В Московското метро на мястото на взрива

Известно е, че искрено вярващият човек става смел и проявява мъжество. Колкото повече човек има страх от Бога, толкова повече той презира смъртта. А за светиите тя е даже желана... “Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя?” (Пс. 26:1).

* * *

Това се случило през 1999 г., когато московското подворие на Оптинския манастир все още се намирал в Останкино, в храма “Живоначална Троица”. По това време столицата бе залята от вълна терористични актове. И тогава в Службата за Държавна сигурност позвънили неизвестни лица и съобщили, че в храма има бомба. Служителите на реда дошли в храма и казали за това на свещеника, но той отвърнал, че не може да спре службата. Тогава развълнуваните агенти започнали да обявяват на енориашите, че храмът е миниран, но хората не напуснали местата си. Само един или двама се изплашили и излезли.

Агентите тичали насам-натам, вълнували се: “Ама вие не разбирате! Всички може да излетите във въздуха!” А православните отговаряли: “И слава Богу! Господ е казал: както те заваря, така ще те съдя. Като умрем по време на службата, ще отидем в рая.” На сътрудниците не им оставало нищо друго освен да напуснат храма. Така и не се разбрало, дали в него е имало бомба или не, тъй като не последвал никакъв взрив.

Вярата в Бога е увереност във висшето благо. Загубата на тази вяра е най-голямото нещастие, което може да сполети един народ. Дори само колебанието води към нещастие и веднага ни връща в обятията на безнадеждното езичество, в царството на злото.

М. О. Меншиков

Така се проявила твърдата вяра на православните. Невярващият човек се страхува от всичко. А сега, след взрива в столичното метро, в Москва и в други големи градове обстановката е напрегната. Много хора започнаха по-малко да използват метрото, предпочитат наземния транспорт, от което рязко се покачиха цените на таксиметровите услуги. На благочестивите жени с кърпи на главата се гледа със страх като на членове на мюсюлманска секта.

В някои предприятия звънят неизвестни лица и съобщават за заложени бомби. Всички биват евакуирани, а после се оказва, че сигналът бил фалшив. Но тези провокации увеличават тревогата и създават паника в обществото, по-опасна от самите терористични актове. На тази обща световна паника се поддават и свещенослужители-икуменисти, които от страх спешно започнаха да монтират на входа на храмовете рамки с металодетектори.

Какъв контраст със светото спокойствие на иеромонаха от Оптинското подворие и мъжеството на неговите енориаши! Оказва се, че главната трагедия не е във взривовете, а в това, че повечето от нас сме християни само по име. Ако бяхме тези, които трябва да бъдем, нищо не би могло да ни смути или изплаши.

Затова главните усилия за противодействие на международния тероризъм трябва да бъдат насочени към това да върнем нашия народ към Христа, в Неговата Православна Църква. Онези, които пречат на този процес, са съучастници на терористите с всички произтичащи от това последствия.

"Православный Крест"

Превод: Даниела Димитрова