Архиепископ Герман Аав (1878-1961) – крупен модернист, деятел на обновленчеството. Оглавява т. нар. „Финска Православна Църква”, в която въвежда новия календар.

В 1889 г. постъпил в Рижкото Духовно училище. От 1894 до 1900 г. учил в Рижката Духовна семинария. В 1904 г. ръкоположен за дякон и иерей и става настоятел на енорията в Мустияле на остров Сааремаа. През 1920 г. след провъзгласяване независимостта на Естонската република и образуването на автономната Естонска Православна Църква в юрисдикцията на Московска патриаршия, влиза в състава на църковното управление. През 1922 г. на Събора на ЕПЦ е определен за викарий на Нарвската катедра.

През 1922 г. на Събора на духовенството на Финската Православна Църква (ФПЦ) в юрисдикцията на Московската патриаршия е избран за викариен епископ с титул „Сортавалски”. Под давление на финското правителство църковното управление на ФПЦ взема решение да се отдели от Руската Църква. Въпреки протестите на архиепископ Серафим Финландски и Виборгски за неканоничността на този избор на викариен епископ без съгласието му, църковното управление на ФПЦ утвърждава кандидатурата на Герман Аав и се обръща към известния модернист и икуменист Константинополския патриарх Мелетий Метаксакис с молба да извърши хиротонията.

На 6 юли 1923 г. патриарх Мелетий Метаксакис подписва томос, с който потвърждава правото на автономия на ФПЦ. Въпреки протестите на Архиерейския Събор на РПЦ зад граница на 8 юли 1923 г. Мелетий Метаксакис и архиереи от Константинополската патриаршия хиротонисват Герман Аав в епископ Сортавалски без дори предварително да го пострижат за монах и с това извършват разколнически акт.

През 1923 г. Съборът на ФПЦ назначава Герман Аав за епископ Карелски. На 14 ноември същата година светият патриарх Тихон и Свещеният Синод на РПЦ приемат постановление, съгласно което временното обгрижване на ФПЦ от Константинополска патриаршия се признавало вече за ненужно и се обявявало връщането на ФПЦ към юрисдикцията на Московска патриаршия, но на 15 февруари 1924 г. Герман Аав и църковното управление на ФПЦ пратили на патриарх Тихон известие, в което заявили за окончателното си излизане в разкол. В същата година под предлог приемане нов закон за официалния език на Финландия, архиепископ Серафим като неговорещ езика, бил отстранен от управлението на ФПЦ и прогонен от Финландия. На състоялия се през 1925 г. Събор на духовенството Герман Аав, който също не говорел фински, бил избран за предстоятел на ФПЦ с титул „Архиепископ Карелски и на цяла Финландия”.

Герман Аав веднага преминал към обновленчески реформи по примера на ръкоположилия го Мелетий Метаксакис. Под давление на правителството на Финландия, а и с оглед на приетото на „Всеправославния” конгрес от 1923 г. решение за преход към новия стил, Герман Аав наредил на всички манастири и енории на ФПЦ да минат към новия календар и западната пасхалия, като по този начин станал участник в т. нар. „новостилен разкол”. В 1924 г. Герман Аав за първи път извършил пасхалните богослужения по западния календар в нарушение каноните на Вселенските събори за правилата на празнуване на Пасха. Братята на Валаамския манастир отказали да се подчинят на това нововъведение. За да ги принуди към подчинение през септември 1925 г. Г. Аав заминал за Валаам заедно с видния модернист и икуменист архиепископ Герман Тиатирски, съратник на Мелетий Метаксакис. Болшинството населници на Валаамския манастир отказали да участват в извършваните от Г. Аав богослужения. Тогава църковното управление начело с Герман Аав взело решение да накаже монасите, останали верни на стария стил. В периода 1925-26 гг. от манастира и страната били прогонени 42 монаси, а още трима заминали по собствено желание. „Прогонените от манастира иноци дълго време се мъчели в един пуст дом близо до гр. Сердобол, търпейки различни лишения, при което един от най-възрастните свещенослужители, иеромонах Потапий, починал от разрив на сърцето... Погребали го в Сердобол, тъй като не получили разрешение да го погребат в манастира, пише валаамският писмоводител монах Иувиан.

Едновременно с това Герман Аав провеждал политика за „космополитизация” на Църквата и нейната „национализация”, изхвърляйки по този начин всичко руско от живота на Църквата. По негова инициатива променили дори надписите на иконите от църковно-славянски на фински. Успял да наложи и промяна във външния вид и облачението на свещенослужителите по униатски „гръко-католически” образец. Отменил задължителното носене на раса от свещениците и осмоконечния „руски” кръст, като вместо него въвел четириконечен кръст, закачен за верижка, съставена от съединени помежду си свастики. Разрешил на духовниците да стрижат косите и брадите си, а на женените клирици – да носят венчалните си пръстени на лявата ръка. При строежите на църкви предписвал да се вземат за образци лутерански храмове или да се придържат към византийския, но не и „руския” стил.

Герман Аав поощрявал също така икуменическите контакти с католици и лутерани.

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева