Един човек, който в младостта си живял в Сергиев Посад, ми разказа следната история. Било по времето, когато о. Павел Флоренски точно бил приел свещен сан. Вървяло Всенощното бдение.

В самото начало, както е положено, свещеникът с кадилницата и дяконът със свещта тръгнали да прекаждат храма. Стигнали те до празничната икона на аналоя, която трябвало да прекадят само отпред. Но тъй като и двамата не знаели службата, обиколили аналоя и го прекадили от четирите му страни. Направили това веднъж, после втори път, после трети... Всеки от тях се надявал, че другият познава Устава по-добре от него. Накрая в олтара забелязали грешката им и присъстващият там Архиерей казал на олтарника:
- Иди ги спри, че ще опушат цялата икона!

.....

След абдикацията на Император Николай II, Правителстващият Синод обявил за неговото отречение, като разпратил по епархиите и разпореждане, че вече на ектениите и възгласите трябва да се поменава не монарха, а „благочестивото временно правителство”.

След края на литургиите и при всички останали служби се предлагало да се възглася и изпява едно съвсем несъобразено прошение към Бога:
- Временному (!) правителству — многая лета (!)!

.....

При Митрополита можеше да се влезе по всяко време, ден и час. Помня само един-единствен случай, когато дверите му останаха затворени – при него се опитвала със сила да нахлуе група разярени жени с искането да върнат в храма им неотдавна преместения на друго място техен батюшка. Секретарят им казал, че Митрополитът е болен, а на мене ми прошепна, че аз, разбира се, ще бъдат приет.

Намерих го на втория етаж на епархийския дом, в просторната зала, която служеше за столова и гостна. Той ме благослови и, леко смутен, промълви:
- Аз тука се крия от едни жени...
На свой ред казах:
- Това е съвсем достойно занимание за един монах.
В отговор той гръмко се разсмя, като из залата се разнесе неговото “ха-ха-ха!”...

<< предишна || следваща >>

Христианский юмор

Превод: Десислава Главева