Ачо е просяк. Като дете баща му го завежда да крадат медна жица. Обаче – брумм! Момчето остава без лява ръка до китката. Оттогава проси. Коленичи на тротоара край женския пазар и чака. Не казва нищо. Само гледа хората в очите. Най дават бабите. Костюмарите пък изобщо не го забелязват…

Ачо расте. Заглежда се подир мургавите момичета. Ама тайно. Щото знае, че не са лъжица за неговата уста. Вече е двайсе и кусур годишен, когато го прибира една вдовица. От махалата. Като донесе малко пари, тя се чумери.

Най му е кеф на Ачо да проси пред „Света Троица”. Макар че в неделя се събират много циганьори. Ама те не са му в категорията. Ачо знае, че е специален. Бабетата му дават по левче, лелките – по два. Пък има един чичка, дето му дава по пет. Ако му приплаче, че е болен – дава десет. Давал е и двайсетачки. Носи му запазени дрехи и зимни обувки.

Навръх Коледа едно дяволче пуска мухата на Ачо. Ей, много пари има тоя чичка, да знаеш - му подшушва рогатото. Вечерта вдовицата пак се вкисва, че е донесъл малко пари. Тогава Ачо решава да обере чичката. Подир Рождественската служба го проследява отдалеч.

Сутринта на Васильовден чичката идва на литургия. Ачо го изчаква да влезе в черквата и хуква към апартамента му. Разбива с един лост вратата и влиза. Ама гарсонерата празна. На масата в кухничката има дебела книга. От нея стърчат някакви пари. 25 лева, загънати в хартийка. На нея пише „За Ачо за Банго Васил”. Просякът не може да чете, но прибира парите в джоба. Тогава ненадейно се връща чичката. Разтваря Библията и търси парите. Ачо сграбчва сатърчето за месо и го удря в тила…

Дават му 12 календара. В затвора всичко му е като в сън. Не че е хубаво да си вътре, ама поне манджата ти е сигурна. Една неделя чува да бие камбана. И краката му сами го довеждат до параклиса. Понечва да коленичи отвънка, пред вратата. Ама се сеща, че тука няма от кого да проси. Тогава за пръв път прекрачва прага…

Ачо носи дърва за печката. Чисти свещниците от накапалия восък. Учи се да се кръсти. Ей-така, с трите пръста. В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Слуша Евангелието. По Петровден отец Йордан го кръщава.

Като внася купела в олтара, отецът вижда, че Ангел е коленичил пред иконата на Христос. От очите му капят едри сълзи, а от устата му излиза скимтене.
- Айде, Ангеле… айде братле… - бута го по рамото свещеникът.
- Аз… не съм Ангел… Юда съм аз, отче… - хълца Ачо и се чуди защо на душата му става леко и хубаво, както никой път досега…