За културата и човека
(Писмо до Р. З.)
Вие пишете, че сте прекарал зимата в един известен европейски курорт. Няколко дни сте се чувствал доста приятно, докато погледът Ви се е реел из мраморните дворци, мозаичните фонтани, чистите, равни улици, храмовете и музеите, библиотеките и хотелите – всичко онова, което услажда любопитния взор и се счита за културно наследство.
Но след известно време сте започнал да се интересувате и от хората, (по-скоро те сами привлекли Вашето внимание), живеещи в този град и тогава сте забелязал, че сте платил например прекалено висока цена за късче обикновено стъкло, което са Ви продали като брилянт; че файтонджията Ви е превел през целия град, за да стигнете до магазинчето, което е само на една пряка от хотела Ви, че всички наоколо гледат на Вас не като на човек, а както орли – мърша, в очакване на своя дял от плячката. Всеки търсел начин безнаказано да Ви скуби и ограбва. И Вие ми пишете, какво възхищение предизвикала у Вас културата на този град и какво отвращение – нравът на неговите жители. „Техните прадеди сигурно са били велики хора, щом са създали такава велика култура!”, с тези слова завършвате писмото си.
Не се лъжете! Техните прадеди са били същите като тях. Културата се създава не само от велики хора, но често от малки, много малки, понякога даже от нéчовеци. Малки хора са създали културата на Вавилон и Египет. Кървавата Семирамида* е построила висящите във въздуха градини. Нечовеци са създали културата на погиналия Помпей. Нечовеци са създали културата на Тир и Сидон – два безбожни града. Нечовеци са създали културата на Содом, онзи Содом, известен със своето зло. Не са били велики и мексиканците, създали велика и славна култура. За културен град се считал и Капернаум, ала културата му не го спасила от „славата” на Содом: И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане; но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе, (Мат. 11:23-24).
Културата и нравствеността не винаги вървят ръка за ръка, затова не бива по нивото на културата да съдим за отделни личности или за цял народ.
А в заключение, позволете да Ви задам като на славянин един въпрос: след опита, натрупан от Вас в културния град Х., кое, според Вас, се явява най-важната задача за славянските народи – създаването на култура или възпитанието на нравственост? Какво очаква светът от славяните – култура или духовност? От какво днес има въпиюща нужда – от култура или от добри хора?
* Семирамида (Шамурамат), царица на Асирия от края на ІХ в. пр. Р. Хр. Водела завоевателни войни, основно в Мидия. С нейното име погрешно се свързва съоръжението, известно като „висящите градини” във Вавилон, едно от т. нар. седем чудеса на света. Тези градини били създадени в VІ в. пр. Р. Хр. от царя на Вавилон Навуходоносор ІІ (605-562) в чест на любимата му жена - мидийската царска дъщеря. По времето, когато е живял св. Николай Сръбски (1881-1956) наистина се е считало, че тези градини принадлежат на Семирамида. Това, разбира се, не променя смисъла на казаното от светителя – бел. прев.
Из „Миссионерские письма”
Превод: Десислава Главева