„Бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата” (Мат 8:31-32).

Вероятно някой би попитал: защо Христос изпълнил молбата на демоните, като им позволил да влязат в стадото свини? На това ще отговоря, че Той направил така не защото бил убеден от тях, а по силата на висши и премъдри цели.

Първо, за да покаже на освободилите се от тези зли мъчители величието на вредата, причинявана от тези злоумишленици. Второ, за да може всички да разберат, че бесовете без Негово позволение не биха посмели дори да се докоснат до свините. Трето, за да даде да се разбере, че с хората бесовете биха постъпили дори още по-лошо отколкото със свините, ако те, бесовете, не биха били възпирани от великия Божий Промисъл.

На всеки е известно, че бесовете ненавиждат нас, хората, повече отколкото безсловесните животни. Следователно, ако те не пощадили свините, но мигом ги хвърлили в бездната, то толкова повече биха сторили това с обладаните от тях човеци, които блъскали и влачели из пущинаците, ако не би било Божието Провидение, което дори при жестоките мъчения удържало бесовете от осъществяване на по-нататъшните им крайни стремежи. Оттук пък е ясно, че няма нито един човек, за когото Бог да не промисля. И ако Той не се грижи по еднакъв начин за всички, то и това е ясен знак за Неговия Промисъл.

Бог явява Своя Промисъл съобразно ползата на всеки човек. От горе казаното ние научаваме също и това, че Бог промишлява не само общо за всички, но и за всеки човек поотделно, което Господ показал и в отношение към Своите ученици, казвайки: „Вам и космите на главата са всички преброени” (Мат. 10:30). Същото нещо всеки може да види и от примера с тези бесновати, които отдавна биха били умъртвени, ако не бяха запазвани свише от великото Божествено попечение. По тези причини и Спасителят позволил на бесовете да влязат в стадото свини, за да може жителите на този край да познаят Неговото всемогъщество. Там, където Неговото име било известно, той не проявявал Себе си в голяма степен; но там, където никой не знаел за Него и всички пребъдвали в безчувствие и окаменялост, Той извършвал славни чудеса, за да привлече хората към познание на Своята божественост. А че хората на този град се намирали точно в такова състояние, за това свидетелства и краят на това събитие. Те би трябвало да се поклонят на Христа и да се удивят на Неговото всемогъщество, но Го отпратили и молили да си отиде от пределите им (Мат. 8:34).

Ала защо демоните погубили свините? Бесовете постоянно се стараят да доведат хората до отчаяние и винаги се радват на тяхната гибел. Така дяволът постъпил и с Иов. Макар и в този случай Бог да допуснал дяволът да действа, но Той позволил това не защото бил убеден от дявола, а за да може още повече да прослави Своя раб, като отнеме от дявола всякакъв повод за самохвалство и да обърне върху главата му неговото собствено действие срещу праведника.

Така и в настоящия случай се случило обратното на това, което желаели бесовете. И могъществото на Христа тържествено било проповядвано, и злобата на демоните, от които Той освободил обладаните от тях, по-ясно била показана, и било открито, че без Божие допущение бесовете дори до свините не могат да се докоснат.

Беседы на Евангелие от Матфея, Беседа 28

Превод: прот. Божидар Главев