«Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога» (Марк 16:19).

Чудно е не това, че Господ се възнесъл на небето, а това, че се възнесъл с плът и взел със Себе Си и тялото, в което се облякъл на земята. Чрез Божеството Си Той винаги пребъдва с Отца и Светия Дух. Затова и заради нашето спасение Той приел човешко тяло и след възкресението Си се възнесъл заедно с него и седнал отдясно на Бога Отца, по-горе от херувимите и небесните серафими. Защо?

Така Той ни показал, че и „нашето живелище е на небесата” (Филип. 3:20), че и ние след смъртта и възкресението си ще живеем на небето. Горчив е настоящият живот за мнозина от нас. Трябва да страдаме, да умрем, да възкръснем, да се явим на Божия Съд и да дадем отчет за живота и делата си. Господ Иисус Христос е обещал, че ще се съединим с Него, казвайки: „Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Иоан 12:32). Но окончателното съединяване с Него ще бъде след всеобщото възкресение, макар и сега Той да ни подканя да тръгнем по стълбата, по която Самият Той е възлязъл, и само по която и ние можем да възлезем на небето. Тази стълба е кръстът.

Ако искаш да възлезеш на небето, възлез първо на кръста, разпни себе си със страстите и похотите си. Невъзможно е с това грешно тяло да се възнесеш на небето. Трябва преди всичко да умреш за света и неговите страсти; трябва най-напред да свлечеш от себе си бремето на всякакви грехове, да разкъсаш всяка своя обвързаност с богатството и разкоша, с всичко, към което ние се привързваме със своите души и сърца. И тогава, само тогава, ние ще можем да възлезем на небето. Ако Божият Син е трябвало да пострада и да умре, за да влезе в славата Си, то и ние трябва първо да пострадаме, да преминем по тесния и скръбен път на настоящия живот, а след това да умрем, защото Иисус Христос е казал: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24).

На кого е обещано Царството Небесно? На нищите, плачещите, кротките и нещастните: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно” (Мат. 5:3) и т.н. Също и в едно църковно песнопение е написано: „Всички вие, които сте вървели по тесния и скръбен път, вие, които в живота си сте взели кръста като ярем и сте Ме последвали с вяра: елате, насладете се на почестите и небесните венци, които съм ви приготвил”[1].

Помислете за това вие, които сте привързани към света, които сте обременени с богатство и грехове, вие, които вървите по широкия и весел път, пирувайки, забавлявайки се, пиянствайки… Помислете за това вие, които сте си създали царство на земята, а за Небесното Царство изобщо не помисляте! Помислете по какъв тесен и скръбен път са вървели през земния си живот пророците, апостолите, мъчениците. На вас ви се иска хем да царувате на земята, хем и да получите Небесното Царство. Нищо грешно и нечисто не ще влезе в Царството Небесно (виж Откр. 21:27) – е казано в Божественото Писание.

Нека свалим от себе си това бреме, нека се очистим с покаяние и сълзи от всяка нечистота, и многомилостивият Господ ще вземе и нас със Себе Си на небето. Той ще изпълни това, което е обещал, стига ние да изпълняваме своите християнски задължения. Ако ли не, очаква ни велика скръб. Ако ние не възлезем на небето, то ще пропаднем в ада, откъдето и Бог няма да ни освободи.

Господи! Ти се възнесе на небето! Молим те, вземи и нас със Себе Си! Амин.

Простые краткие поучения. Том 10.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Част от Евлогитариите на опелото - бел. прев.