На днешната света Литургия се чете Евангелското повество­вание за изцеряването на един разслабен (Иоан. 5:1–15),

В Иерусалим, при «Овчи порти», имало къпалня, наричана по еврейски Витезда – Дом на милосърдие. Тя имала пет при­твора. В тях лежало голямо множество болни, слепи, хроми, из­съхнали, които очаквали раздвижването на водата, защото Ан­гел Господен от време на време слизал в къпалнята и раздвижвал водата, и който пръв влизал след раздвижването, оздравявал, от каквато болест и да бил налегнат. Там лежал и един човек, болен от тридесет и осем години, – разслабен.

Дошъл в къпалнята Господ Иисус Христос. Той пристъпил към болния и го запитал: «Искаш ли да оздравееш?» – Болният Му отговорил: «Да, господине!» и добавил: «Но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата; ко­гато пък аз дойда, друг слиза преди мене!»

Господ му казал: «Стани, вземи одъра си и ходи!» И той вед­нага оздравял, взел си одъра и ходел.

Този евангелски разказ ми дава повод да се спра в моята проповед на средствата за лекуване при боледуване.

Една от най-големите злини, братя и сестри, които ни споле­тяват през живота ни от люлката до гроба, това са всевъзможните болести: някои леки и краткотрайни, други – тежки и продъл­жителни.

Какво трябва да правим ние при боледуване? – То се знае: трябва да се обърнем за помощ към лекари и лекарства. В Свещеното Писание се казва: «Почитай лекаря с чест според нуж­дата от него. Господ е създал от земята лекарства и благора­зумен човек не ще ги пренебрегва» (Сир. 38:1 и 4).

Обаче може да сме изпитали всички естествени средства и да не сме получили облекчение; може лекарите да не дават никаква надежда за изцерение; но и тогава не бива да падаме духом! – Трябва твърдо да помним, че има Един, Който изцерява, – както ни възвестява светото Евангелие, – «всяка болест и всяка не­мощ» (Мат. 4:23). – Чуваме разслабеният да се оплаква: «Нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата», за да оздравея! Но вместо човек при него дошъл Сам Господ и го изцерил. На Този ли Лекар няма да възложим надеждите си? Вижте колко е голямо Неговото милосърдие и състрадание: Той Сам, без покана, идва в къпалнята Витезда; Сам се обръща към разслабения и го пита: «Искаш ли да оздравееш?»; Сам го осво­бождава от болестта, като му казва: «Стани, вземи одъра си и ходи!» А какво е могъществото на нашия небесен Лекар? То не знае никакви граници! – Току-що рекъл на разслабения: «Стани, вземи одъра си и ходи!», и той веднага оздравял!

Бог, братя и сестри, ни е дал и особени – свръхестествени средства за нашето лекуване. В Иерусалим, както чухте, имало къпалня, в която от време на време слизал Ангел Гос­поден и раздвижвал водата, тъй че, който пръв влизал след раз­движването на водата, оздравявал, от каквато болест и да бил на­легнат. И нам Господ е дал чудодейни извори – аязма, от които получаваме изцерение! Освен това в светата Църква има специ­ално Тайнство, което по всяко време може да лекува от телесни и душевни болести. Това е светото Тайнство Елеосвещение или Маслосвет. Свети апостол Иаков ни наставлява да се ползваме от това Тайнство, като казва: «Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят» (Иак. 5:14–15). За съжаление ние твърде рядко прибягваме към това лекарство!

Други извори, които по волята Божия изливат свръхестествена сила и дават изцерение на нашите болести, са чудотворните икони и мощите на светите Божии угодници. Колко много случаи е имало и има, напълно достоверни, когато хора, обхванати от най-тежки, продължителни, неизлечими болести, са отивали на поклонение при чудотворни икони и свети мощи и са се връщали оттам напълно изцерени!

И при обикновените, леки и излечими болести, ние трябва, братя и сестри, като се ползваме от помощта на лекарите и ле­карствата, надеждата си да възлагаме на Бога и да просим Него­вата милост, защото Той е, Който дава мъдрост на лекарите и сила на лекарствата. А толкоз повече при тежки и опас­ни болести трябва да се обръщаме със силна вяра към Небесния Лекар и да се ползваме от свръхестествените средства, които Той, поради безкрайната Си милост към нас, е дарил на светата Църква за наше телесно и душевно изцеление.

В Иерусалим само на едно място е имало Витезда, и само от време на време се дарявало изцеление. У нас обаче има на много места «Витезда», и всеки път, щом сияе вяра и се лее искрена мо­литва, се извършват чудеса. Манастирите – това са все «до­мове на милосърдието», места за среща на вярата с Божията благодат. А и всеки храм не е ли «дом на милосърдие»? – Нима тук невидимо не слизат Ангели Божии? Нима тук не присъства Сам Иисус Христос в Своето пречисто Тяло и пречестна Кръв? Нима в тези новозаветни «домове на милосърдие» – светите храмове – чрез светите Тайнства, в отговор на искрена вяра и гореща молитва не се дава свише духовно изцеление, прошка, на греховете и укрепване на душата за християнски жи­вот? В тях тече Божията благодат и ние трябва само с вяра и надежда да пием от тези струи.

Чуйте какво пише за черквата и манастирите в своята книга «В недрата на Родопите» нашият народен поет Иван Вазов. След като изтъква, че «нашите доктори по медицина не могат с рецепти да ни предадат и душевно здраве и мир, които дири и намира благочестието във вярата», продължава така: «Черквата и манастирът са чисто благодетелни санаториуми за човешките скърби, страхове и разочарования».

Да благодарим от все сърце, братя и сестри, Богу за Него­вата безкрайна милост и благост към нас грешните, но и да се стараем на дело да изразяваме благодарността си, като не се съо­бразяваме с тоя век, а се преобразяваме (Рим. 12:1) "в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината" (Еф. 4:24), и по такъв начин животът ни да бъде "жертва жива, свята и благоугодна Богу" (Рим. 2:1). Амин.

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.