Моят баща се отнасяше към отец Иоан Кронщадски с голямо предубеждение. Неговите чудеса и необикновена популярност обясняваше с хипноза, с безпросветността на обкръжаващите го, с хорската истерия и прочие.

Ние живеехме в Москва, а баща ми работеше като адвокат. Аз точно съм бил навършил четири годинки и понеже съм бил единствен син, ме нарекли Сергий в чест на баща ми. Родителите ми ме обичаха безумно.

Баща ми често пътуваше до Петербург заради делата на своите клиенти. Така веднъж той пак замина за два дни и както обикновено отседна у своя брат Константин. Когато отишъл този път, заварил брат си и снаха си в голяма скръб – била заболяла по-малката им дъщеря Леночка. Тя боледувала много тежко и, макар по едно време да й станало по-добре, те поканили отец Иоан да отслужи молебен. Когато баща ми отишъл у тях, точно очаквали отеца. Баща ми им се присмял и заминал за съда, където се разглеждало делото на неговия клиент.

Когато се прибрал следобеда след четири часà, видял пред дома на брат си шейна с двойка коне и огромна тълпа хора. Разбирайки, че е дошъл отец Иоан, той с труд се добрал до входната врата и след като влязъл, отишъл в стаята, където батюшката вече служел молебена. Баща ми застанал настрани и с любопитство започнал да наблюдава знаменития свещеник. Много го удивило, че отец Иоан, след като бегло прочел положеното пред него листче с името на болящата Елена, застанал на колене и горещо започнал да се моли за някакъв неизвестен, тежко болен младенец на име Сергий. Молил се дълго за него, а после благословил всички и си заминал.
- Та той е просто ненормален! – възмущавал се моят баща след заминаването на батюшката. Него го повикаха да се моли за Елена, а той през целия молебен се молеше за някакъв си непознат Сергий!
- Но Леночка е вече почти здрава! - плахо възразила снаха му, искайки да защити уважавания от цялото й семейство свещеник.

През нощта баща ми си заминал обратно за Москва.

Прибирайки се на другия ден в нашия дом, той бил поразен от царящия в него безпорядък, а когато видял измъченото лице на майка ми, се изплашил:
- Какво се е случило тук?
- Скъпи мой, влакът ти навярно още не е бил тръгнал, когато Серьожа се разболя. Вдигна много висока температура, получи гърчове и започна силно да повръща. Аз повиках Пьотр Петрович, но той не можа да разбере какво става със Серьожа и пожела да се свика консилиум. В началото аз исках да ти телеграфирам, но не можах да намеря адреса на брат ти Костя. Трима лекари останаха при Серьожа цялата нощ и, накрая признаха, че положението му е абсолютно безнадеждно. Само да знаеш какво съм преживяла! Никой не можа да заспи, защото му стана много зле, а аз бях като вцепенена. И изведнъж вчера следобед след четири часà, той започна да диша спокойно, температурата спадна и успя да заспи. После му стана още по-добре. Лекарите нищо не можаха да разберат, а аз – още по-малко. Сега Серьожа е само малко слаб, но вече се храни и е в креватчето си със своето мече.

Докато я слушал, баща ми все по-ниско и по-ниско отпускал глава. Ето за кой тежко болен младенец Сергий така горещо се молел вчера отец Иоан Кронщадски!

Из „Православная проза”

Превод: Десислава Главева