Лукавството на книжното неверие срещу простотата на безкнижната вяра

Тук простотата на вярата спори с лукавото неверие. Вярата, осенила прогледналия слепец, просветила духовните му очи, и той ясно видял истината.

Вижте колко логично е всичко у него! Питат го: ти какво ще кажеш за този, който ти дарува зрение? Пророк е, - отговаря той, тоест пратеник Божий, облечен в чудодействена сила.

Непререкаем и верен извод! Но книжната образованост не иска да види тази вярност и търси как да се отклони и скрие от последствията й. Ала тъй като не й се удава, тя се обръща към некнижната простота с нелогичното, ирационално внушение: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник (Иоан. 9:24). Простотата на вярата не съумява да свърже тези понятия – грешност и чудодейственост, и заявява това открито: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам (25).

Какво може да се възрази срещу такова незнание? Но логиката на неверниците продължава да упорства и при цялата очевидност не се стеснява да твърди, че не знае откъде е Отворилият очите на слепия. „Това е и чудното”, казва им здравата логика на вярата, „че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо” (30-33).

Можело да се очаква, че след това на книжниците не им оставало нищо друго освен да се преклонят пред силата на това заключение. Но книжната ученост не може да търпи здравата логика на вярата и я изгонила вън... Иди че доказвай истината на вярата на онези, чийто ум се е разтлял от упорство в неверието. Неверниците от всички времена са еднакво скроени.

Св. Феофан Затворник. Мысли на каждый день года.

Превод: Свещ. Божидар Главев