Ето отново един истински случай. При батюшката в храма отишла някаква жена и поискала той да се помоли за упокой душата на Владимир Илич Ленин. Свещеникът категорично отказал, а отказът си обяснил така:

- Както е известно, Ленин е вечно жив. А живите не ги поменават за упокой.

.....

Моят приятел отец А. К. е целибатен свещеник. Навремето преди ръкоположението си бил олтарник в Ярославския съборен храм. Когато дошло време да приеме свещен сан, той изразил желание да остане безбрачен. Тогава Владика Иоан го подхвърли на своебразно изпитание. Взе го със себе си в една от енориите си. А нейният настоятел имал три големи все още неомъжени дъщери, които били доста привлекателни на външен вид. След богослужението, както подобава бил сложен обяд. При това Митрополитът се разпоредил моят приятел да седне точно срещу дъщерите на домакина. След това в продължение на обяда Владиката следял, как ще се държи той при тези обстоятелства...

А. К. издържал на това изпитание и скоро приел свещен сан без да се жени.

.....

Покойният протодякон Александър Пижицки ми разказа, че в Ростов на Дон познавал един свещеник, който проповядвал по следния начин:

Излизал на амвона и започвал:
- Братя и сестри...
(В това време очите му се напълвали със сълзи.)
- Днес честваме Въведение на Пресвета Дева Мария в храма...
(Тук сълзите вече започвали да се стичат по бузите му.)
- Пресветата Дева... нейните праведни родители...

В този момент започвали да го задушават ридания и той вече не можел да произнесе нито дума... Но като гледали батюшката, присъстващите в храма също започвали да плачат... Това продължавало известно време и накрая батюшката, плачейки се оттеглял в олтара. А енориашите в един глас заявявали, че никой не може да проповядва по-добре от този свещеник.

<< предишна

Христианский юмор

Превод: Десислава Главева