1. Авва Лонгин каза: Както мъртвецът няма нужда от храна, така и смиреният не може да осъди човека, макар и да го вижда, когато се покланя на идолите.

2. Той рече: Мълчанието привежда към плач, а плачът очиства ума и го прави без грях.

3. Авва Лонгин придобивал преизобилно умиление, когато извършвал молитви и псалмопение. Веднъж един негов ученик го попитал: такова ли е духовното правило - монахът винаги да пролива сълзи при извършването на молитвите? Старецът му отговорил: наистина, сине мой, такова е правилото, което Бог изисква. Бог създал човека не за плач, а за радост и веселие, за да прославя той Бога с чисто сърце и без всеки грях, тъй както Го прославят ангелите, но човекът се поддал на греха и паднал, затова се принудил да плаче за това. Където няма грях, там няма и нужда от плач.

4. Авва Лонгин като новоначален попитал авва Лука за трите си помисъла, споделяйки му първия: „искам да бъда странник”. Старецът отговорил: „ако не въздържаш езика си, то не можеш да бъдеш странник, където и да отидеш”.

След това Лонгин попитал: „искам да вкусвам храна през ден”. На тази просба старец Лука отвърнал така: „пророк Исаия беше писал: Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? (Исаия. 58:5) Цялото си внимание насочи към това, да се въздържаш от порочни мисли”.

И на трето място Лонгин пожелал: „искам да се отдалеча от човеците”. На това старецът отвърнал: „ако, пребивавайки между човеците нямаш изградено правилно отношение и душевно устроение спрямо тях, то никога не ще го придобиеш и пребивавайки в уединение”. 

Из „Отечника”

Превод: Красимира Маджарова