Колкото по-често искаме прошка, толкова по-дълбоко този навик ще се вкоренява в нашето сърце и ще укрепва. Както писал преподобни Антоний Оптински: „Това, че ви е трудно да искате прошка, е от липсата на изработен навик. А когато човек привикне към такова делание, тогава да се поклони публично в краката на някого за него ще бъде тъй леко и естествено, както за жаден да изпие чаша вода”.

Но както при всяко духовно дело и тук следва да действаме с разсъждение. Преподобни Макарий Оптински пояснява това така: „Питаш ме, да искаш ли прошка при положение, че от това биха могли да произтекат някакви изкушения и неприятности. Когато искаш прошка, може да стане така, че да бъдеш подложена на насмешка и обидни думи, а ти се опасяваш от това да бъдеш унизена. Трябва да действаме с разсъждение и да разглеждаме конкретния човек и конкретната ситуация – разположението на човека и важността на ситуацията. Ако някой е бил оскърбен от теб и ти знаеш, че той ще приеме твоето извинение с любов, то тогава можеш да изпросиш прощение особено когато е бил грубо оскърбен от теб, само че не е възможно да направиш това, преди да си осъзнала своята вина и преди да си обвинила сама себе си. Но ако знаеш, че лицата, които ти си оскърбила ще приемат твоето извинение с насмешка, тогава не е нужно да се извиняваш пред тях. При такъв случай трябва да обвиниш себе си в сърцето си и мислено да ги помолиш за прошка – така ще постигнеш успокоение.”

Също тъй подробно писал по този въпрос и преп. Йосиф: „Пишете, че молите Смирновска за прошка, а тя Ви казва:

– Ето че сама си си виновна, затова и ме молиш за прошка.

В такъв случай аз Ви съветвам да не просите прошка от нея, защото това принася вреда за душата. Вместо това, когато отивате на изповед, помолете се за нея с тази молитва: „Спаси, Господи, и помилвай твоята рабиня Анна и по нейните свети молитви помилвай и мене грешната”. След това мислено ѝ простете за това, с което Ви е обидила и със смирение и самоукорение пристъпете към Светите Тайни.”

Монахиня Анна (Леонтиева) за цял живот запомнила урока, който ѝ преподал старец Макарий, когато тя била още малко момиче.

„Бях още на дванадесет години и ходех за съвети при батюшка о. Леонид, а той веднъж ме прати да се изповядам при батюшка о. Макарий. Аз дойдох в църквата, където той изповядваше хората, а майка ми, която беше дошла с мен остана пред църквата. Отец Макарий ме попита:

– Ти прости ли се с майка си?

Аз отговорих, че не съм, а и не зная как да го сторя.

– Ела с мен, – каза батюшката, – аз ще ти покажа как се прави.

Той ме заведе пред входа на църквата и ме накара три пъти да се поклоня в нозете на мама. Никак не ми се искаше да се кланям, защото там имаше много хора. А батюшката се смее и казва:

– Нашето момиченце си е вирнало нослето, но ние ще го наведем.

После направи забележка на мама, че не ме е научила как се иска прошка и чак тогава започна да ме изповядва.”

Оптина.ру

Превод: прот. Божидар Главев