навсякъде, за да намерят истината, разбрали гласа на небето. Събирайки своите съкровища, за да принесат дар на новородения Цар, те оставили своите престоли, напуснали родната земя и тръгнали, без да знаят накъде, следвайки само движението на звездата, показваща им пътя към вечното Царство.

Тежък бил пътят, но светлината на Витлеемската звезда го осветявала. И влъхвите-мъдреци, преодолявайки всички препятствия, вървели по пътя, показван им от небето, отказвайки се от своята воля. Звездата ги довела в Иерусалим, където те чули писаното слово Божие, а след това във Витлеем, където видели въплътеното Слово, Бога в плът, и се поклонили на Слънцето на Правдата.

Светът продължавал да бушува в своите страсти. Ирод, узнавайки за раждането на вечния Цар, пожелал да Го убие, но като не Го намерил, умъртвил множество младенци, ала така и не можал да убие Онзи, Който тайно се родил в пещерата.

Тази тайна оставала скрита за онези, които живеели според стихиите на този свят. Той бил сред хората, но те Го не познали (Иоан. 1:10).

Той постепенно се откривал само на чистите по сърце, търсещите правдата, готовите да отстояват истината, откривал се и на тези, които желаели да очистят сърцето си, които били готови да покорят своята воля на волята Небесна.

И дошло времето, когато Витлеемската светлина озарила всички краища на вселената.

И днес светът бушува! Едни са готови да убият Младенеца и се стараят да изтрият Името Му, други буквално не Го забелязват. Но Той стои сред нас и се открива на онези „които пазят откровенията Му и от все сърце Го търсят” (Пс. 118:2). „Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд” (Пс. 2:1, 9).

А Витлеемската звезда отново незримо сияе над света, призовавайки всички народи и всеки човек да устреми поглед към небето, да издигне сърцето си нагоре, да падне пред Новородения и да се възрадва с велика радост, защото с нас е Бог!

«С нами Бог, разумейте, язици, и покоряйтеся: яко с нами Бог!»

Христос се роди!

Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Францисского

Превод: свещ. Божидар Главев