Винаги да бъдем готови за смъртта
Подготовката за смъртта не е нищо друго освен истинско покаяние. Мнозина, особено хората от този век, отлагат покаянието, докато се разболеят, остареят или до смъртния си час. Отлагането е тежък грях и дяволска прелест. Тежък грях, защото това е знак за крайно безразличие към спасението и греховен сън. Дяволска прелест, защото така дяволът помрачава нашите духовни очи, за да не видим, че резултатът от това е последващата погибел на душата. А колко бедствено е да се отлага покаянието, се вижда от следното:
Първо: Смъртта е известна и неизвестна. Известна, защото непременно ще умрем, а неизвестна, защото не знаем, кога ще умрем.
Второ: Смъртта прибира болни и здрави, прави и легнали, спящи и бодърстващи.
Трето: Смъртта прибира хора от всякакъв чин, без да пропусне никого –цар и княз, богат и беден, славен и безчестен.
Четвърто: Смъртта прибира праведен и грешен, покаял се и непокаял се, готов и неприготвен.
Пето: Смъртта похищава веднага след сторен грях, а в какъвто грях завари, в този грях и изпраща на онзи свят.
Шесто: След смъртта има два пътя: единият отвежда до вечното блаженство на праведниците; а другият - във вечното неблагополучие на грешниците – ожесточените и непокаялите се.
Вечността има само начало, а край тя не познава; тя винаги започва и никога не свършва. Сто хиляди години и векове са като една минута или е по-добре да се каже – като нищо в сравнение с вечността. Ужасно е дори да помислиш за вечността, и не е възможно да си спомниш за нея без въздишка. Сто пъти по-добре е цял век да се мъчиш в огън, отколкото да се лишиш от блажената вечност и да попаднеш там, където никой не би искал. Спомняй си, спомняй си по-често, грешнико, за вечността, докато още имаш време, и е в твоя власт да избегнеш мъките и да станеш участник в блажената вечност!
Как да се готвим за смъртта
Първо: Помни, че непременно ще умреш, а кога, не е известно, както бе казано по-горе.
Второ: Привеждай в ума си мисълта за осъдени на смърт затворници, които час след час очакват да дойде времето, когато ще ги поведат на смърт, защото всички ние сме осъдени на смърт от Божия съд. Ти си пръст и в пръст ще се върнеш, казва Бог на нашия праотец Адам и на всички нас. (Бит. 3:19) И всеки ден трябва да очакваме изпълнението на това Божие определение, защото не знаем, в кой час Господ ще ни посети - сутринта, на обяд или вечерта, нощем или през деня и всеки ден ни дава доказателства за това.
Трето: Да си спомняме за умиращите и потъващите в морето, които се намират в такъв страх, смут и теснота, че за това са наясно само онези, с които са се случвали такива неща.
Четвърто: Твърдо да знаем, че и с нас може да се случи това, което се случва с други.
Мнозина неочаквано са потънали, това може да се случи и с теб; мнозина земята погълнала живи, и с теб може да се случи така; мнозина били поразени от гръм или мълния, това може да стане и с теб. Мнозина заспали и не се събудили и ти можеш да очакваш това.
Мнозина завършили живота си, седейки или обядвайки, и с теб може да се случи така. Други празнувайки, танцувайки, скачайки, паднали бездиханни и няма да станат до Всеобщото Възкресение; това може да те постигне и теб.
Други били замаяни от вино и сън и не се събудили и ще спят до Архангелската тръба, и ти очаквай това. Други Бог взел, докато били в обятията на блудници; а други - Божият съд поразил посред кражба, похищение, разбойничество, и ти се бой от това!
Ако досега нищо подобно не ти се е случило, това се дължи на Божията благост, която те води към покаяние (Рим. 2:4) и за това винаги трябва да благодариш на Бога до края на живота си, задето Той заради милостта Си към теб, не е допуснал да ти се случат такива неща, а занапред се бой и постъпвай внимателно.
Другите, които били постигнати от такива неща, не са ги очаквали, но с тях се случило това, което не очакваш и ти; макар да се надяваш тези неща да те подминат, може да завършиш по същия начин. Така че, виждайки бедствията на другите, учи се да постъпваш внимателно и бди над себе си!
Има почти толкова видове смърт, колкото са и хората. Всички се раждаме по един начин, а умираме различно. Идването на смъртта за теб няма да бъде толкова страшно, ако я очакваш всеки ден и час, също както не е страшен врагът, когато винаги очакваш неговото нападение. Помни, че подлежиш на безчислени случаи, когато можеш да умреш, а кога ще умреш е неизвестно, това Божият съд е утаил.
Из «Плоть и Дух»
„Русь-Фронт”
Превод: Свещ. Божидар Главев