Ако ти още не си се кръстил - част 1
Каним на разговор:
• онези, които се съмняват
• онези, които се готвят за кръщение
Свещеник Даниил Сисоев (1974-2009) е кандидат на богословието, автор на няколко популярни книги за тайните на мирозданието: „Кой е като Бог? Или каква е била дължината на деня при Сътворението”, „Шестоднев против еволюцията” и др. Новата книга на о. Даниил е предназначена за онези, които търсят пътя към истината, колебаят се дали да приемат св. Кръщение. Тя може да бъде полезна и за православни християни, които са загрижени за своите познати и близки.
Като завеждащ мисионерския отдел към Душепопечителския център „Св. Иоан Кронщадски”, о. Даниил се е сблъсквал с най-различни възражения, които хората, нежелаещи да приемат Св. Кръщение, представят. Колкото и абсурдни да се оказват някои от тях, авторът прави детайлен разбор и дава нужните отговори от светоотеческа позиция, съобразявайки се с лутащото се съзнание на съвременния човек.
За читателите биха били много интересни съветите към готвещите се за Св. Кръщение, а също и наставленията за това, как да се преодоляват изкушенията, които обикновено се стоварват върху новопокръстения.
Без Бога душата е подобна на пустиня
Суша. Изсъхналата земя е покрита с пукнатини. Последните оцелели растения са съвсем пожълтели и всеки момент ще загинат. Като че ли няма спасение за нищо живо...
Но изведнъж яростният пек на слънцето престава, облаци покриват небето и потоци вода се изливат върху земята. Там, където само преди минута е имало уродливи пукнатини, сега избуяват стръкчета трева, а на сутринта пустинята се покрива с пъстър килим от цветове. Колко прекрасно е възпял това древният поет: „Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил; напояваш браздите й, уравняваш буците й, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци; увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина, изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост; ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят” (Пс. 64:10-14).
Така става в природата, но същото се случва и със сърцето на човека, когато приеме боготворящото Кръщение. Ти, скъпи приятелю, не си изпитал тази живителна радост, защото още не си кръстен. Нещо е попречило на твоите родители да направят това, когато си бил младенец и душата, която по природа е християнка, интуитивно се е стремяла към всичко свято. Сега за теб, който си скрил душата си зад бетонните стени на „житейската мъдрост”, животът с Христос изглежда нещо нереално, а вероятно и като нещо пречещо на „нормалния” живот. Във всеки случай ти отново и отново отлагаш първата крачка към спасението, а възможно е и съвсем да нямаш намерение да я направиш. Струва ти се, че и така си добре – без Бога. Но хайде да помислим, как живееш ти без твоя Творец!
Никога ли не ти се е струвало, че без Бога душата ти е подобна на пустиня? Вгледай се по-внимателно - суетата те тормози, а ако спреш за миг, обзема те тъга. Наслажденията, които ти са се стрували вечни, след минута биват последвани от симптоми и състояния подобни на махмурлук. Хората, на които си се надявал те предават, при това те предават точно в момента, когато са ти били най-нужни. Парите, на които си възлагал цялото си упование, се обезценяват при поредния финансов срив. Но дори и да не страдаш от липса на пари, възникват ситуации, когато те са съвсем безполезни. Идеите, които си смятал за цел на твоя живот, не могат да ти помогнат в ден на бедствие, а още по-малко пък в деня на твоята смърт...
И се оказва, че безсмъртната душа е претърпяла корабокрушение и стои безмълвна до своето разбито старо корито. Побягваш като в кошмарен сън, а всички врати се затварят пред теб, всички връзки се разпадат в ръцете ти, без да можеш нещо да задържиш, всичко което си считал за важно те погубва. Търсиш покой, а намираш само суета и празни грижи, които те прелъстяват с измамна надежда, за която се налага да заплатиш със скърби. Греховете на младостта се стоварват върху теб в старостта. Миналото става твой безпощаден прокурор.
Мислиш си, че е в твоя власт да постигнеш нещо сериозно?! Но погледни се само - всички сили на твоята душа са разбъркани и разнебитени. Умът неистово търси непоколебима основа, но вижда че всеки път остава само с облак мъгляви знания, които на следващия ден се оказват лъжа. Волята не знае на какво да се спре. Нима не ти се е случвало да желаеш едно, да мислиш за друго, а да правиш трето? Чувствата също са извратени и понякога като пиян обичаш това, което заслужава ненавист, а ненавиждаш това, което трябва да обичаш. И тогава крещиш: Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича (Пс. 68:3). Но никой човек не може да ти помогне...
А в такава ситуация мъдрецът, разбирайки, че само извън пределите на този свят може да намери спасение е възкликнал: „Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: защото Твоята милост е по-добра от живота” (Пс. 62:1-4).
Как прекрасно би било, ако ти, преди да си стигнал дъното и още не изпитал всичките беди на живота без Бога, разбереш, че само в Бога можеш да намериш отговор на въпросите, които те измъчват и да успокоиш лутанията на безпризорната си душа! Наистина, по-добре е, да дойдеш при Бога, макар и загубил всичко, освен живота си, отколкото да си отидеш от живота, лишавайки се от участие във вечния Живот.
Така човек, осъзнавайки своето безсилие пред лицето на всепояждащата смърт, изведнъж узнава какъв е изходът от неговите лутания. Животворящият поток на безсмъртието е готов да умие неговата душа и да й даде да усети вкуса на вечното Битие. Бог е готов да снеме от очите на човека покривалото на мрака и да му помогне да види света в неговия истински вид – без омайващата атмосфера на субективността. Затова мнозина прибягват към водата на светото Кръщение (справедливо наричано боготворящо), защото в него като в тайнствена работилница, човекът се преобразява в син на Бога.
Кръщението, според дълбоката мисъл на св. Григорий Богослов, „е помощник в нашата немощ, отдалечаване от плътта, следване на Духа, общение със Словото, изправление на създанието, удавяне на греха, приобщаване към светлината, разпръскване на тъмнината. Просвещението [Кръщението, ск. прев.] е колесница, възнасяща към Бога, следване на Христа, подкрепа на вярата, усъвършенстване на ума, ключ за Царството Небесно, прелом в живота, снемане на робството, освобождаване от веригите, претворяване на състава. Просвещението е най-хубавият и най-великият от Божиите дарове!” Приелият Кръщение човек получава нови чувствени органи на душата и у него всичко си застава на мястото. Умът получава сила за целокупно мислене. Сърцето се очиства от товара на миналото. Душата получава усещане за неземен покой и вечна радост. Човек за пръв път чува не осъждане, а одобрение от своята съвест.
Сбъдват се желания, за които не би могъл и да мечтаеш. Всичко, което ти се е струвало противоречиво, става разбираемо. Тъмата на невежеството започва да се разсейва и като при настъпване на зората постепенно започват да се виждат очертанията на невидимите неща. Духът чувства препълващите го отвъдни сили и всички изкушения, (които, разбира се, се усилват след Кръщението, по-късно ще разбереш защо), той посреща както опитният шахматист - красива, макар и сложна задача. Защото борбата за възраждането на душата към нов живот е дело трудно, но изпълнимо. Битката е опасна, но победата е наша. Тръбите са прозвучали и войската влиза в бой, а там напред се чуват салютите на триумфа. И това не е чудно. Защото Христос възкръсна и смъртта погина. От нас се иска само да стъпчем вече осъдения враг.
И от сърцето на спасения се излива песен. Чуйте тези вечни слова, повтаряни молитвено от стотици поколения:
„Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето. Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град; търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях. Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки: защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо; защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния. Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им; изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки; защото Той строши медните порти и сломи железните заворки. Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си; от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им; прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!” (Пс. 106:1-21).
Дори страшната старица с косата загубва своя ужасен вид в очите на християнина. Защото те виждат, че зад черната завеса на смъртта се разпръсква безпределното сияние на вечността. Християнинът знае, по думите на св. апостол Павел, какви блага е приготвил Бог за онези, които Го обичат, макар окото да не е видяло, ухото да не е чуло и човеку и на ум да не е идвало това (срв. 1 Кор. 2:9), но Сам Отец го открива чрез Своя Дух. И затова казваме, че „животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Фил. 1:21) и ние желаем да се освободим и да бъдем с Христа (вж. Фил. 1:23). И това не е чудно. Защото в Кръщението ние сме умрели и сме възкръснали с Христа и оттогава нататък „нашият живот е скрит с Христа в Бога, а кога се яви Христос, нашият живот, тогава и ние ще се явим с Него в слава” (Кол. 3:1-4), но само ако търсим не погиващия свят, а Небесното Царство.
Би трябвало да се очаква, че знаейки за тези велики дарове и награди получавани в Кръщението, човек не може да не прибегне към неговите спасителни води. Още повече, че от него не се иска нищо повече от православна вяра и разкаяние за злите и суетни дела на миналия живот. Та дори добрите му дела, (които всъщност често са съвсем скромни), с които той се е гордял, не изчезват съвсем безследно, а се очистват от шлака на тщеславието и користта и влизат в прекрасната симфония на вечния Живот.
Но странно, (всъщност от друга страна съвсем не), мнозина се отказват от този велик дар по съвсем абсурдни причини. Това не е чудно, защото зад всички тези възражения стои всъщност исконният враг на човека, древният змей, не желаещ да се лиши от своите придобивки. Именно нему по „авторско право” принадлежат всички некръстени. Той е изобретил греха и изисква за него като хонорар човешката душа. Как би допуснал той греховете да изгорят, хората да се освободят от неговите коварни примки и да преминат под могъщата десница Господня?! Естествено е, че той би се опитал да ги оплете в коварните си мрежи.
Ще опитаме да разгледаме възраженията, които представят хората, не желаещи да приемат Кръщение. Ще ги осветлим не от наша човешка гледна точка, а от позицията на Православната Църква, помнейки, че Православното християнство е религия на разума, а умът просветен от Божия дух, с лекота ще разкъса като паяжина всички козни на врага.
Но нека преминем сега към самите аргументи, които нашата покварена воля, омагьосана от бесовете, издига против боготворящото Кръщение.
И така, ето отговорите на шестнадесет възражения на съмняващия се.
Отговори на шестнадесетте възражения на съмняващия се
Възражение първо:
„Науката е доказала, че Бог не съществува!...”
"Не вярвам в никакъв Бог, така че, защо ми е това ваше къпане? Още повече, че науката е доказала, че Бог не съществува!"
Разбира се, че ако ти не вярваш в съществуването на Бога, не може и дума да става за кръщение. Всеки честен свещеник е длъжен да предотврати такова кощунство, ако узнае, че кръщаваният пристъпва към купела без вяра в Твореца. А понякога това се случва, когато невежите роднини се опитват насила да накарат човек да приеме Кръщение. Но това е и кощунствено, и безполезно. По думите на св. Кирил Иерусалимски „водата ще го приеме, а Духът ще го отхвърли”.
И така, с единия от твоите аргументи ние се съгласяваме напълно. Невярващият не бива да бъде кръщаван. Но бъди и ти честен пред себе си, задай си няколко нелицеприятни въпроса и честно, без да прибягваш до лукавството на лекторите-атеисти, отговори на тях.
Защо си толкова сигурен, че няма Бог? Такава мисъл е най-малкото наивна. Поразсъждавай: ако няма Творец, то как е могъл да се появи този сложен свят? Случайно? Но ако ти кажат, че компютърът, на който набирам този текст, е възникнал в резултат на московски ураган, по време на който мълния е паднала върху склада за резервни части, ти, разбира се, би отвърнал, че това са глупости. А ако започнат да те убеждават със съвсем сериозен тон, ти вероятно би решил, че или се подиграват с теб, или пред теб стои пациент на психодиспансера. И би бил прав.
Но тогава как може човек искрено да мисли, че Слънчевата система или човешкото тяло са възникнали случайно? При все че дори само за разшифроването на генетичния код на човека са били необходими няколко десетилетия работа на стотици (!) видни учени! А каква мъдрост се иска, за да може този код да бъде записан... А ти казваш, че животът е създал тази случайност!
Но защо случайността е създала различните форми на живот по единни за цялата планета закони? А самите закони на природата, как са могли да се появят без Законодател? Ако бяха верни идеите на атеизма, тогава въобще не би била възможна никаква наука. Защото, ако човек е продукт на безсмислената материя, подчинена на слепия случай, тогава всяка негова мисъл (в това число и самата теория за еволюцията и всички видове атеизъм) са само резултат от случайно съединение на елементарни частици, съединение нямащо никаква ценност. Да, за нас тогава би трябвало да е все едно какво твърдим, защото всички думи и всички мисли са еднакво лъжливи. Може също така спокойно да кажем (със същата степен на доказаност), че ние сме резултат от дълбоките мисли на камъка или дървото...
Атеизмът не дава обяснение за единството на законите на света и дори не изяснява, защо той въобще е познаваем. Еволюционизмът, който е необходим за атеиста, пряко противоречи на втория закон на термодинамиката. Писателят Айзък Азимов го формулира така (между другото без помощта на математически формули): „С други думи вторият закон би могъл да бъде формулиран така: „Вселената непрекъснато става все по-безпорядъчна!” Разглеждайки втория закон от тази гледна точка виждаме, че това е казано за нас. Трябва усърдно да се потрудим, за да приведем стаята си в ред, но в безпорядък тя се привежда сама и то много по-бързо и с по-малко усилия. Дори да не влизаме в нея, тя ще потъне в прах и мръсотия. Колко трудно е да опазим порядъка в собствения си дом и дори в собствените си тела, колко бързо всичко отива към упадък. Дори нищо да не правим, всичко върви към упадък, поврежда се, износва се от само себе си. Това представлява вторият закон”. Ако теорията за еволюцията е вярна, тогава неверни са нашите всекидневни наблюдения и разчетите на инженерите. Освен това еволюционистите трябва да сезират съда за това, че Руската Академия на науките не разглежда проекти за вечни двигатели със стопроцентов коефициент на полезно действие.
Атеистичната картина на света е невероятна от математическа гледна точка. Защото шансът за случайното възникване на набора от постоянни световни величини (като напр. скоростта на светлината, масата и заряда на електрона и т. н.) е равен на 1 към 103000; случайното появяване на най-простата бактерия е с шанс 1 към 1040000; случайното изменение в нужното направление на пет белтъка е с шанс 1 към 10275 и т. н.
Атеизмът е лишен от възможност за научно предвиждане. Той не може да бъде проверен експериментално, за разлика от другите научни теории, и затова дори с голямо усилие той не може да бъде отнесен към сферата на науката.
Атеистичната „теория за еволюцията” не е в състояние да обясни множество факти от земния живот, например съществуването на бръмбара-бомбардировач, росянката (растенията, хранещи се с насекоми), ехолокацията у прилепите, раждането на кита под вода. Затова тя не може да се нарече научна. Това е по-скоро някаква екзотична форма на вяра. Така че думите „науката е доказала, че няма Бог”, се разминават с реалния живот.
От друга страна ти твърдиш, че животът има смисъл, че има разлика между добро и зло. Но ако си прав в отрицанието на Бога, тогава всички твърдения за добро и зло са съвсем нелепи. Нима може да има някакъв смисъл от живота на късче безсмислена материя? То няма нито цел на битието, нито морал, нищо, освен една могъща смърт, неговата единствена богиня. Признай си честно, че като цел и смисъл на своя живот на практика ти почиташ гробната могила!
Ако си съгласен да служиш на смъртта, това е твое право. Ти сам избираш вечната си гибел. Но аз съм длъжен да те предупредя. Каквото и да мислиш ти, душата е неунищожима, и зад прага на живота веднага ще се убедиш, че на практика има и Бог, и възкресение на плътта, и Съд, на който всеки, в това число и ти, ще даде отговор за делата си. Жалко е, но там няма да ти помогнат разсъждения от рода: „Аз не вярвах и затова Ти, Боже, не можеш да ме съдиш”. Нима не се боиш, че Бог може да ти каже: „Ако сам не си беше затулил ушите и заслепил очите, щеше да узнаеш за Мене. А ти сам доброволно Ме отхвърли. И това стана, защото твоите дела бяха зли и светлината на Откровението стана непоносима за твоите болни очи. Искаше да живееш, сякаш Мен Ме няма. Ето, живей така и занапред! Иди си от Мене! Само помни, че Аз Съм Светлината, а извън Мен е външната тъмнина, Аз Съм Животът, а извън Мен е вечната смърт, Аз съм любовта, а извън Мен е ненавистта, Аз Съм Радостта, а извън Мен е плач и скърцане със зъби. Ти сам направи своя избор, така че получи това, което си поискал”.
За да не чуе такива страшни слова, човек избира пътя на постепенното възхождане към Бога, който започва с Кръщението.
„Если ты еще не крестился”
Превод: Свещ. Божидар Главев