Християнски разказ за дружбата между децата

Саша и Женя дружат от най-ранно детство или, както се казва, още от пелени. Защото другаруват не само те, но и техните родители.

В неделя момчетата заедно отиват на църква, заедно ходят и на училище, където са в един клас, заедно си учат уроците и заедно играят. Те много се обичат. Затова при тях винаги всичко е наред.

Ако единият се разболее, другият веднага ще му се притече на помощ – или книжка ще му почете или ще му разкаже някоя история или ще му обясни уроците; а ако родителите накажат едното дете, другото както никой друг ще го разбере и утеши. Цяло щастие е човек да има истински приятел!

Но на онзи, който иска да погуби човешките души, дружбата на Саша и Женя, както и това, че те изобщо не се карат, съвсем не се харесваше. И човешкият враг реши да разруши тази дружба.

*  *  *

Веднъж таткото на Саша му купи велосипед. Точно такъв, за какъвто момчето мечтаеше – син, лъскав, с мека кожена седалка и гласовито звънче.

Първи за това, разбира се, узна Женя. Той много се зарадва за своя приятел, тъй като сам още си нямаше велосипед. Просто Женя си има и други братчета и сестричета, по-малки от него. А Саша е единствено дете.
- Женя, харесва ли ти моя велосипед? - попита Саша своя приятел. – Искаш ли да ти дам да го покараш? Ето, вземи го. Ще се редуваме. Хайде да направим по кръгче около блока. Ти си първи, пък аз ще поседна на пейката.

Женя радостно се качи на Сашиния велосипед, весело задрънка със звънчето и тръгна. Той обиколи блока няколко пъти.
- Страхотно! Ще полетя от радост!... Ехей, хайде по-бързо! А така! Чудно колело!

И изведнъж – тряс! Какво точно се случи, бе трудно да се разбере, но Женя изведнъж стремглаво навлезе в цветната леха, удари се в едно дърво и падна от колелото.

Когато се изправи, от одраните му колена течеше кръв. Рамото му беше натъртено, а носът го болеше. Но всичко това не бе толкова страшно, ако там, до дървото не лежеше новият велосипед на Саша с извито „на осмица” предно колело и уродливо изкривен волан. Сърцето на Женя примря от ужас.
– Ами сега? Как ще оправя това?
А към него вече тичешком се приближаваше Саша, разтревожен от дългото отсъствие на своя приятел.
– Саша, аз без да искам... Прости ми, моля те! Все нещо ще измисля, само не се тревожи, а?!

Но очите на Саша се напълниха със сълзи. О, ако само знаеше, че ще стане така! Та той дори още не беше успял да се порадва на новия си велосипед!

В този момент при момчетата отнякъде дотича Стьопа. Той отдавна завиждаше на тяхната дружба. Или може би завистта го гризеше, защото сам си нямаше приятели. Той злобно подсвирна и възкликна:
– А така! Казвах ли ти, Саша, да не дружиш с Женя! Той го направи нарочно, защото сам си няма такъв велосипед. Сега какво ще кажеш на майка си и баща си?
Женя за малко да се разплаче от възмущение:
– Не е вярно! Не мога да направя нарочно такова нещо, не му вярвай, Саша!
Женя с всички сили искаше да убеди приятеля си, че не е виновен. А Саша тъжно вдигна счупеното колело от земята и пое към къщи. Заедно с него тръгна и Стьопа, като говореше високо:
– Дааа!... Аз сам видях през прозореца, че той се засили и - право в лехата! И това ми било приятел!

Сълзи на безсилие и обида задушиха Женя. Когато се прибра у дома, той видя че мама е в кухнята, затова тихичко се промъкна в малката си стаичка. Сега искаше само да остане насаме със себе си, да помисли върху случилото се и да се помоли. Женя започна да зове към Господа за помощ. Как му се щеше Саша да му повярва и да му прости, и всичко да си бъде както преди! Да, такова нещо досега не се беше случвало между тях...

Същата нощ Женя спа лошо. Често и тревожно се будеше. Едва на разсъмване задряма за малко, но тогава пък будилникът го събуди, защото вече беше време за училище. Споменът за вчерашните събития го връхлетя с нова сила.
– Как ще оправя тази каша сега?...
Той стана и надникна в стаята на татко. Баща му четеше Библията. Лицето му беше спокойно и добро. На тате може да се вярва, затова Женя пристъпи към него, едва сдържайки сълзите си.
– Тате, помогни ми, с мен се случи беда!...
Бащата внимателно изслуша най-големия си син и, разбира се, веднага намери изход от неприятната ситуация.
– Днес съм на работа. Ще отида до магазина и ще купя на Саша нов велосипед, а счупеният ти вземи за себе си. Парите, сине, ти ги давам на заем. Лятото ще поработиш и ще ми ги върнеш. Съгласен ли си?
– Съгласен съм, тате! Благодаря ти!
– Хайде, стягай се, че ще закъснееш за училище!
Женя радостен влезе в час. Погледът му спря на тъжните очи на Саша и момчето не се стърпя и му се усмихна.
След училище Женя се прибра у дома като на ветрени криле. Новият блестящ велосипед, който татко му вече беше купил, стоеше в антрето и изглеждаше дори още по-красив от предишния.

Ах, колко е добър таткото на Женя! Винаги е готов да му помогне в беда!... Женя пусна чантата на земята, взе велосипеда и пое към квартирата на Саша. Трябваше да стигне там, преди приятелят му да се е върнал от училище.

*  *  *

Вратата отвори леля Клара, майката на Саша. Тя се учуди. Женя бързо я поздрави и колкото се може по-кратко й разказа за случилото се, макар да му се стори, че леля Клара нищо не разбра от неговия разказ.
– А кой счупи велосипеда? Ти ли? Не беше ли Саша? Странно.
Това беше всичко, което тя успя да каже, докато в същото време Женя вкара в тясното коридорче новата придобивка на Саша и в замяна взе счупения му велосипед.

Ех, как се нареди всичко по най-добрият начин! Женя успя да направи размяната още преди Саша да се върне от училище. Провървя му.

Сега вече с татко имаха да свършат една приятна работа – да отремонтират счупения велосипед. Двамата обезателно ще се справят, разбира се. В това Женя въобще не се съмняваше.

А колко добър приятел му беше Саша! Дори не го беше издал на родителите си! Навярно те са му повярвали, че Саша сам е счупил велосипеда. Едва ли му е било леко на бедничкия! Но нищо. Женя никога няма да забрави този жест. Напразно се стара Стьопа да ги скара. Слава Богу, не успя!

Женя още не можеше да се порадва на случилото се, когато на вратата се позвъни. На прага мълчаливо стоеше Саша. Женя също замълча. Сега те само се гледаха един друг. А и не бяха нужни думи! Всичко и така беше ясно...

Наистина велико нещо е истинското приятелство! А най-чудесно е, когато го дари Христос.

www.mscehb.org

Превод: Десислава Главева