През комунизма набиваха в главите на хората атеизъм, опитвайки се да злепоставят Църквата в техните очи. При това се използваха съвсем примитивни методи, които, въпреки всичко, успешно вършеха работа.

Един от тези методи беше злепоставянето на свещенството. Свещенослужителите бяха представяни като пияници, в агитплакатите ги рисуваха дебели и уродливи, а децата възпитаваха с вицове за „попове” и богохулна проза.

Тези прийоми се използват и днес от враговете на Църквата. Атеисти, либерали, неоезичници и други подобни неспирно злорадстват, например, колко скъпа била колата на този свещеник, колко неугледно пък се облича друг и т.н. И както преди, хората се хващат на тази пропаганда и напускат Църквата или не влизат в нея.

Действително е тъжно, когато много духовници не се държат подобаващо, както следва да се държи добрият пастир на Христовите овци. Но това съвсем не значи, че трябва да се напуска Църквата. Ето какво пише по този повод преп. Иосиф Волоцки в своя знаменит труд «Просветитель» (Слово седмо):

«Нека никой не мисли, че веществото се е смесило с Божествената природа, но то е съединено с Божеството, така както желязото с огъня; до освещаването това са хляб, вода и вино, но по свещеническите молитви, освещаваните и обожените чрез слизането на Светия Дух хляб, вода и вино се претворяват в Тяло и Кръв Христови. И ние ги приемаме от свещеника не като от обикновен човек, но като от самия Серафим* с огнена лъжичка, със страх и трепет.

Дори да ни се струва, че свещениците живеят неправедно, пак не подобава да ги осъждаме, защото Друг е техният Съдия, Който вижда в скришно (Мат. 6:6). А за тебе нека всеки бъде достоен, стига да не е законно отлъчен от Църквата. Дори някой да превъзхожда другиго в живота, но печатът и дарът на Светия Дух се дава на всички еднакво.

Погледни: у едного пръстенът е златен, а у другиго – железен, но царският образ, изваян и на единия и на другия, е един и същ. Този образ отпечатват върху восъка. Кажи, ако си премъдър: кой отпечатък е от железния и кой – от златния. Не, ти не можеш да ги различиш, защото макар и да са различни материалите, но образът е същият. Така и тук: има различие в човешкото, а не в духовната благодат. Защото дарът на Светия Дух не се умалява от недостойнството на свещеника, и макар не към всички да благоволи Бог, но чрез всички действа.

Затова ти не съди съдията, бидейки сам под осъждане, и не паси пастиря, бидейки овца! И не казвай, че този е достоен, а онзи - не. Но нека за тебе всеки бъде достоен, освен учещият на ерес. Ако някой се окаже еретик, то трябва да се постараем да не приемаме от него ни учението му, ни причастието, и не само не бива да се причащаваме от него, но трябва и да го осъдим, и с всички сили изобличим, за да не погинем заедно с него».

„Православный крест”

Превод: Десислава Главева

* срв. Исаия 6:6-7 - Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.