На всеки ден от своя годишен богослужебен кръг светата Хри­стова Църква чества паметта на един или повече светии. А днес тя празнува в чест на всички светии. Всички светии ни наставляват на едно и също нещо: да бъ­дем благочестиви!

Защо? Защото, както пише свети апостол Павел в Първото си послание до Тимотея, – «благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия жи­вот» (4:8). И аз избрах за тема на моята днешна проповед: благочестието – ползата от него за тукашния живот.

Може би някой мисли, че на благочестивите люде не е отре­дено да вкусват от благата на сегашния живот. Обаче това съвсем не е тъй. Естествено, пълната награда за благочестивия, до­бродетелния живот е запазена да бъде дадена на заслужилия след неговата смърт и окончателно при Второто Христово пришествие, ала и в сегашния живот се дават за награда на благочестивия ня­кои блага. Вие чухте, че свети апостол Павел пише за благоче­стието, че то «съдържа обещание и за сегашния живот».

Аз ще засегна съвсем накратко наградата, която благоче­стието дава на човека през време на земния му живот.

Преди всичко благочестието е благоприятно условие за едно от най-ценните блага на сегашния живот, именно за здравето на човека. Какво ще го ползува богатство, слава, власт или друго благо, без здраве? Много причини рушат здравето и съкра­щават нашия живот и ни приближават към гроба, но най-вече вършат това грижите и болестите. А те произхождат главно от начина на живота, осъждан от Божия Закон. „Чрез греха влезе в човека смъртта” (Рим. 5:12), и грехът нищо повече не поражда, освен разстройства и болести...

И наистина, братя и сестри, може ли да се радва на здраве онзи, който е разяждан, да ре­чем, от честолюбие, скъперничество, злоба, завист, отмъстителност, у когото низшите страсти са взели връх, който ден и нощ прекарва в празен, суетен живот? От какви ли не тревоги и болести страдат тези люде! Благочестивият начин на живот пре­дотвратява туй зло, понеже обуздава страстите, ограничава пожеланията и прищевките, отдалечава греховете, които влекат след себе си разстройството на силите. «Страхът Господен – казва Писанието, – придава дни» (Прит. 10:27); «страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта» (Прит. 14:27).

Освен туй благо, за което вече говорих, има и друго благо от благочестието за временния земен живот ма човека, велико ду­ховно благо, чрез което благочестивият човек предвкусва блажен­ството на вечността. В случая имам предвид мирната, спокойната съвест. Един благочестив мъж е казал: «Най-меката възглав­ница – това е спокойната съвест!» Щастието на онези, които во­дят чисто светски и плътски живот, е такова, че те и сред удовол­ствията на този свят се чувстват неудовлетворени. И могат ли те да се наслаждават на истинско щастие, когато носят в себе си неподкупния свидетел и съдия, който непрестанно ги изобличава и осъжда за нарушенията на Божия Закон, могат ли – казвам, – да са щастливи, когато чувстват, че червеят на нечистата съвест ги гризе още тук на Земята?

Може ли да изпитва истинско чисто удоволствие робът на греха, когато страстите го лишават от спокойствие и изпълват сърцето му със смут? А благочести­вия човек не го измъчват нечисти пожелания. Него не го терзае споменът за миналото, понеже неговите дела са дела на правда и любов, и мисълта за тях му доставя тиха чиста небесна радост. Него не го тревожат грижи, понеже той всецяло е предал себе си Богу, тъй като постоянно помни думите на свети апостола Петра: «Всичките си грижи на Бога възложете, защото Той се грижи за вас» (1 Петр. 5:7).

Благочестивият е уверен, че десницата на Все­могъщия го пази, че каквото и да се случи с него, то се допуска от всеблагия Божи Промисъл за вечното му спасение. Тая увере­ност, това знание така го сближава с Бога, че небесните благо­словения още тук на Земята го посещават и изпълват душата му с «мир, който надвишава всеки ум» (Филип. 4:7). Затова при всички обстоятелства на живота той е равен на себе си: ако се намира в щастие, гледа на него като на Божи дар; ако е в не­щастие, приема го като изпитание за своята вяра, или като на­казание, изпратено от Бога, Който води из скръбния път към вечната слава, Който като баща поправя Своите деца тук на Земята, за да ги срещне с любов на Небесата (Евр. 12:6–7).

Каквито и бедствия да сполетят благочестивия, те не могат да го лишат от драгоценното благо – вътрешния душевен мир. Смъртта е най-драматичният момент, когато именно особено е нужна под­крепа и утеха. Светският човек се обърква при настъпването на смъртния час. Той би желал по някакъв начин да прогони от себе си тая участ и виждайки нейното приближаване, иска да се скрие и като че в ужас вика с евангелските слова към плани­ните: Паднете върху ми! и към хълмовете: затрупайте ме! (виж Лук. 23:30).

А благочестивият, добродетелният човек, приближавайки се към смъртта, по-спокойно очаква своя край и със своята вяра вече предвкусва онова блаженство, което му е приготвено на Не­бесата. От това извира онуй преживяване, което прави лицето му просветлено, онзи мир, с който благочестивият посреща смъртта. Праведниците, като се приближавали към смъртта, казвали: «Аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа» (Иов. 19:2?); «желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро» (Филип. 1:23); «колко са мили Твоите жилища, Господи на си­лите! Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към Живия Бог» (Пс. 83:2–3)!

Такова е благодатното влияние, което благочестието има върху земния живот на човека! Оттук се вижда, че доброде­телта носи отплата в себе си и може да възнагради подвижника за всичките му трудове, които той понася заради нея. Но наградата на благочестието, която човек получава още тук на Земята, е твърде нищожна, в сравнение с оная награда, която увенчава праведника след смъртта му. Него го очаква блаженство, което, както се казва в Писанието, „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (1 Кор. 2:9).

И така, братя и сестри, нека се стараем да живеем праведно и благочестиво в тоя кратък живот, за да се удостоим и тук на Земята с блага, които Бог дарява, и там на Небето да получим място сред светиите, чиято памет днес честваме!

Винаги да помним следните думи от първия псалом, който е като увод към Псалтира:

«Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нече­стивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в Закона на Господа е волята му, и върху Неговия Закон той размишлява денем и нощем! И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне» (Пс. 1:1–3). Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.