Защо нас не са ни сполитали такива и толкова големи огорчения, когато сме служили на света, потънали в житейски грижи? Защо сега, когато пристъпихме към Бога, за да Му служим, ни сполитат беди от всякакъв род?

Знай, че заради Христа върху нас като рояк стрели се изсипват скърби. Изстрелва ги нашият враг дяволът, за да ни отмъсти за вечните блага, на които се надяваме и които се стараем да получим. А също и за да разслаби нашите души с печал, униние, леност, и така да ни лиши от очакваното блаженство.

Искаш ли да понасяш скърбите с лекота и без притеснение? Нека тогава смъртта за Христа да бъде многожелана за теб. Нека тази смърт да предстои винаги пред очите ти. Ежедневно умъртвявай себе си чрез въздържание от всички греховни пожелания на плътта и духа; умъртвявай себе си, като отхвърляш своята воля, като отхвърляш самооправданията, които биват навявани от лъжеименния разум и лукавата съвест на ветхия човек. Умъртвявай себе си, като живо си представяш и описваш пред себе си твоята неминуема смърт. Дадена ни е заповед да последваме Христа и да вземем кръста си. Това означава, че сме длъжни винаги да бъдем готови с радост и веселие да умрем за Христа. Ако така устроим себе си, тогава с лекота ще понасяме всяка скръб, видима и невидима.

Каква напаст и какво оскърбление не би претърпял великодушно желаещият да умре за Христа?! Този, който се стреми да последва Христа и да бъде Негов сънаследник е длъжен да бъде ревностен подражател на Неговите страдания. Обичащите Христа и Неговите последователи явяват и доказват своя съкровен залог с това, че претърпяват всяка изпратена им от Него скръб не само с благодушие, но и с усърдие, с ревност, с радост, с благодарност, като възлагат на Христа цялото си упование. Такова търпение е дар Христов.

Този дар ще приеме онзи, който го изпроси от Христа със смирена и постоянна молитва, доказвайки по този начин искреното си желание да получи безценния дар на търпението, принуждавайки и болезнено насилвайки нежелаещото си сърце към търпение на всички сполитащи го скърби и изкушения.[1]

Святитель Игнатий Брянчанинов, Творения в 5 т., Москва, 2011 / Т. 1. - 2011.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Святой Исаак Сирский. Слово 37.