Руски стенен календар за 1911 година

През всичките тези тридесет и повече години, в които се сблъсквам с едни или други аспекти на календарния въпрос, все още не ми се е случвало да чуя не само убедителни доводи, но дори и що-годе разумни разсъждения в полза на въвеждането на новия стил, което въвеждане бе последвано от сериозен раздор в църковния живот. Нека обаче отговорим на аргументите, които обикновено се изтъкват в защита на календарната реформа.

Несъстоятелност на аргументите на реформаторите

1) Точността

Твърди се, че календарът по стария стил не съответства на астрономическите данни, а новият стил поправя тази грешка.

Никой календар не може да съответства на астрономическите данни с абсолютна точност. Отците на Църквата, които са установили църковния календар, отлично са знаели за неточността при обвързването на пролетното равноденствие с определена календарна дата и въпреки това са приели това решение. Не е излишно да се отбележи също, че и самото понятие „точност на календара“ се нуждае от уточняване. Календарната година възпроизвежда най-малко два различни интервала от време – тропическата и звездната година; разликата между тях е около 20 минути. Григорианският календар (новият стил) наистина доближава точната продължителност на тропическата година, но пък старият стил разделя разликата между двете години, тропическата и звездната, приблизително наполовина. За съжаление, тези сведения от училищния учебник по астрономия са останали далеч извън кръгозора на съвременните „новостилци“.

Църковният нов стил (така нареченият „поправен юлиански календар“ или новоюлиански календар) е повреден по принцип: при нов календар за неподвижните празници и непроменена православна Пасхалия трябва просто да забравим за такава „дреболия“ като църковния устав. Още сега Петровият пост се съкращава с две седмици, а в някои години и напълно се „отменя“. С течение на времето пък Пасха, а с нея и всички подвижни празници, ще съвпаднат с Петровден, с Преображение, с Успение Богородично, а след това и с Рождество Христово (това няма да стане скоро, след 35 хиляди години – ако светът просъществува дотогава, – но същността на въпроса по никакъв начин не се променя от това).

Между другото астрономите не използват григорианския календар заради „изчезналите“ през 1583 г. 10 дни. За календарни изчисления програмистите пресмятат юлиански дати. Сред астрономите, несъгласни с календарната реформа на папа Григорий, е бил и Николай Коперник. А преди 100 години Руската академия на науките съобщи, че не намира научни доводи в полза на преминаването към новия стил.

2) Времето за празнуване на Пасха. Ако се следва старият стил, след известно време Пасха ще се празнува през есента.

Първо, при въвеждането на новият стил в Православната църква не бе променено времето за празнуване на Пасха (което беше и най-важното условие за приемането му в някои Църкви). Второ, православните в Южното полукълбо на Земята още днес празнуват Пасха през есента. С времето може да се окаже, че ще ни се стори напълно нормално нашите братя в Африка, Латинска Америка и Австралия да посрещат Светлия празник през пролетта.

Същото, наред с другото, се отнася и за разминаването във времето на църковните събития поради разликата в часовите зони на земното кълбо: макар светът да е устроен така, че абсолютна едновременност по цялата Земя е невъзможна, единството се запазва чрез следването на общия устав и извършването на общите празници в рамките на установените денонощия.

3) Дисциплината. Вярващите трябва да се подчиняват на решенията на църковната йерархия.

Разумна мисъл. Тя се отнася за онези, чиято църковна йерархия е преминала към новия стил. Но към самата календарна реформа от 1924 г. тя няма ни най-малко отношение.

Удивителното в случая е, че в някои юрисдикции на отделни енории е дадено правото вярващите сами да избират календара си. Тъжен пример за отказ на епископите от преките им задължения. На енориаши без богословско образование, без знания и опит в каноничните и литургичните въпроси се възлага отговорността за промяната на църковния календар, който съставлява неотделима част от Свещеното Предание вече повече от хиляда и петстотин години!

В американския военноморски флот наскоро се случи нещо многозначително. След дълго плаване капитанът предложил на екипажа на кораба сам да избере пристанище за едноседмична почивка. И какво мислите? За тази си постъпка той бива отстранен от командване и лишен от звание: капитанът няма право да прехвърля на подчинените си отговорността, която е единствено негова. А не се ли случва същото, когато енориашите преразглеждат решенията на Вселенските и Поместните събори подтикнати от своите епископи? Това не може да се нарече по друг начин, освен карикатура на демокрация.

4) Гражданският календар. Твърди се, че трябва да уеднаквим църковния календар с гражданския, след като цялото общество живее по гражданския календар.

Разбира се, гражданските власти установяват всеобщи стандарти за мерките, включително и за времето (за което служат и атомните часовници в службите по стандартизация). Но нима те трябва да установяват църковните празници? Какво правим тогава с отделянето на Църквата от държавата?

С какви ли не граждански власти е съществувала съвместно Църквата през вековете, какви ли не календари са били приемани в обществото, но църковният календар се е съхранявал в неизменен вид, тъй като църковният календар принципно се различава от всеки граждански такъв: той осъществява вътрешна регулация на тайнствения богослужебен живот на Църквата.

Гражданският календар, както и много други страни на социалния ни живот, е изцяло под разпореждането на гражданските власти: те могат да го променят както и когато си поискат. По едно време сериозно се разглеждаше вариант за световен календар от тринадесет месеца по 28 дни плюс един или два „допълнителни“ дни в края на годината. Такъв календар има редица предимства, но нима ще трябва да променим впоследствие и църковния календар? Нека отбележим и че евреите, мюсюлманите, китайците и много други народи, където и да живеят по света, по никакъв начин не приспособяват религиозния си календар към гражданския. Защо тогава това се изисква точно от православните?

Патриарх Мелетий и истинската цел на календарната реформа

И така, ние не виждаме сериозни доводи в полза на календарната реформа в Църквата. Никой досега не ни даде отговор защо се оказа необходимо да се откажем от църковното Предание и да нарушим литургичното единство на Църквата. Никой не ни обясни как е било възможно да се пренебрегне анатемата на трите Всеправославни събора от XVI век срещу еретическия папски календар. Никой не обоснова необходимостта от прилагането на „поправения юлиански календар“, в който се премахва Петровият пост. Обаче най-интересното не е в това. Най-интересното е, че зад цялата демагогия за „астрономическата точност“, за „послушанието към епископите“, за „календарното идолопоклонство“ или за това, че „на небето изобщо няма календар“, старателно се крие истинската причина за календарната реформа от 1924 година. А тази причина междувременно е добре известна и няма нищо общо с нито един от обсъжданите по-горе предмети.

Да се обедини Православието със западните изповедания – новият стил е въведен именно за улесняване постигането на тази цел!

Константинополският патриарх Мелетий Метаксакис, на когото принадлежи съмнителната чест за разработването и въвеждането на календарната реформа в живота на Църквата, никога не е крил целта си да обедини Православието със западните изповедания. Новият стил беше въведен именно в подкрепа на тази цел – такава е тъжната реалност.

Що за човек беше патриарх Мелетий, възкачил се на Вселенския престол, опирайки се не на властолюбив император, коварен заговорник или алчен везир (както, за съжаление, често се е случвало в историята), а на щиковете на Британския експедиционен корпус в Истанбул? Мелетий, бивш архиепископ Атински и бъдещ, след изгонването му от Константинопол, патриарх Александрийски (явно древната независимост на Източните църкви не е била чак толкова непоклатима) беше изключително активен модернист. През 1923 г. той призна обновленческата църква в Русия и поиска свалянето на Патриарх Тихон. Мелетий подготвяше свикването на събор, на който освен новия календар трябваше да бъдат приети и други мерки от подобно естество: намаляване строгостта на постите, съкращаване на службите, второбрачие за духовенството и други. Той настояваше за гражданско облекло за духовенството, самият той предпочиташе да носи костюм, вратовръзка и шапка и твърдеше, че Свещеното Предание на Православната църква е „остаряло, изживяло времето си и се явява пречка за обединението на християните“. Ето какъв бе човекът, който "дарува" на Православната църква новия стил!

Мелетий Метаксакис, разбира се, може да е имал и други задачи. Новото републиканско правителство на Турция представляваше заплаха за самото съществуване на Константинополската патриаршия, лишила се от могъщ защитник в лицето на имперска Русия. Налагаше се да се търси подкрепа и помощ на Запад. Нима Метаксакис не е платил за това с приемането на западния календар? Напълно вероятно е.

Така или иначе обаче, той не постигна целта си: новият стил не измести църковния календар и не доведе до обединение с инославните. Но един резултат определено беше постигнат, а именно – дълбок и продължителен раздор в Православната църква. Самият Мелетий, умирайки с мъчителна смърт, горчиво съжаляваше за това, че е „разцепил Църквата“ с новия стил.

Горчивите кълнове на раздора

Някои хора ме обвиняват в „прекомерна емоционалност“, с която защитавам църковния календар и призовавам за неговото възстановяване. Но обстановката, в която се оказаха православните в резултат на календарната реформа, е абсолютно немислима. Някой минувач ще ви попита нейде из Лос Анджелис: „Кажете, днес празник ли е?“ – и какво ще му отговорите тогава? „Вижте, не е толкова просто: при едни православни все още продължава Богородичният пост, а други в известен смисъл вече отпразнуваха Успение Богородично“...

Също така е немислимо епископът, обикаляйки енориите в епархията, да се приспособява към един или друг календар, приет на едно или друго място. А на някои от епископите се налага да извършват църковните празници и тържества по два пъти: веднъж по новия стил и веднъж по стария. Не особено вдъхновяващ пример за уважение към църковния устав.

Какво следва?

Споровете за календара ни причиняват много вреда и болка. Вече самият този факт ясно говори, че календарната реформа не трябваше да се провежда – поне не и във вида, в който беше проведена. Аз обичам и ценя Свещеното Предание на Църквата и църковния календар като неотделима и най-важна негова част; но щях да се отнеса по друг начин към новия стил, ако той беше установен по съборен ред, от всички Поместни църкви и православни епископи. Това обаче не се случи.

За решението на календарния въпрос има три пътя:

1. Да се завърнем към църковния календар по стария стил;

2. Да приемем реформата на папа Григорий, с изместване на Пасха, с обновленчеството на патриарх Мелетий и с пренебрегване на решенията на трите Православни събора;

3. Да си останем, както днес, две групи православни християни, които не могат заедно да извършват църковните празници.

За мен е напълно ясно коя от тези алтернативи е приемлива от църковна гледна точка и кои две не са. Надявам се, че е ясно и за вас.

Православие.ру

Превод: прот. Божидар Главев