Изглежда никой не е извършвал такава навременна услуга, не е оказвал такава помощ и не е показвал такава любов към Иисус Христос, както светите жени мироносици. Макар Йосиф Ариматейски и Никодим да погребали както подобава тялото на Христа, след като Го свалили от кръста, светите жени мироносици не се уплашили нито от враговете Христови, нито от страшните римски воини; в нощта те се отправят към гроба Господен с благовония, за да покажат цялата си любов към своя възлюбен Учител. Затова биват възнаградени повече от всички, като първи виждат Ангелите при гроба и първи Го срещат в Гетсиманската градина.

Така и ние трябва да Го обичаме повече от всичко на света: именно защото Той ни обича повече от всичко на света, повече от Своя живот. Защото Той, бидейки Бог – най-светият и чистият от всяко творение – взе нашите мерзки грехове върху Себе Си, взе нашите болести и немощи; не отвърна лицето Си от нас, а съедини Себе Си с нашите немощи, за да ни избави от вечната гибел. Той предаде целия Себе Си на ужасите на смъртта, слезе в преизподнята на ада, за да направи смъртта безсилна за нас и ада – нестрашен. Нещо повече – при цялото ни недостойнство Той иска да въведе всички ни в рая и да ни дари вечно блаженство.

Колко упорит е всеки грешник, който за великата любов на Христа към него се отплаща с ненавист, за великите награди – с неблагодарност, отдавайки се на гнусни страсти и робувайки на дявола. Каква слепота! Каква неблагодарност! Къде е твоята любов към Бога, грешнико? Помисли, не лишаваш ли ти самият себе си от Божията любов поради упорството си? Не лишаваш ли сам себе си от скъпоценната свобода? Не излагаш ли сам себе си на люта смърт? Не правиш ли сам себе си плячка на ада?

Нима не би могъл по примера на приятелите Христови да Му покажеш любовта си чрез пожертвование за Неговия храм, за украсяването на Неговия гроб – Неговия престол; да нахраниш Христа в лицето на бедните, сираците и вдовиците; да Го приемеш като странник, да Го посетиш в болница и тъмница, за да чуеш от устата Му въжделения глас на благословението, а не на проклятието? Но какво да ти се каже, ако ти сам не си желаеш доброто? Ако сам себе си не обичаш?

О! Не погубвай себе си, не погубвай образа Божий, изкупен с Неговата скъпоценна Кръв. Не се присмивай над страданията на своя преобилен с любов Изкупител; не ставай за Него Иуда предател; не увеличавай собствените си бъдещи мъчения; не разгневявай Праведния Съдия; помисли за вечността на Неговия гняв, за вечността на адските мъки.

Свети жени мироносици, молете Бога за нас! Амин.

Простые краткие поучения. Том 11

Превод: прот. Божидар Главев