„А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан 16:13).

Има много християни, които нямат подобаващото и правилно понятие за най-главните и необходими християнски истини; а има дори и такива, които изобщо нищо не разбират, които са християни само по име, но по мисли и чувства не са по-добри от езичниците. Болно и прискърбно е да се гледат тези наистина нещастни хора; те не вкусват радост в този живот, няма да се насладят на радостите и в бъдещия. Болно и прискърбно е да ги гледа човек, и то най-вече е болно и прискърбно, защото е толкова трудно, даже почти невъзможно, да бъдат научени на нещо!

В действителност, как да ги научиш, как да ги вразумиш? Другите те не слушат, а и да ги слушат, нищо не разбират; самите те или не умеят да четат, или не обичат да четат. Пък и кога да четат, кога да слушат, как да разбират? Едни от тях от сутрин до вечер са заети само с мирски дела и житейски грижи, други прекарват деня и нощта в суетни удоволствия и греховни дела – те изобщо нямат време да се опомнят, да се научат на нещо божествено. И какво тогава? Нима тези християни така и ще загинат в тъмнината на заблудата и невежеството?

Да, неминуемо ще загинат, ако не се погрижат за себе си, ако не се събудят от своя сън, ако не започнат да се молят, ако не се изменят. Молитвата, молитвата е единственото и последно средство, чрез което такива християни могат да излязат от тъмнината на невежеството. Човек загива в мрака на невежеството и заблудата именно защото не слуша, не чете, не разбира християнските, божествените истини и не се моли на Бога.

Нашата душа живее и действа само чрез молитвата, само по време на молитва тя се озарява от светлината на истината. Колкото повече се моли човек, толкова по-жива и по-дейна става душата му. Душата без молитва е като мъртва – тя не е способна за нищо духовно, свято и истинско. Погледнете добродетелните хора, вижте колко много се молят те. Цялото им време преминава в молитва. Те затова са и добродетелни, затова и правят толкова много добро, защото се молят много; ако престанат да се молят, те ще престанат да бъдат добродетелни и ще изоставят добрите дела.

Погледнете и всички истински вярващи, вижте колко често се молят. Те се молят непрестанно. Да, те затова и вярват твърдо, защото се молят непрестанно; с отслабването на усърдието към молитвата неминуемо в тях ще отслабне и самата вяра. Вярата и добрите дела са плодове на молитвата. Така духовният живот и молитвата са тясно, неразривно свързани помежду си.

Който живее духовен и благочестив живот, той обича да се моли и непременно се моли. Както чрез дишането се открива и поддържа телесният живот – и престава да живее онзи, който престава да диша, – така чрез молитвата се открива и поддържа духовният благочестив живот; лошо и порочно живее онзи, който се моли малко и рядко.

И тъй, ето защо някои от християните вярват неправилно и нямат точно понятие за най-главните и необходими християнски истини: защото не се молят на Бога. Затова у тях няма желание да се научат на божествените истини; затова нямат и разум, за да разбират божествените истини – защото не се молят на Бога; душата им е мъртва, за нищо божествено не е способна. Който е умрял, него не можеш да излекуваш, и който не се моли на Бога, него на нищо не можеш да научиш.

И тъй, слушатели, ако сред вас има такива, побързайте да излезете от тъмнината на невежеството, молете се на Бога, молете се колкото се може по-често. Във вас ще се роди желание да познаете божествените истини и тогава с радост ще слушате и четете за тях, тогава ясно ще ги разбирате и дълго ще ги помните. Обърнете се с цялата си душа към Бога – и Той ще ви упъти на всяка истина, Той ще ви даде сгоден случай и ще ви посочи средства за познание на истината.

Бог е вечна светлина и безпределна любов; Той и езичника няма да остави в тъмнината на невежеството; Той и еретика ще изведе от мрака на заблужденията; Той и развратния ще изтръгне от бездната на греховете; Той на никого няма да позволи да остане в тъмнината на невежеството и заблудата, стига само да Му се моли. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев