В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан 4:14). Така нашият Господ Иисус Христос говори на нас, които подобно на самарянката през целия си живот дохождаме при най-различни извори: на вода, храна, пари, удоволствия – на всичко онова, което ни се струва да е смисъл и съдържание на нашия живот.

На нас наистина са ни необходими храна, питие, дреха и подслон, за да продължава този живот, за да растат децата ни здрави, за да бъдат нашите старци обгрижени и нахранени във времето на старческата немощ. Всичко това са важни и законни житейски задачи. Никой не би посмял да укори човека, който употребява всичките си сили, за да продължава човешкият живот. Но този човешки живот не може да продължава, ако човекът веднъж не си зададе простия въпрос: защо?

Защо живеем, след като неизбежната смърт така или иначе ще настигне всеки от нас? Защо обичаме, привързваме се и прилепваме душата си към любимите хора, щом все пак „близки и приятели се отнемат чрез смъртта“? Защо така истерично се вкопчваме в житейското благополучие, щом на всички отдавна е известно, че с никакви сили не можем да го задържим задълго? Защо полагаме толкова много трудове за придобиването на храна и никак не можем да се наситим веднъж завинаги? Защо пием, щом отново ожадняваме?

Ако животът има край без продължение, ако умрем завинаги, ако Бог не съществува, ако Христос не е възкръснал – всички тези страшни въпроси губят смисъл. Човешкият живот с неговите радости и скърби, с дивната красота на природата, с болестите и теготите губи смисъл, тъй като защо е нужно да търпим скърби, ако пред нас е само небитието? Защо да се радваме на живота, ако рано или късно ще ни го отнемат?

Главният въпрос на нашия живот съвсем не е „как да живеем“. Главният въпрос на нашия живот е „защо да живеем“.

И отговор на този главен въпрос ние, християните, получихме в деня на Христовото Възкресение. Затова и Христос казва на самарянката: „Ти няма да ожаднееш вовеки, защото водата, която Аз ще ти дам, е извор на вечен живот“. Природната, естествената вода може да напои, да утоли жаждата за кратко време, но тя може да утоли само телесната жажда, и то не завинаги, дори не задълго. Никаква гозба, никакви котлети не могат да направят човека сит навеки! Ето и самарянката е имала петима мъже, но тази тълпа от тъй наречени мъже не я е направила щастлива. А Христос ѝ казал удивителни, непонятни думи, и тези думи пробудили душата ѝ, отворили вътрешните ѝ очи, и тя внезапно разбрала, че не може да живее така, както е живяла.

Простата жена разбрала, че нашият живот придобива своя смисъл само тогава, когато човек открие за себе си простата истина, че „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4).

Съвсем не е лошо да се грижим за насъщния хляб; лошо е да се грижим само за него и за нищо друго. Съвсем не е лошо да мечтаем за добър съпруг, семейно огнище, деца; лошо и недостойно за човека е да полага само в това смисъла на живота. Никъде в Евангелието няма да намерим призив да не ядем месо и да не пием вино, но всеки християнин знае, че е грях да се преяжда и да се опива. И това е грях не защото Бог гледа да не изядем някое излишно парче месо, а защото смисълът на човешкия живот, неговото висше предназначение не е в месото и не е в спиртното питие. И когато забравяме това, ние преставаме да бъдем хора.

Когато Бог създал човека от земна пръст, Той го създал безсмъртен. Човекът, суетно разпилян поради греха, забравил за своето безсмъртие. Яденето и пиенето му се сторили по-сладки от вечния живот. Подобно на блудния син човекът странствал по грешната земя, отхвърлил рая, напуснал топлия дом на своя Небесен Отец. И той много се уморил в тези свои греховни скитания. И нямало надежда за грешния човек да се измени тежката му участ, докато Синът Божий не станал Син Човечески, докато не приел върху Себе Си в Своите кръстни страдания цялата тази тежка мъка на грешното човечество, за да умре и да възкръсне.

Възкръсна Христос – и животът царува!

Възкръсна Христос – и няма нито един мъртвец в гробовете!

Възкръсна Христос – и Неговата Кръв, пролята на Кръста за нашите грехове, стана Вода на вечния живот, и който пие от Нея, няма да ожаднее вовеки. Амин.

Храм „Священномученика Владимира, митрополита Киевского и Галицкого”

Превод: прот. Божидар Главев