Съгласно Църковния устав, режимът на въздържание в храната през Рождественския пост, е следният: понеделник, сряда и петък – храната е без елей, във вторник и четвъртък се разрешава елей, а в събота и неделя – риба. Ако в някой от дните се случи полиелейна служба или всенощно бдение, тогава се дозволява послабление в поста с елей или риба, в зависимост от това в какъв ден се случи.

По този устав са постили нашите предци, били са силни и здрави, и са преуспявали в добродетелите. Светите Отци са правили изключение за болните и са облекчавали техния пост.

Но, за съжаление, любовта и снизхождението към немощите на ближните някои разбират по-своему, като го тълкуват лъжливо, вследствие на което и те като еретиците-католици практически напълно отменят поста в своята практика.

Така, например, игумен Пьотр (Мещеринов) в едно свое интервю се изказва, че по време на пост можело да се разрешат млечни продукти, а на гости или на работа - дори месо. Според него, «за много хора мярката е да не се яде месо у дома, а в сряда, петък и в Предпразненството на Рождество да се въздържат от млечни продукти. Който пък има повече сили, може да добави малко към този минимум».

Но онзи християнин, който се стреми да изпълни Църковния устав не само за известен и неголям период от време знае, че постът не отнема, а дава сили. Даже и най-силните животни като слона и кита на практика постят целогодишно. Китът се храни с риба, а слонът - с растителна храна. «И кръвожадните зверове, и хищните ястреби, и още колко невинни животинки – малки и големи, хиляди и хиляди – също постят. Казват, че вълците пък не ядат понякога по една седмица, че и повече. А ние, християните ли, наследници на Вечното Царство, няма да постим», – пише преп. Анатолий Оптински.

„Православный крест”

Превод: Десислава Главева