За духовния смисъл на демокрацията

Олег Емелянов

Мнозина недоумяват, какво общо има между демокрацията и световните религии. В демократична Америка обаче президентът дава клетва с ръка на Библията, в ислямските страни – на Корана, а в Руската Федерация – на конституцията, която в нашата страна сякаш е поставена наравно със Свещеното Писание. Нито един човек не може да се нарече демократ дотогава, докато не признае, дори само пред себе си: „Аз вярвам в демокрацията”. А нали „вярата” е синоним на думата „религия”.

Религията на демокрацията в много отношения е основана на суеверието, че посредством ритуала на пускане на листчета в кутия с пролука, човек може да промени съдбата си. В демокрацията има и мистика, защото нали тя провъзгласява равенство на всички религии, и не само на тези, които съществуват, но и на тези, които биха се появили. Демокрацията по някакъв свръхестествен начин знае, че всички религии на бъдещето, каквито и да са те, ще се впишат хармонично в нея. Всички християни знаят, че в бъдеще ще дойде антихрист и ето че демокрацията вече ни подготвя или по-точно, подготвя съзнанието ни за неговото приемане.

Ако получите съобщение за това, че някъде е станал терористичен акт и ви предлагат да определите националността на неговите извършители и изпълнители, то демократите сред нас със сигурност незабавно ще отговорят: «Тероризмът няма националност!»

Само че, емисарите на тероризма не отиват в търсене на потенциални терористи в православните храмове, а отиват в джамиите, защото знаят, че именно там ще намерят необходимия им човешки ресурс. И само извратен от демокрацията ум не би признал този факт. Още повече, че това не е някакво незначително битово недоразбиране, а стратегическа глупост, която направлява и определя вътрешната и външната политика на дадена страна, а така също формира мисленето на гражданите, тъй като всеки е длъжен да стане правоверен демократ и да дава само глупави отговори!

Пред нас стои избор: да постъпваме разумно или демократично. И излиза, че даже и да не си глупак по рождение, то си длъжен да станеш такъв по конституция! Наистина печален факт: не си длъжен да станеш гражданин, но идиот - задължително!

Защо трябва да се говори не правдиво, а в тон с демократическото вероучение? Навярно защото истината може да обиди мюсюлманите, а щом е така, по логиката на демокрацията, трябва да забраним правдата!

Демокрацията е толерантна към всичко, само не и към здравия разум. Тя намира идеалния предлог за борба с правдата, тъй като правдата все няма да се понрави някому. Борбата с правдата се води под егидата на борбата за светлите идеали на демокрацията. Получава се така, че трябва да се живее не според правдата, а според лъжата и демокрацията. Впрочем дяволът, както и демокрацията, също е лъжец и баща на лъжата. Човек, който живее в демократична страна е длъжен да принесе здравия си разум в жертва на идола на демокрацията! Всеки трябва непрекъснато да се упражнява в глупости дотогава, докато не се превърне в пълноценен идиот и така не приведе своите възгледи в съответствие с конституционните норми!

Даже и ако не желаеш да станеш глупак и да скъсаш със здравия разум, то все едно, длъжен си да си кривиш душата и да се преструваш, за да не бъдеш заподозрян в здравомислие, тъй като ако разсъжденията ти не съответстват на демократичните, властта ще те обвини във фашизъм, национализъм, шовинизъм и т. н., и т. н. Ето това всъщност е националната идея – принудителна дебилизация на населението в буквалния смисъл на думата.

Тези, които са се сблъсквали с американци, могат да забележат, че болшинство от тях са хора с висока култура в областта на глупостта. Това тяхното не е някакво природно скудоумие, а именно култура на глупостта, тоест изкуствено развита и култивирана глупост. Техният начин на мислене отдавна вече съответства в пълна мяра на конституцията им. Но точно от тях ли трябва да вземаме пример?!...

Защо е нужна тази «фабрика за идиоти»? Известният норвежки писател Ибсен забелязал, че при демокрацията и умният и глупавият имат един глас, но тъй като глупавите са винаги повече от умните, то демокрацията е власт на глупаците. В хода на развитието на демокрацията глупостите, абсурдите и нелепиците стават все повече и повече, и все по-явна става неспособността й да решава проблемите.

За нея е просто жизнено необходимо, населението да затъпее, и колкото по-бързо, толкова по-добре. Хората с повреден разум могат без особен труд да бъдат въведени в заблуждение, те губят връзка с реалността и живеят в света на илюзиите. Ако се погледне през призмата на идиотизма на който и да е проблем, колкото и сложен и страшен да е той, то ние няма да го видим, а напротив, ще открием проблем там, където го няма. Демокрацията е свободомислие отвъд пределите на здравия разум.

Някои могат да възразят, че демокрацията – това е народовластие, волеизявление на нацията. По тази логика излиза, че тогава нашият народ доброволно е осъществил своята вековна мечта завинаги да предаде всички свои природни богатства на шайка олигарси, а сам  да остане беден! Нашата култура на глупостта, в отличие от културата на цивилизования Запад, все още не е съвсем висока, за да повярваме в това!

Този, който не се противи на глупостта, има слаба воля или съвест, точно защото душата се състои от ум, воля и съвест.

*****

Из «Великая ложь демократии»

Митрополит Санкт-Петербургски и Ладожки Иоан

Идеологическата основа на демокрацията като светоглед се изразява в знаменития лозунг на френската революция: «Свобода, равенство, братство». Поддали се на външната привлекателност на този запомнящ се призив, милиони хора в течение на цели столетия безуспешно се опитвали да го въплътят в живота. Много, дори умни и образовани хора, не схванали отвлечения, абстрактен характер на този лозунг, не забелязали вътрешното противоречие на неговия призив, защото как на практика може да се съвмести свободата с равенството?! Струва си да се огледаме около нас, за да видим тяхното лукавство: в природата няма равенство – тя е безкрайно разнообразна и строго иерархична; не съществува и абсолютна свобода, която да е неограничавана от взаимносвързаността и закономерния ред на явленията; не съществува някакво безлико и безпринципно братство, защото нравственото чувство на човека винаги е избирателно.

«Когато поискали да направят от тази формула задължителен обществен закон, когато се опитали да я превърнат във формално право, свързващо хората помежду им, а в областта на външните взаимоотношения на правителството в отношенията му с останалите правителства, когато изработили от нея някаква нова религия за народите и правителствата, тя се оказала фатално лъжлива, и идеалният закон за любов, мир и търпимост бил сведен до външна законност, превръщайки се сам в закон на насилието, раздора и фанатизма».

Горното твърдение на Победоносцев повече от всякакви думи се потвърждава от това, че двете най-кървави и разрушителни в историята на човечеството революции: френската през осемнадесети век и руската през двадесети, се извършили под акомпанимента на гръмогласните призиви за «свобода, равенство, братство».

„Православный Крест”

Превод: Десислава Главева