Александър Каломирос (1931–1990) – гръцки богослов-модернист, представител на “нравствения монизъм”, поддръжник на еволюционната теория.

Учил медицина в Женева. Цял живот бил практикуващ лекар. Принадлежал към църквата на Вселенска патриаршия, но впоследствие преминал към една от старостилните юрисдикции на архиепископ Авксентий заради икуменическата дейност на патриарх Атинагор. През 1964 г. издава книгата ”Против лъжливото единение”.

Публикувал в различни гръцки издателства, в частност в православния ежедневник ”Orthodoxos Typos”. Водел в дома си сбирки, на които се изучавала Лествицата, Добротолюбието и в частност творенията на св. Симеон Нови Богослов.

В периода 1974-1975 изнасял публични лекции в Солун. Изказванията му против иконата Новозаветна Троица довели до разрив с архиепископ Авксентий.

Основал своя автокефална община, без свещеници и епископи, където станал неин ”учител”. Тази община скоро след това била приета в състава на Руската Православна Задгранична Църква (РПЗЦ). Общината издавала свой вестник “Epignos”, популярен в Гърция. Каломирос издавал и под своя редакция алманах „Корени” (Oi Rizes).

В САЩ през 1980 г. изнасял лекции, впоследствие издадени под името “Огнената река”, където изложил свое собствено учение за спасението, близко до еретическото учение на митрополит Антоний (Храповицки). По настояване на архиепископ Виталий (Устинов) – тогавашен първоиерарх на РПЗЦ, книгата била преведена на руски и френски и публикувана.

През 1981 г. започва да изнася лекции за еволюцията, които предизвикват протест от страна на иером. Серафим (Роуз), защото в тях се одобрява еволюционната теория.

В 1986 г. РПЗЦ наредила на общината на Ал. Каломирос да премине към старостилната юрисдикция на архиепископ Хризостом. Общината отказала да се подчини, предпочитайки да остане без епископ.

За богословието на Александър Каломирос

Отец Стефан Красовицки

Любов и съд

Д-р Каломирос не харесва понятието ”съд Божий”, което той иска всячески да изврати или претълкува така, че това понятие ”съд Божий” да няма нищо общо с изработеното от човешкия разум понятие ”съд”. Ще попитаме, защо тогава Божественото слово употребява това понятие, когато се обръща към човеците?!

Понятието “съд”, по мнението на д-р Каломирос, не се свързва с Божествената любов, тоест любовта и съдът са несъединими в представата за Бога. Тук авторът повтаря грешката на гностиците-маркионити, които, както пише за тях св. Ириней Лионски, “за да отстранят от Отеца властта да съди и правораздава като дело недостойно за Бога, и мислейки, че могат да си измислят Бог, Който е благ и не се гневи, казвали, че един Бог съди, а друг Бог спасява, неразумно отнемайки и у единия и у другия разумът и правосъдието. Защото, ако съдещият Бог заедно с това не е и благ, за да оказва милост на тези, на които трябва и да осъжда онези, които следва да осъди, то той ще се окаже едновременно и несправедлив и немъдър съдия. От друга страна, добрият Бог, ако е толкова благ и не одобрява тези, на които оказва благост, ще се окаже вън от справедливостта и благостта Му ще бъде немощна, защото няма да спасява всички, ако не се придружава със съд”¹,

Изкупление и справедлив съд

Отричане на Божия съд довело естествено и до изкривяване и на представата за първородния грях. По мнението на д-р Каломирос, първият човек пострадал не поради нарушаване на заповедта, а от плодовете от дървото за познаване добро и зло.

Ако падението дошло от нарушаване на Божията правда, а не от стихиите, тогава жертвата на Христа Спасителя не може да бъде друго, освен удовлетворяване на правдата Божия.

В нашите представи за Бога любовта е неотделима от правдата, а следователно от съда и справедливостта.

В Свещеното Писание и светоотеческото Предание Бог се прославя за Своите справедливост и милост, съгласно Богооткровеното слово Божие, неотделими от праведния съд и затова милостта и съда съставляват неотменима част от Същността и Битието Божии. Затова всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си, 1 Иоан. 3:10. Същото учи и св. Иоан Златоуст: “ако има Бог, както и действително има, то следва, че Той е и справедлив, защото ако Той не е справедлив, то Той не е Бог; а ако е справедлив, то всекиму ще въздаде по заслугите”.

За ада

Д-р Каломирос създава произволно и неосновано на Свещенното Писание учение за ненавистта на грешниците в ада към Бога и за мъченията на тази ненавист. Съгласно тази теория грешниците, както и праведниците ще имат ”всичко” от Бога, но точно затова ще Го ненавиждат, както ненавиждащия баща си син ненавижда обятията на любещия отец и така ще бъде мъчен от ненавистта.

Нито Писанието, нито Преданието познава такова учение. В притчата за богаташа и Лазаря няма и намек за това, че богатият, който е на мъки в ада ненавижда Бога и се мъчи от тази ненавист. Св. Марк Ефески посочва съвършено други чувства ва грешниците в ада: “Лишението от съзерцаване на Бога се явява голямо и по-тежко мъчение от всички други, понеже се явява причина и основа на останалите страдания; то ще стане далеч по-тежко и голямо след горчивата и окончателна присъда: идeте от Мене, проклети, в огън вечний, Мат. 25:41. Защото тогава ще видят Бога за последен път, доколкото ще бъде допуснато да Го видят, и после вече [никога] няма да Го видят, нито ще имат надежда за това, а фактът, че са прогневявали Владиката ще ги мъчи най-много”²,

Но д-р Каломирос противоречи и на самия себе си. Работата е там, че в началото на статията си той излага по-различно учение за ненавистта към Бога. По негово мнение, в наше време хората се отвръщат от Бога най-вече не заради греха и злата си воля (тъй като, видите ли, «грехът винаги е съществувал»!), а по причина на дезинформация от страна на богословието, което описвало Бога не като любящ, и «не като всемогъщ Изцелител, дошъл да спаси хората от болестите и смъртта, а по-скоро като жесток съдия и отмъстителен инквизитор», «прокурор и вечен преследвач». «Кой би могъл да обича един мъчител?» «Даже тези, които с все сили се стараят да се спасят от Божия гняв, на могат на практика да Го обичат. Те просто обичат самите себе си, стараейки се да избегнат Божието отмъщение и да достигнат до вечно блаженство, угаждайки на този страшен и крайно опасен Творец».

Наистина безспорно има такива хора, които ненавиждат Бога именно за това, че Той наказва, пречи им да нарушават закона Божий и да живеят греховно. Те се отвращават от християнското учение и ненавиждат също и самите носители на това учение, тъй като както сами казват, такъв човек ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание, (Прем. Сол. 2:12). Тези хора търсят такъв «бог», който да не е наказващ Съдия и затова те по своите похоти си избират учители, които да им гъделичкат слуха; и отвръщат слуха си от истината и се обръщат към басни (срв. 2 Тим. 4:3-4). И когато те умират неразкаяни, срещат се с Истината, Която в дадения случай се изразява именно в това, че те получават заслуженото въпреки надеждата. Тук свършва ненавистта, тъй като вече нямат възможност да грешат. Така и Иуда ненавиждал Господа само до време, а след извършеното престъпление започнал да се мъчи от огъня на съвестта, но злата воля останала неизменна.

До такава степен е далеч учението на д-р Каломирос от учението на Църквата, че той бърка също и трактовката на думите «огнена река», предполагайки, че «раят и адът се явяват един и същ Божий Поток, огънят на любовта за едни се явява рай, а за други - ад». Светите отци под «огнена река» са разбирали веществен огън. Например св. Симеон Нови Богослов пише: «Земята... ще се разпадне на множество части, не можейки да търпи върху плещите си неблагодарните, твърдоглавите и непослушните... Тогава земята ще се разтвори и от недрата ѝ не постепенно, а изведнъж ще изскочи огън, ще покрие цялата земя и тя цялата ще стане огнена река».³

По думите на св. Василий Велики, «обителта на ада е място във вътрешността на земята, отвсякъде закрито и тъмно... Защото адът не е някакво животно или сила поставена да властва над умрелите, както баснословят езичниците».⁴

До всеобщото възкресение душите не спят, както предполага д-р Каломирос, но активно съществуват, даже могат да общуват с нас, молят се за нас, помагат ни и се нуждаят от нашите молитви. Възкресението и съединението с телата е необходимо, не защото извън тялото душата се намира в някакво безчувствено състояние, а защото блаженството им още не е пълно.

За спасението чрез «състрадателната любов»

Учението на д-р Каломирос за първородния грях съответства на учението за изкуплението чрез «състрадателната любов».

Както причината на първородния грях е в нарушението на заповедта (нарушението на Божията правда), така и спасението е в Кръстната Жертва на Спасителя (удовлетворяването на Божията правда). Както там вкусването от плодовете само по себе си, без нарушението на заповедта, не би могло да нанесе ущърб, така и тук сама по себе си състрадателната любов никак не би могла да помогне на хората, ако не бе довела до Кръстната Жертва на Спасителя. Никаква любов не може да съществува извън истината.

Учението за «спасението чрез състрадателната любов» е учение за любовта, като стихия на действието, а не за Бог-Любов, Бог-Истина. Самото понятие «възстановяване на Правдата Божия» предполага, че осъзнаването на Кръстната Жертва не може да бъде отнесено само към Самия Богочовек, като че Той Сам по Себе Си и за Себе Си е принесъл жертвата, но Кръстната Жертва трябва да бъде отнесена към Светата Троица. Затова Кръстната Жертва в пълен смисъл е Жертва, принесена на Бога.

(със съкращения)

Основни трудове:

Против лъжливото единение (Against The False Union) - 1964
Пробен камък - The Touchstone (Syngrima) - 1976
Огнената река - The River of Fire – 1980
Шестте зори - The Six Dawns – 1993

Антимодернизм.ру

Превод: Десислава Главева

1. Св. Ириней Лионский. Против ересите. (обратно в текста)
2. Архим. Амвросий (Погодин). Св. Марк Эфесский и Флорентийская уния. (обратно в текста)
3. Архиеп. Василий (Кривошеин). Преподобный Симеон Новый Богослов. Н. Новгород, 1996. С. 339. (обратно в текста)
4. Св. Василий Великий. Толкование на пророка Исаии//Творения: В 3-х т. СПб., 1911. Т. 1. Гл. 5. С. 335. (обратно в текста)