Нравственият смисъл на историята
Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание - част 7
Отличителната особеност на Библията се състои в това, че в нея човешката история не е просто безсмислена поредица от имена и събития. Зад външното течение на историческия процес авторите на Свещените книги са вложили съвсем конкретен смисъл. Пришествието на Спасителя в света, това е централното събитие на световната история и към него е насочено всичко. При това е важно да се отбележи, че Сам Бог направлява човешката история, но без да я насилва, а като се съобразява с човешката воля; не игнорира, а отчита нравственото състояние на човечеството. Точно тази мисъл постоянно се подчертава от авторите на Библията – успехите и паденията на човешкото общество, разцветът и гибелта на народите зависели от тяхното нравствено състояние, от това доколко те преуспяват в доброто или обратното - затъват в злото.
Ако народът почита истинския Бог и живее благочестиво, Бог му дарува изобилие във всичко и го защитава от всички външни врагове. Ако народът се отклонява към нечестие и идолопоклонство - Бог му праща бедствия за вразумление.
Такава е библейската «философия на историята». Но за о. Александър това е просто «богословска схема» (М. 368). Реалната история според него се развива по друг начин, под действието на напълно «земни» причини: икономически, социални и природни.
Ще приведем няколко примера:
Преди влизането в Обетованата земя пророк Моисей предрекъл на своите единоплеменници, че тяхното благополучие ще бъде следствие от тяхното благочестие и обратно, отстъплението на народа от истинския Бог ще доведе до бедствия. (Втор. 28 гл.). Авторите на следващите книги от Библията, когато описвали историята на Израил, показвали, че това пророчество се е изпълнило на дело, като греховете на народа довели до поробването на страната от чуждоземни завоеватели. (вж., например, Иис. Нав. 24:36: И почнаха Израилевите синове да служат на Астарта и Астарот и на боговете на околните народи; и Господ ги предаде в ръцете на моавския цар Еглона, който ги владя осемнайсет години.
И обратно, при тяхното покаяние Господ им изпращал избавление, напр. Съд. 3:15: Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера.
Отец Александър не приема такова обяснение, а в замяна предлага свое, по-земно такова: «Израил не бил нищо друго, освен обикновен съюз на племена и кланове, съвсем разнородни, които не били свързвани от нищо друго освен от религиозните традиции;... отслабването на религиозните връзки почти винаги довеждало до загуба на политическата независимост на съответните колена». При такова обяснение Бог някак си бива отстранен от историята. Наистина дори за човек поне малко запознат с Библията такава пресиленост на обяснението е ясно забележима. Свещената книга говори за съвсем други причини: за това, че всички колена веднага били подхвърлени на завоевателните апетити на иноплеменниците. А когато евреите се обръщали към Бога, тогава те побеждавали враговете, но не благодарение на обединените си сили, а чрез явната Божия помощ. Например, Гедеон по особено повеление Божие съкращава числеността на своята армия от 22 хиляди на 300 човека, за да бъде приписана победата не на човешката сила, а на Божието всемогъщество (Съд. 7:2-8). За о. Александър подобни моменти от Свещената история сякаш не съществуват и той просто избягва да говори за тях.
Още един пример – едно от най-важните събития в историята на Израил е разделението на царството на Иудейско и Израилско. Според Библията (3 Цар. 11:12), то е станало след смъртта на Соломон и е именно наказание за неговите грехове – изпадането в идолопоклонство, към което царят бил склонен от многочислените си жени-иноплеменнички. Сам Бог предупредил Соломона: И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб; но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна; ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Иерусалим, който съм избрал, (3 Цар. 11:11-13). Пророк Ахия възвестил на Соломоновия раб Иеровоам, че нему Бог връчва властта над десетте колена израилеви (3 Цар. 11:29-39). Пророчеството се изпълнило след смъртта на Соломон, когато евреите се обърнали към сина на Соломон - Ровоам с молба да облекчи бремето на налозите, а новият цар отказал и тогава десетте колена се отделили от Ровоам и избрали за свой цар Иеровоам, (3 Цар. 12:1-20). Ровоам решил да си върне властта над цялата страна с военна сила, но пророк Самей казал на него и войската му: Тъй говори Господ: не ходете и не почвайте война с вашите братя, Израилевите синове; върнете се всякой у дома си, понеже това беше от Мене, (3 Цар. 12:24).
Така описва Библията събитията около разделението на царството. Причината е ясно заявена – грехът на Соломон.
А какво четем у о. Александър? Оказва се, че още по времето на Иисус Навин е имало «някакво съществено различие в традициите на Севера и Юга». Наистина днес е трудно да се установи къде се е коренял този антагонизъм, но «той бил толкова силен, че след създаването на еврейското царство, довел до неговото разделение на Израил и Иудея. Има основание да се предполага, че Ефрем и другите северни колена били подложени на по-силно влияние от съседите в сравнение с Иуда, който бил отделен от севера посредством планините». (М. 363).
Излиза, че не греха на Соломон, а планините разделили страната на две царства и още се оказва, че това разделение в скрита форма е съществувало отдавна!
Тези два примера навярно са достатъчни, за да се види в какво иска да превърне Свещената история о. Александър. Опитвайки се да намери чисто земни причини за библейските събития, той се стреми да убеди читателите, че нравственото състояние на народа никак не влияе на хода на историческото развитие. Неговият «бог история» е равнодушен към въпросите на доброто и злото.
Има няколко ярки момента в световната история, в които нравственият смисъл на библейската история се проявява най-отчетливо и които Библията разглежда особено щателно. Един от тях е Всемирният потоп.
Превод: Свещ. Божидар Главев