Вие питате защо е нужно да се четат светите Отци. Не е ли достатъчно да се ръководим само от словото Божие, от Свещеното Писание, което е чистото слово Божие, в което няма никакви човешки примеси на човешко слово?!

Отговарям: непременно е нужно при четенето на Писанието да се четат и светите Отци на Православната Църква. Ето какво говори свети Апостол Петър за Свещеното Писание: никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля. Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци (2 Пет. 1:20-21).

Как тогава искате произволно да тълкувате духовното слово, след като то е произнесено не произволно, а по внушение на Духа, и самò забранява да бъде тълкувано произволно?! Чрез Светия Дух ни е дадено Свещеното Писание и само Той може да го изтълкува. Вдъхновените от Бога мъже - светите Отци - са го изтълкували. Затова всеки, който желае да достигне до истинското познание на Свещеното Писание, трябва да чете светите Отци. 
Ако Вие се ограничите само с четенето единствено на Свещеното Писание, то по необходимост ще се наложи да си го тълкувате и обяснявате произволно. По тази причина ще бъде невъзможно за Вас да избегнете заблужденията, защото душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Божието никой не знае, освен Божия Дух (1 Кор. 2:14, 11). 
Особено ненавиждат отеческите Писания еретиците от всички времена, защото писанията на Отците разкриват истинския смисъл на Свещеното Писание, което враговете на Истината искат да изопачат, за да утвърдят своите лъжемъдрувания. Ересиархът Евтихий изразил своята неприязън към Отците на Поместния Константинополски събор: «Свещеното Писание, – лукаво казал той, – трябва да се уважава повече от Отците», – и казал това, защото писанията на светите Александрийски патриарси - Атанасий Велики и неотдавна починалия Кирил - ясно изобличавали неговите богохулни заблуди.

Вселенската Църква обаче винаги е питаела особено уважение към Отеческите писания, защото чрез тях се е запазвало църковното единство, а за да го има него, трябва да е налице едно общоприето, истинно и благодатно изяснение на Писанието. Вселенските събори винаги са започвали с четенето на онези Отечески писания, в които особено подробно се излагали догматът или преданието - предмет на разглеждане на съответния събор. И опирайки се на Отеческите писания, съборът изобличавал ереста, утвърждавайки Православното учение и изповедание.

Точно по същия начин и в своя живот светите подвижници първоначално се възпитавали с Отеческите писания, като едва след това преминавали към четене преимуществено на Свещеното Писание, след като вече са достигнали особено духовно преуспяване.

«Дълбоко е морето на Писанието, – казва св. Иоан Лествичник, – и за ума на безмълвника не е безопасно да се носи по него: както е опасно да се плува с дрехи, така за страстния човек е опасно да се залавя с богословие» (Стъпало 27, За свещеното безмълвие на тялото и душата). Тази опасност, това бедствие, очевидно, се заключава в произволното тълкуване и в лъжливото разбиране на Писанието, от което много монаси са падали в гибелно заблуждение.

Напразно еретиците демонстрират уважение към Свещеното Писание, защото тяхното уважение всъщност е мнимо, лъжливо, лицемерно. И за какво уважение към словото Божие може да се говори тук, когато да го разбира и тълкува произволно е предоставено на всеки човек, колкото и порочен да е той?! Светата Църква като приема именно благодатното тълкувание на Свещеното Писание от светите Отци, доказва своето дълбоко уважение към него. Тя го почита така, както е редно да бъде почитано Божието слово. Тя учи своите чеда да не бъдат дръзки към Божието слово, удържа ги от гордо своеволие и безчиние, повелява те да се възпитават в четене на светите Отци и под тяхно ръководство да проникват в чудната светлина на Божието слово, поразяваща със слепота онези, които се осмеляват да гледат на него без задължителната подготовка, с ум нечист и сърце грехолюбиво. Достатъчно е да обърнем внимание на богослужението на Православната Църква, за да се убедим в нейното дълбоко благоговение към Свещеното Писание. <...>

Църковните песнопения, съчинени от светите Отци, съдържат в себе си пълен курс по догматическо и нравствено богословие. Слава на Бога, Който е съхранил Своята Църква в чистота и святост! Слава на светата Източна Църква, единствена свята и истинна! Всички нейни предания и обичаи са свети и благоухаят с духовно помазание! Да бъдат посрамени всички, които мъдруват против нея, всички, които се откъсват от единението с нея!

Имайте благоговение към Свещеното Писание, благоговение, което е задължително за един истински син на истинската Църква! Отдавайте дължимото доверие на Отеческите писания и имайте благоговение към тях. Този Божий Дух, Който е действал в пророците и апостолите, е действал и в светите църковни учители и пастири, а свидетел на този догмат е самият свети Апостол: Бог постави,– говори той, - в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители (1 Кор. 12:28).

Съгласно думите на Апостола, Cвещеното Писание и указанията на Църквата, първо място в благочестивото ни четене трябва да заемат писанията на апостолите. А между тях първо място трябва заема Евангелието. За да разберете правилно Новия Завет, четете светите Църковни учители, четете и Псалтира, а също и другите книги на Стария Завет. Очиствайте се с евангелските заповеди и благочестиви подвизи. Според мярата на очистването на душата, е и Божието явяване ней, открива й се и Божието слово, скрито от плътските очи зад непроницаемата завеса на човешките слова.

«Письма к мирянам»

Превод: Десислава Главева